Въздействието на живописта като преразказ на видимото често бива изтласквано от високите заявки за стил, концептуална чистота, относимост към актуални тенденции, позиция по отношение на социални процеси или обществени метаморфози.

Разказът за света такъв, какъвто съществува отвъд човешкото присъствие, все по-често отсъства от ‛визуалното меню“ на преситения зрител. ‛Консумацията“ на колоритно екстравагантни, композиционно истеризирани и тематично напрегнати образи закърнява сетивността към семплото и спокойно изобразяване с внимателно отношение към детайла и освободено откъм символни препратки внушение.

Връщането към ‛безнасилствената“ живопис е същото като възстановяването на вкуса към омаята на жежкия следобед, качественото питие, дългия разговор без грижа за времето, богатата на аромати кухня и лепкавите от сладост летни плодове.

Кой не изпитва таен копнеж или дори носталгия по пропуснатите мигове на едно по-спокойно, по-човешко и по-мило битие.

За най-нетърпеливите носталгици и най-натъжените мечтатели галерия „Арте“ е подготвила ‛Зелена разходка“ – изложба-живопис на Стефан Янев.

Серията пейзажи, потопени в ярката светлина на следобедите, обкичени с мека зеленина и бъбриви цветове, внимателни към детайлите, очертани в резките граници на прохладната сянка, са всичко, което би било необходимо, за да възстановите чувствената си памет за времето, когато се е живеело по-естествено, по-леко, и светът се е разкривал чрез своите цвят и форма, без да има нужда от корекция на смисъла и внушението.

В това описание живописта на Стефан Янев е ненатрапчиво обгръщаща, неусетно увличаща и сантиментално искрена до докосването на спомена. Зрителят не може да бъде разколебан в оценката си за това, което вижда, защото смисълът на изображението не препраща другаде, а само към това, което непосредствено е.

А то може да бъде възприемано искрено и без злост – като смълчано пладне.