Вчера в Базел пианистът Ланг Ланг завърши гигантската серия от пътувания през 2007 година. С Филхармонията на Осло и нейния шеф-диригент Юка-Пека Зарасте той изсвири Втория концерт на Рахманинов. Изтичащата година бе изключително интензивна за 25-годишния, но вече световноизвестен китаец. Той бе солист на най-добри оркестри, като НюЙоркската филхармония и Чикагския симфоничен оркестър, като Берлинската филхармония (участие на Залцбургския Великденски фестивал), Виенската филхармония и Лондонския симфоничен оркестър, като Щаатскапеле, Дрезден, и Оркестър дьо Пари. Солира с концерти на Шопен, Равел, Лист, Барток, Чайковски, Брамс, Бетовен, Прокофиев, Моцарт, Григ. Отделно турне имаше с рецитални програми. Не пропусна да ‛се отбие“ и в родния Китай. Не пропусна и да запише поредния компактдиск – този път с музика на Бетовен, очакван, впрочем, от всички, които следят изумителния му възход. Това е осмият му компактдиск! Продажбите, които фирмата реализира в днешно време, са изумителни. Което вече позволява на това момче с щръкнала коса и огромни очи да прави повече от нещата, които го интересуват. А диапазонът на интересите му никак не е малък – от традиционна китайска музика (с компактдиска ‛Песни на дракона“) през киноприключенията на пиано с ударните, създадени от Тан Дун във филма ‛Банкетът“, и още, и още кино... Разбира се, този изумителен успех не му се прощава лесно. Опозицията е доста твърда – определенията за клавирния стил и вкусът на Ланг варират от ‛тежко романтичен“ до ‛груб и агресивен“. Много критици казват: ‛просто свири лошо“.

Не бихте се съгласили, ако чуете двата концерта на Бетовен, които са включени в най-новия диск на Ланг Ланг. Защо ли, след толкова хиляди интерпретации на тъкмо тези два концерта, фирмата ‛Дойче грамофон“ ги издава отново. Само в нейния каталог не могат да се изброят пианистите, които ги свирят. А и Ланг Ланг не е пианистът с тесни, класически интереси. Може би точно това е пресметнатото и предвиденото от фирмата – своеобразието и свободата от историческата догма, които младият пианист проявява във всичко, което свири. Тази свобода е, може би, най-същностната отличителна черта на днешното младо поколение интерпретатори, чийто представител е и екстравагантният китаец. Противно на повечето извъневропейци (а той е възпитаван музикално пак извън Европа – в САЩ), Ланг Ланг не страда, че не принадлежи към ‛голямата европейска култура“. С една дума, той просто не е посетил задължителните музеи в нея. А подхожда към едно нейно съкровище, в случая музиката на Бетовен, просто като към поредния текст, който го провокира и му създава лукса да търси и да мисли. Този ‛табула раза“ подход се оказва може би най-добрият за днешно време. Ланг Ланг не се притеснява от изискванията за ‛праволинейност“ в класическата музика. Той изхожда само от собственото чуване на текста. Но в същото време работи и двата концерта с диригента Кристоф Ешенбах, който, ако си спомняте, дълги години беше клавирно име в света. И който с удоволствие раздава знанията си на този инакомислещ и удивителен за него талант. (Самият Ешенбах през 1964 г. е записвал Първия концерт на Бетовен с Караян, който също се е занимавал много с него, което той е запомнил). От своя страна, Ланг Ланг се доближава до Бетовен чрез експресия и звук. Контрастите тук се допълват от звуковите метаморфози; правилата за ‛строгост в динамиката, във фразирането, в темпото“ очевидно са минали малко встрани. Вкусът обаче е тук. И слушаш нещо, което мислиш, че познаваш, защото текстът звучи сякаш по съвсем различен начин. Има направо изумителни сегменти. Например втората част на Четвъртия концерт. ‛Това е истинска оперна сцена, това е Орфей, който моли боговете от подземния свят да му позволят да си върне Евридика.“, ни съобщава Ланг Ланг. Тази чувствителност и това въображение звучат така, че се чувстваш съоткривател с пианиста, чувстваш се готов да забравиш собствените предразсъдъци. Чувстваш се и предизвикан, и удовлетворен, че игрите с класиката продължават.