Какво се набива в очи, когато човек попадне в дълбоката провинция? Страхът от провинциалност. Той започва със сравнения с другия (Центъра, Цивилизацията), преминава през констатиране на собствена изостаналост и разцъфва в подражанието, в маймунското повтаряне на идващото от напредналия, успелия, ‛качилия се по-високо‛ Друг.

Страхът от провинциалност е моторът на нашето съществуване – постоянното провинциално мърморене, че нищо не ни е като хората, кога ще ги стигнем американците и прочие, постоянно преминава в провинциални подражателски жестове: и в държавно устройство, и в бита, и в песните ни, и в отношенията помежду ни. Хубав израз на цялостното ни себеусещане даде наскоро една редакторка от светлия ‛Капитал‛ – като детски спомен от социализма, тя разказа как е събирала обвивки от западни бонбони – и читателят лесно си представяше как детето стои пред купчината цветни и бляскави хартийки; и купчината в съзнанието му расте и става един прекрасен нов свят на бляскави хартишки и опаковки.

Сега в центъра на София ни се предлага да направим поредната крачка към прекрасен нов свят. Екип от изключително талантливи архитекти - професионалисти […] с точно чувство за мярка, усет към стилното, красивото и изящното в архитектурата, са успели да [постигнат] с така проектираната реконструкция на хотел "България" […] изискан, перфектен и хармоничен ансамбъл от сгради - шедьоври. Един стилен класически комплекс от сгради, с който би се гордяла всяка европейска столица.1

Благодетелите ще дарят града с блестящата хартишка, в която преди много години е бил увит вкусен бонбон2. За целта обаче трябваше първо да опипат почвата. Да видят реакцията. Може ли подаръкът да мине с одобрителното мърморене на пресата? Не мина. Тогава – в провинцията по провинциалному! – се започна с убеждаването. Само ние ли ще се опъваме на съвременността? Каква ни е на нас зала ‛България‛? А грозният хотел? Докога ще ни е страх да приемем новото? Вижте хората какво направиха на мястото на парижките Хали! Вижте хората какво правят в Хамбург! 3 Успоредно с емоционалното, върви и рационалното успокояване, че бонбонът току-виж се окаже, освен блестящ, и ядлив. Тепърва ще се работи по идейните и реалните проекти, като всичко това ще бъде подложено на обсъждане, твърдят от компанията инвеститор, като уточняват, че публикуваната в много медии визуализация е само в една от възможните посоки .4

Важно е да се обсъжда, разбира се, при обсъждането противниците ще бъдат убедени. Постепенно – къде опирайки се на провинциалността на общественото мнение, къде опирайки се на мита в общественото мнение за бизнеса като благодетел, къде опирайки се на силата и взаимовръзките в самия бизнес и връзките му с властта – хартишката ще възправи ръст на Царя. Никой тогава няма да си спомня за казаното от арх. Иван Станишев тук преди два броя: Започнем ли да обсъждаме, вече сме в капана!

За Царя става дума, уважаеми благодетели и граждани. За мащаба и паметта на останалото от тази ключова за града улица. За София става дума – каква ще е тя? Подчинена на приумиците на всеки владетел на парцел? Срамуваща се да не й се присмеят, че в центъра сградите са ниски, и затова стремяща се към балкански Манхатън или (още по-добре!) Дефанс? София, която вкарва всичките си возила в центъра, в гостната на града, под благовидния предлог, че изгражда за тях паркинги?

София, внасяща даже не блестящи опаковки, а вмирисани бонбони?



1 Семейство строителни инженери във в. Дневник, 22 ноември.
2. Вж. Джани Родари и "Лукчо", все пак. Там това е добре описано.
3. Вж. Калина Андролова в Новинар, 23 ноември.
4. В. Капитал, 23 ноември.