Така е трябвало да стане - един от най-важните хора в живота ми - Маргарита Градечлиева, да ми съобщи, че Бежар е починал. „Мосюто“ си отиде“ - каза тя. Мигновено си представих потресаващия „мъжки“ диагонал от „Пролетно тайнство“- мъжете, които скачат страховито към светлината, един след друг, силни, неистово закрепени във въздуха, стряскащо красиви със своите напрегнати мускулни релефи, внушителни. Изглежда, че за мен Бежар е това – тези мъже, устремени към светлината...

На другия ден, пред компютъра, прочетох на няколко места новината и неочаквано за себе си се разплаках. „Геният“, „най-големият“... си беше отишъл. Светът обедня.

От друга моя учителка, Калина Богоева, получих съобщение: „Някои личности не трябва да ни напускат“... Бежар беше нашият голям учител, нашият баща... През демоничния, праисторически поглед на сините му очи ни гледаше вечността. Под този хипнотизиращ поглед израснаха безброй танцьори, хореографи, педагози, теоретици, избрани от цял свят, и бяха създадени повече от 100 великолепни постановки със заглавия, които всеки път фокусираха интереса на световния интелектуален елит. Той не беше само голям майстор на танца. Бежар беше философ, мислител, мистик, събиращ и излъчващ квинтесенцията на човешката мъдрост и познание.

Всичко е свещено. Независимо дали се храня или спя, дали се любя или танцувам. Ако Бог не присъствуваше във всеки миг от живота във всекиго, защо щяхме да го наричаме Бог... Точно поради това фанатизмът, нетърпимостта и изключването от обществото са оскърбления към божественото. Божественото е единство.

Виртуозният поет на тялото виждаше и създаваше това единство в красотата, хармонията и любовта. В школата, която създаде - „Мудра“, и в трупата му - „Балета на ХХ век“, танцьорите са захранени с източните щампи и имат отношение към всички изкуства – организираха изложби със свои рисунки, например. Маргарита Градечлиева беше при него. Красен Кръстев, който така и не се прибра в България, беше негов ученик в „Мудра“. Всички боготворяха „Мосюто“, благоговееха пред него... Пред висотата на един дух, избрал да слезе в този несъвършен свят, за да помогне за развитието му. Ние сме само промяна, промяна от миг на миг. Точно затова е толкова важно да участвуваме безразделно и съсредоточено във всеки от тези мигове, във всяка наша дейност.

Танцът ни дава възможност да ваем пространство, което ни обгръща, и да го конструираме. При условие, че живеем в сегашно време. Сегашното време е линейно, ведро, чисто. Сегашното е времето, превърнало се във вечност.

Бежар ни напусна, ставайки едно със светлата и свята вечност, която през целия си живот конструираше на Земята. Бежар просто се завърна в Нея.

Бежар се прибра.