Разбирам вълнението, с което пристъпвате към дискусия с мен, и ще се постарая да не ви разочаровам, макар да не виждам особен смисъл в дискусия с някой, който си позволява произвола да подхваща една или друга несъществена фраза, понякога дори не моя, за да я нарича "тезата на Райна Маркова". Къде сте изучили това "тънко" изкуство? Надявах се да продължим дискусията тъкмо на страниците на "Култура", а не в любимия ви форум, но за съжаление вие пренасяте дребнавостта на своя ad hominem аргумент и тук! Наистина не разбирам желанието ви да се отклонявате от текста, който уж критикувате, за да дискутирате нещо, което на вас ви се вижда важно, но не е - кой сте вие, коя съм аз и как аз се заблуждавам относно вас. Напротив! Изобщо не настоявам да уточняваме до безкрай самоличността ви. Напълно удовлетворена съм от представата си за вас като за протоплазма, която умее да комуникира, макар да няма какво толкова да каже.

Държа да отбележа също, че в текста си за анонимността, както и в доста свои текстове за наблюдателската рубрика "Мрежа/Паяжина", аз не защитавам тези, а по-скоро споделям наблюдения. Понякога дори само подозрения. Но след като настоявате, ето ви няколко твърдения:

1. Не само в con-text, а навсякъде самоличността се крие тогава, когато се цели упражняване на контрол, и става явна тогава, когато някой се стреми да упражни авторитет. Авторитетът се налага обикновено в пространства, където, ако не друго, то поне броят на дуелиращите се е ясен. Администрацията на con-text обаче вярва, че може да съчетае и двете, контрол и авторитет, при това да ги упражнява на едно и също място - в този форум.

2. con-text е форум, чиято администрация се стреми да упражнява влияние не само във виртуална, но и в невиртуална среда! Защо мисля така? Защото ако споменатият в текста ми feanor а.k.а. Ангел Игов, вместо да отделя толкова време да ми доказва колко малко съм четена и харесвана тъкмо в момент, в който търсенето на книгата ми се покачва и ми се предлагат участия в престижни проекти, щеше да се безпокои повече от факта, че няма публикувана нито една рецензия на книга от конкурса, в чието жури е бил и от чиито резултати (според него) аз съм разочарована. Няма причина да съм разочарована, след като това не се отразява на търсенето ми като автор. А нали отчасти целта на конкурсите е и тази - да налага и да маргинализира имена? Колкото до разказа ми "Вода"... Този разказ получи няколко спонтанни читателски реакции, но това очевидно дразни господин feanor, който е решил да не оставя нещата така да се случват на произвол в мрежата.

3. Болшинството участници в con-text (а и в повечето форуми) крият самоличностите си от конформизъм, страх да застанат зад мненията си, и поради онова добре познато чувство за защитеност и безнаказаност, което кара посредственият индивид да предпочита съществуването в група. Защо мисля така? Защото ако не беше така, в класациите на форума щяха да участват само поезията и прозата на участниците в con-text, а оттам да дойде и задължителната обосновка и отговорност, а не някакви събрани текстове да бъдат класирани по неясно какви критерии, пък авторите им - порицавани за непоносимост към критика в случай, че имат неблагоразумието да се появят във форума.

Дотук бях с твърденията. Имам и няколко въпроса.

1. Само така ми се струва, или администрацията на con-text има непоносимост към критика?

2. Бихте ли посочили на уважаемите читатели къде точно споменавам, че съм българската писателка с най-много хитове в google, и защо за вас е тъй важно да размахвате това непрекъснато?

3. Вашето писане изхожда от предпоставката, че личният ви живот задължително е интересен за всеки. Анализът на трафика през сайта ми, създаден между другото именно с цел изясняване от какъв точно род е интересът към мен, показва именно това. А вашето отворено писмо, започващо уж с обръщение към мен, но някак призоваващо околните за съд над личността ми, какво точно показва?

4. Сред наблюдаващите изявите ви има и такива, които разпознават в тях добре научен урок за създаване на нагласи чрез предпоставянето им в езика. Според тях аз трябва да реагирам ключово на безумното ви твърдение, че в *.LOG става дума за личния ми живот и как основно се занимавам с дигитални разобличения и мъст. Трябва ли наистина да го направя тъкмо в това си писмо?

5. Винаги се радвам, когато някой твърди, че е достатъчно мъдър, за да не се взима твърде насериозно. Това някак ме освобождава от необходимостта и аз да го правя. Имате ли нещо против, ако внезапно прекъсна комуникацията с вас, за да се посветя на един интересен и извънредно сложен проект, заради който едва не пропуснах дори тъй чаканото ваше послание?

Ведро и мъдро лято ви пожелавам, господин Иваницов!