Отворено писмо с отворен код
Уважаема Райна Маркова,
С интерес прочетох Вашата колонка "Дигиталният анонист | профили" в бр. 26 на в. "Култура". Почувствах се провокиран да взема отношение по нея, тъй като в самия й финал споменавате моя скромен ник (макар и погрешно разчетен) и ме отъждествявате едновременно с ника feanor и с реалната личност Ангел Игов. Смятам, че случаят има нужда от известно изясняване. Още повече, макар да посочвате линк към дискусията, вие любезно сте пропуснали да осведомите читателите за собствената си позиция и поведение във въпросната дискусия.
Вашите основни тези по отношение на "Кон-текст" са две:
1. Това е "форумът, в който писателите се плюят".
2. Участниците в "Кон-текст", неизвестно защо, се крият зад своята анонимност.
Й. А. Иваницов отговаря.
1. Никой не е правил демографско проучване за професията на участниците във форума, но и никой не се е заинтересувал толкова силно от това. Й. А. Иваницов също не се интересува. В „Кон-текст‛ мненията не се четат съобразно публичната или институционална поставеност на техните автори. Не намирам за важно дали зад ника Х стои Райна Маркова, Меглена Кунева или чичо Пенчо от Бусманци. Отделен въпрос е, че от продължителното си участие в „Кон-текст‛ действително съм останал с впечатлението, че повечето потребители вътре не са писатели. Колкото и да ви е трудно да го повярвате, съществуват читатели, които не пишат. Колкото до писателите – те влизат вътре в качеството си на читатели. И не за да се „плюят‛, а за да участват в дискусия, в каквато вие не пожелахте да участвате, защото автоматично пренебрегнахте възраженията към своите предпоставени тези. С редки изключения (сред които, разбира се, сте и вие) участниците в Кон-текст не занимават останалите със своята собствена извънвиртуална личност – очевидно не смятат за толкова важно да размахват постоянно името си наляво и надясно. Да, разбрахме, че сте българската писателка с най-много хитове в „Гугъл‛. Е, и?
2. Ще Ви припомня още едно възражение, изразено в съответната дискусия и, естествено, пренебрегнато от вас. Съществува разлика между аноним и псевдоним. Никът не е по подразбиране анонимен. В „Кон-текст‛ има потребители, които са заявили публично своята самоличност при регистрацията си или в по-късен момент, но не смятат за необходимо да я напомнят непрестанно. Има и други, които, без да я заявяват, никога не са я крили. Мисля, всеки в „Кон-текст‛ знае коя е извънвиртуалната самоличност на feanor. А извън „Кон-текст‛-а този въпрос няма никакво значение, защото този feanor пише единствено там.
3. Казаното дотук повдига редица въпроси: как се доказва самоличността в интернет; ако Й. А. Иваницов заяви, че зад неговия ник стои Иван Гранитски, как може това да бъде доказано или оборено; когато зад никовете не стоят публични лица, какво значение има за общуването във форума тяхното собствено име; когато зад никовете действително стоят публични лица, нужно ли е да подчертават своята публичност; употребата на псевдоними (никове) не е ли съществен елемент от една игра, в която и да е известна, твоята самоличност няма особено значение?
4. Вашето възмущение от псевдо(ано)нимността в „Кон-текст‛ не е учудващо в контекста (ха!) на досегашните ви практики: визирам преди всичко произведението ви „*log‛, което държи да подчертае кои реални личности съответстват на неговите герои. Съществува обаче една тънка граница между безусловното превръщане на действителността в литература и публичната саморазправа с недолюбвани или разлюбени хора по метода на клюката и кирливите ризи. Прекосяването на тази граница не е cool. Вашето писане изхожда от предпоставката, че личният ви живот задължително е интересен за всеки. Повечето хора обаче не смятат така – затова и не се чувстват длъжни постоянно да напомнят как звучат паспортните им имена и колко попадения са инкасирали в „Гугъл‛.
5. След всичко, казано дотук, би трябвало да е ясно, че въпросът кой пише под този или онзи ник няма съществено значение. Й. А. Иваницов обаче е особен случай. Й. А. Иваницов е лишен от самолюбие; той не се вторачва в собственото си его. Той се появи (апропо, именно на страниците на в. „Култура‛) като надличностен анализатор на някои патриотични (или патриотарски) тенденции в българската култура и публикува три опита за хумористична критика. След като това му омръзна, ограничи изявите си до отделни мнения в интернет пространството. Й. А. Иваницов бързо се отегчава от всичко, най-вече от себе си. В различни отрязъци от време зад псевдонима Й. А. Иваницов са стояли различни хора и нищо чудно в бъдеще да стоят други. Й. А. Иваницов е спокоен и щедър. Й. А. Иваницов е Козма Прутков. Й. А. Иваницов с готовност предоставя своето име с единственото условие мненията, изказани от него, да са хумористични, самоиронични и свързани с темата за българския национализъм в духа на „13 века България‛. Самоиронията е ценно качество и употребата на псевдоним е много често проява именно на самоирония. Това виртуалната и извънвиртуална гестаповщина никога няма да разбере. Като си избираш шеговит ник (например „Й. А. Иваницов‛), ти показваш, че си настроен да не се вземаш постоянно твърде на сериозно и че поне местата на виртуална комуникация под ник ще бъдат за теб освободени от бремето на собственото ти самомнение. Разбира се, има редица хора, които са неспособни на самоирония и се взимат на сериозно във всеки един миг от денонощието. Това не е престъпление. Но създава реални пречки в комуникацията, била тя виртуална или на живо.
6. В потвърждение на казаното по-горе Й. А. Иваницов предоставя своите Кон-текстни координати на всеки, който би желал да се възползва от тях добросъвестно и с уважение към вече изградения виртуален образ. Й. А. Иваницов пожелава на всички ви по-малко гнила индивидуалистична суета и повече здрав български патриотизъм!
Още по темата: http://www.con-text.org/forum/index.php?topic=528.0.
password: heimatkunst
username:
С интерес прочетох Вашата колонка "Дигиталният анонист | профили" в бр. 26 на в. "Култура". Почувствах се провокиран да взема отношение по нея, тъй като в самия й финал споменавате моя скромен ник (макар и погрешно разчетен) и ме отъждествявате едновременно с ника feanor и с реалната личност Ангел Игов. Смятам, че случаят има нужда от известно изясняване. Още повече, макар да посочвате линк към дискусията, вие любезно сте пропуснали да осведомите читателите за собствената си позиция и поведение във въпросната дискусия.
Вашите основни тези по отношение на "Кон-текст" са две:
1. Това е "форумът, в който писателите се плюят".
2. Участниците в "Кон-текст", неизвестно защо, се крият зад своята анонимност.
Й. А. Иваницов отговаря.
1. Никой не е правил демографско проучване за професията на участниците във форума, но и никой не се е заинтересувал толкова силно от това. Й. А. Иваницов също не се интересува. В „Кон-текст‛ мненията не се четат съобразно публичната или институционална поставеност на техните автори. Не намирам за важно дали зад ника Х стои Райна Маркова, Меглена Кунева или чичо Пенчо от Бусманци. Отделен въпрос е, че от продължителното си участие в „Кон-текст‛ действително съм останал с впечатлението, че повечето потребители вътре не са писатели. Колкото и да ви е трудно да го повярвате, съществуват читатели, които не пишат. Колкото до писателите – те влизат вътре в качеството си на читатели. И не за да се „плюят‛, а за да участват в дискусия, в каквато вие не пожелахте да участвате, защото автоматично пренебрегнахте възраженията към своите предпоставени тези. С редки изключения (сред които, разбира се, сте и вие) участниците в Кон-текст не занимават останалите със своята собствена извънвиртуална личност – очевидно не смятат за толкова важно да размахват постоянно името си наляво и надясно. Да, разбрахме, че сте българската писателка с най-много хитове в „Гугъл‛. Е, и?
2. Ще Ви припомня още едно възражение, изразено в съответната дискусия и, естествено, пренебрегнато от вас. Съществува разлика между аноним и псевдоним. Никът не е по подразбиране анонимен. В „Кон-текст‛ има потребители, които са заявили публично своята самоличност при регистрацията си или в по-късен момент, но не смятат за необходимо да я напомнят непрестанно. Има и други, които, без да я заявяват, никога не са я крили. Мисля, всеки в „Кон-текст‛ знае коя е извънвиртуалната самоличност на feanor. А извън „Кон-текст‛-а този въпрос няма никакво значение, защото този feanor пише единствено там.
3. Казаното дотук повдига редица въпроси: как се доказва самоличността в интернет; ако Й. А. Иваницов заяви, че зад неговия ник стои Иван Гранитски, как може това да бъде доказано или оборено; когато зад никовете не стоят публични лица, какво значение има за общуването във форума тяхното собствено име; когато зад никовете действително стоят публични лица, нужно ли е да подчертават своята публичност; употребата на псевдоними (никове) не е ли съществен елемент от една игра, в която и да е известна, твоята самоличност няма особено значение?
4. Вашето възмущение от псевдо(ано)нимността в „Кон-текст‛ не е учудващо в контекста (ха!) на досегашните ви практики: визирам преди всичко произведението ви „*log‛, което държи да подчертае кои реални личности съответстват на неговите герои. Съществува обаче една тънка граница между безусловното превръщане на действителността в литература и публичната саморазправа с недолюбвани или разлюбени хора по метода на клюката и кирливите ризи. Прекосяването на тази граница не е cool. Вашето писане изхожда от предпоставката, че личният ви живот задължително е интересен за всеки. Повечето хора обаче не смятат така – затова и не се чувстват длъжни постоянно да напомнят как звучат паспортните им имена и колко попадения са инкасирали в „Гугъл‛.
5. След всичко, казано дотук, би трябвало да е ясно, че въпросът кой пише под този или онзи ник няма съществено значение. Й. А. Иваницов обаче е особен случай. Й. А. Иваницов е лишен от самолюбие; той не се вторачва в собственото си его. Той се появи (апропо, именно на страниците на в. „Култура‛) като надличностен анализатор на някои патриотични (или патриотарски) тенденции в българската култура и публикува три опита за хумористична критика. След като това му омръзна, ограничи изявите си до отделни мнения в интернет пространството. Й. А. Иваницов бързо се отегчава от всичко, най-вече от себе си. В различни отрязъци от време зад псевдонима Й. А. Иваницов са стояли различни хора и нищо чудно в бъдеще да стоят други. Й. А. Иваницов е спокоен и щедър. Й. А. Иваницов е Козма Прутков. Й. А. Иваницов с готовност предоставя своето име с единственото условие мненията, изказани от него, да са хумористични, самоиронични и свързани с темата за българския национализъм в духа на „13 века България‛. Самоиронията е ценно качество и употребата на псевдоним е много често проява именно на самоирония. Това виртуалната и извънвиртуална гестаповщина никога няма да разбере. Като си избираш шеговит ник (например „Й. А. Иваницов‛), ти показваш, че си настроен да не се вземаш постоянно твърде на сериозно и че поне местата на виртуална комуникация под ник ще бъдат за теб освободени от бремето на собственото ти самомнение. Разбира се, има редица хора, които са неспособни на самоирония и се взимат на сериозно във всеки един миг от денонощието. Това не е престъпление. Но създава реални пречки в комуникацията, била тя виртуална или на живо.
6. В потвърждение на казаното по-горе Й. А. Иваницов предоставя своите Кон-текстни координати на всеки, който би желал да се възползва от тях добросъвестно и с уважение към вече изградения виртуален образ. Й. А. Иваницов пожелава на всички ви по-малко гнила индивидуалистична суета и повече здрав български патриотизъм!
Още по темата: http://www.con-text.org/forum/index.php?topic=528.0.
password: heimatkunst
username:
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
