Аскеер 2007 - Отличеният драматург
Слово на Димитър Динев
при получаване на "Аскеер 2007" за пиесата "Кожа и небе"
За мен тази награда има особено значение. Тя е първото официално признание, което получавам в България, и каквото и да става оттук нататък, тя ще си остане първата, ще стане част от онази диалектика на първите неща, чрез които паметта се възродява и които са най-драгоценното й състояние.
Преди година, благодарение на издателство ‛Рива‛, излезе на български език моят роман. На представянето му бяха няколко писателки и писатели, които ми казаха сърдечното: ‛Добре дошъл в българската литература!‛ Никога през живота си не съм се радвал повече на този обикновен поздрав.
Наградата ‛Аскеер‛ приемам за официалното ‛Добре дошъл!‛ и от днес нататък тя ще заеме мястото си до необикновените събития в моя живот.
Искам да благодаря на журито за това чудо и специално на господин Милен Миланов, който ме покани да участвам и чийто риторичен талант му позволи, за не повече от минута, да ме накара да изпратя творбата си. Искам да благодаря на режисьора Ханс Ешер, на драматурга Бенхард Щудлар и тяхната ‛работилница за думи‛, която съвместно с театър ‛Рабенхоф‛ продуцира създаването и поставянето на пиесата. Искам да благодаря особено на Ханс, който преди година прочете началото на пиесата и не ме остави на мира, докато не я довърша. Благодаря ти, Ханс, за доверието и непоколебимата ти вяра. Но най-вече искам да благодаря на моите приятели и моята любима, без чиято подкрепа, търпение и доброта не би се случило нито едно от чудесата в живота ми, по простата причина, че те самите са чудесата в него.
По ирония на съдбата направих първите стъпки в драматургията с войнишки обувки. Първата пиеса написах в казармата и първият ми редактор и критик ведно беше ЗКПЧ-то майор У... Сега получавам наградата ‛Аскеер‛ в Театъра на армията с пиеса, чието главно действащо лице също е войник. Съдбата обича понякога да носи униформа, но понеже е сляпа, удря и милва напосоки.
Днес аз бях помилваният.
при получаване на "Аскеер 2007" за пиесата "Кожа и небе"
За мен тази награда има особено значение. Тя е първото официално признание, което получавам в България, и каквото и да става оттук нататък, тя ще си остане първата, ще стане част от онази диалектика на първите неща, чрез които паметта се възродява и които са най-драгоценното й състояние.
Преди година, благодарение на издателство ‛Рива‛, излезе на български език моят роман. На представянето му бяха няколко писателки и писатели, които ми казаха сърдечното: ‛Добре дошъл в българската литература!‛ Никога през живота си не съм се радвал повече на този обикновен поздрав.
Наградата ‛Аскеер‛ приемам за официалното ‛Добре дошъл!‛ и от днес нататък тя ще заеме мястото си до необикновените събития в моя живот.
Искам да благодаря на журито за това чудо и специално на господин Милен Миланов, който ме покани да участвам и чийто риторичен талант му позволи, за не повече от минута, да ме накара да изпратя творбата си. Искам да благодаря на режисьора Ханс Ешер, на драматурга Бенхард Щудлар и тяхната ‛работилница за думи‛, която съвместно с театър ‛Рабенхоф‛ продуцира създаването и поставянето на пиесата. Искам да благодаря особено на Ханс, който преди година прочете началото на пиесата и не ме остави на мира, докато не я довърша. Благодаря ти, Ханс, за доверието и непоколебимата ти вяра. Но най-вече искам да благодаря на моите приятели и моята любима, без чиято подкрепа, търпение и доброта не би се случило нито едно от чудесата в живота ми, по простата причина, че те самите са чудесата в него.
По ирония на съдбата направих първите стъпки в драматургията с войнишки обувки. Първата пиеса написах в казармата и първият ми редактор и критик ведно беше ЗКПЧ-то майор У... Сега получавам наградата ‛Аскеер‛ в Театъра на армията с пиеса, чието главно действащо лице също е войник. Съдбата обича понякога да носи униформа, но понеже е сляпа, удря и милва напосоки.
Днес аз бях помилваният.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
