Галерия ‛Сариев“ е една от редовните спирки от пловдивския ми маршрут. Преди около три години тя се появи със специализиран профил като галерия за керамика и фотография. Сега тя е една от малкото в Пловдив, които показват съвременно изкуство в онзи смисъл на съвременно, в който очакваме да го видим без нелепи манипулации с това определение. Дори смея да твърдя, че успява да пригоди форми, които са по-скоро традиционни към адекватните стандарти за съвременно. Там, например, преоткрих керамиката като благодатна медия за всевъзможни инсталационни експерименти. В цялостната си политика галерията развива по различни нестандартни начини възприемането на изкуството, и то сред по-широка публика. Смесването на комерсиални стратегии с концептуални авторски продукти и превръщането на изкуството в специален празник са част от политиката на ‛Сариев“. Освен това, галерията инициира неочаквано масови културни събития и собствени проекти, с които ангажира на практика целия град. Подобен проект беше ‛О“ и ‛О_copy“ съвместно с Община Пловдив и Нощта на музеите и галериите, която ще се организира в града вече за трети път тази година. Така може би достатъчно убедително обосновах пристрастието си към това пространство. Бих прибавила и това, че галерията привлича най-вече млади автори, но не липсват известни имена. Галерия ‛Сариев“, разбира се, не е една институционална абстракция. Зад името й стоят усилията най-вече на Веселина и Катрин Сариеви. Може би ще е интересно да спомена, че съвсем наскоро те станаха и първите клиенти на новата галерия ‛Коридор“, инициирана от пловдивското сдружение ‛Изкуство днес“ с основната цел не толкова да представя, колкото да продава съвременно изкуство. Сариеви вече са собственици на инсталацията ‛Синьо“ на Емил Миразчиев, която беше показана за първи път на изложбата ‛Светлина“ в ‛Баня Старинна“ през миналата година. Катрин Сариева подари за откриването на ‛Коридор“ първата червена точка. Дано това да стане добър знак за търга на съвременно изкуство, който предстои в Пловдив в началото на юни.

Сега, при поредното си посещение в галерия ‛Сариев“, се натъкнах на изложбата ‛Рубаи“ на Красимир Джидров. За мнозина, които са посетили юбилейната му експозиция в ‛Райко Алексиев“ миналата година, концепцията на тази изложба вече е позната. Авторът се е вдъхновил за нея от небезизвестните четиристишия на персийския поет и философ Омар Хайям. В тях обаче, вместо очакваната хедонистична тема за виното жените и красотата, професорът по керамика е потърсил глината като древен символ на живота, смъртта и сътворението. Красимир Джидров е отпечатал със златни букви избрани рубаи на Хайам върху големи керамични бокали. Всичко в тази камерна версия на изложбата му е изтъкано от символика. Бокалите са източени в различни форми и три основни знакови цвята – черно, бяло и ултрамарин. Дълго мога да разнищвам значението само на тези пигменти в глазурата, но дори интуитивно всеки би могъл да се досети, че цветовете не са подбрани случайно. Едно четиристишие се появява последователно върху различните цветове и форми на бокалите, докато изчерпи ритъма и после се явява друго... Освен огромните чаши, в галерията са подредени и част от познатите ябълки на Джидров – постоянна тема, с която го познаваме от години. Обикновено ябълките му или огризките са стъклено гладки отвън, често щамповани с цветя. Повърхността им е ‛отхапана“ във формата на маска – женско лице или просто ‛отхапана“ без намесата на определен образ.

Рядко ми се случва да се загледам в изложба на керамика или пък да се впусна в коментари за нея. Може би е така, защото тук керамиката най-често се продава, не се показва. И то се продава в най-лесно възприемливия си вид. Известно е на всички, че традициите при нас в тази посока са други, а и все още няма голяма сцена за истински артистичните решения. Въпреки това, част от постоянните автори на галерия ‛Сариев“ представят едно ново поколение с много по-съвременен и адекватен подход към тази медия. Освен Красимир Джидров и Божидар Бончев като имена с утвърден статут и позиции сред този кръг от автори са например Рада Дичева, Яна Юнакова и Росица Трендафилова. Галерията периодично организира интересни съпоставки между тях под формата на общи експозиции. При всички случаи селекцията там не търпи обичайните компромиси, на които са се предали повечето частни галерии. Изложбата ‛Рубаи“ е поредно доказателство в тази последователност на политиката.