Киното отива на кино
Ние сме хора на различна възраст, с различен опит в киното, но еднакво сме разтревожени от думите на Александър Морфов, изречени при връчването на ‛Аскеер‛-ите. Колебаехме се дали да влезем в полемика с него и след като срещнахме доста хора, които казаха: ‛Ами прав си е човекът‛, се осмелихме да предложим този текст. Не желаем по никакъв начин да оспорим нито наградите на Морфов, нито тази част от изказването му, която се отнасяше за обществената значимост на театъра и за заплатите на актьорите. Вярно е, че българският театър успя да си върне публиката в салоните, при това с качествени постановки. Вярно е също така, че българските театрални актьори са лошо заплатени. Но ни идва наум източната поговорка: ‛Едната рибка казала на другата: Мръдни се малко, направи ми място! Другата отвърнала: Къде да се мръдна? Не виждаш ли, че на един и същи тиган се пържим!‛
Парите не стигат както за българския театър, така и за българското кино, и ако Морфов е прав, то логично е те да бъдат пренасочени към театъра.
Но Морфов не е прав. И това ще се опитаме да докажем.
В последните години един български филм събира средно от 7 до 10 хиляди зрители. Тук Морфов е прав. Също е прав, че бюджетите на българските филми са несъизмерими с тези на театралните постановки.1
За съжаление, да се разсъждава за реализацията на един филм само според зрителите в салона, е свидетелство за инерционно мислене. Да, това имаше значение в миналото, преди появата на интернет, преди видеото и Ди Ви Ди-то. Според нас, философията на разпространението на филми се промени коренно. Киното напуска киносалоните и се прехвърля в Интернет и на Ди Ви Ди.2 В момента всеки, който притежава добър монитор и звукова апаратура към него, може да гледа филм с добро качество и у дома. Което и става. Съвсем скоро влязохме в сървър с торенти и видяхме, че около 20 души точно в този момент теглеха едновременно българския филм ‛Любовното лято на един льохман‛, където, между другото, играе и Александър Морфов. Сега умножете това число по часове и дни и си представете колко виртуални, но все пак реални зрители има този филм. Примерът е произволен, но всички български филми от последните години се откриват и се свалят в интернет. Вече в мрежата, филмите могат да се гледат и on-line. За съжаление, от тези зрители няма приходи и трябва да се мисли върху проблема. Вече бяхме споменавали в едно интервю, че западноевропейските продуценти се готвят да организират свой сървър в мрежата, на който да предоставят за безплатно ползване свои филми в много високо качество, като ще разчитат на приходите от рекламите.
Освен това, българските филми вече се продават на Ди Ви Ди и в магазините, и като притурки към вестниците. Може да се пресметне тиража на ‛24 часа‛ и на ‛Монитор‛ и да се прецени колко зрители са си купили български филми.
На трето място – когато БНТ или която и да е друга ефирна или кабелна телевизия излъчи български филм (а те го правят, принудени от директивата ‛Телевизия без граници‛), то 7 000-те зрителите на набедения, малко гледан български филм стават милион. Когато същият този филм бъде излъчен по сателитния канал ‛ТВ България‛, към тези зрители се добавят и сънародниците ни от Западна Европа; а скоро ще се узаконят и излъчванията за Америка.
И последно, но не на последно място – след приемането на Закона за киното се появиха десетина стойностни български филма и много от тях се показват на международни фестивали, печелят награди, но дори и без награди те утвърждават присъствието на България в културното разнообразие на света. Например българският филм ‛Откраднати очи‛ е показан на около 30 международни фестивала и ние знаем поне за 6 негови международни награди. Убедени сме, че и най-новите български филми ще се разположат в тези параметри. Говорейки за успехите на българските филми, искаме да споменем и за многобройните и престижни награди, получени от студентски и дебютни филми. Казваме го не за да се похвалим, а за да изразим надежда, че - според най-възрастния от нашата група - идва талантливо поколение. Пак според него, това поколение ще се справи много по-читаво с предизвикателствата на новите технологии и ще мисли за новата философия на разпространението.
Това, че сме на един тиган две рибки, не е цялата беда. Основната беда е, че олиото не достига.
Защото чакаме само от министъра на културата, демек, висим на яслата на държавния бюджет. А докато е така, ще има ревност от театрали към кинаджии. Единственият изход е да променим Закона за киното и да създадем възможности за допълнителни приходи, които да формират фонд ‛Българско кино‛. И понеже свикнахме да се съизмерваме с Румъния напоследък, ясно защо, нека видим как те са решили този проблем.
В Румъния... за производството на румънски филм се събират такси от:
- рекламодателите – 3 % (за България това би означавало 5,9 милиона лв.)
- разпространителите на видео и Ди Ви Ди – 2 % (за България това би означавало над 2,8 милиона лв.)
- от кинопоказа – от 8% до 12 % (за България това би означавало 1,2 милиона лева)...
Освен предвидените по-горе такси, у нас се предвиждаше и такса за кабелните оператори в размер на 1 % от абонаментите или 2,9 милиона лева.
Годишно, това би означавало около 14 милиона лева приходи за кино.
Субсидията от бюджета идва най-накрая.3
Предвкусваме възраженията на Александър Морфов: ‛Не ги пускат през вратата, а те напират да влязат през прозореца‛.
Нашият отговор е: ‛Българското кино не може без българския театър, но - и обратното.‛
И още: ‛... ако вместо това до края на века поглъщаме само американски образи, тогава европейската идея просто ще иде по дяволите. Американските филми няма да ни помогнат да формулираме своята европейска самоличност.‛ 4
Кристина Грозева, 31 години, кинорежисьор
Петър Вълчанов, 25 години, кинорежисьор
Димитър Сарджев, 30 години, кинорежисьор
Николай Тодоров, 28 години, кинорежисьор
Георги Дюлгеров, 63 години, кинорежисьор
1. Макар, че младата част на нашия екип бе наскоро на фестивал в Германия и разбра, че бюджетът на един техен студентски дипломен филм е 40 хиляди евро. Нас ни досрамя да си кажем, че бюджетът на една студентска дипломна работа в НАТФИЗ е между хиляда и 3 хиляди лева. А по-старата част на екипа пък се срамуваше да си признае в Сараево, че бюджетът на ‛Лейди Зи‛ е 400 хиляди долара. За сведение дебютът на румънеца Корнелиу Поромбю ‛12:08 - на изток от Букурещ‛ има бюджет от 1 милион долара, а филмът на Иржи Менцел ‛Обслужвах английския крал‛ – 4 милиона долара.
2. За сведение - американските филми, направени със стократно по- големи бюджети от българските, през последните седмици са събрали у нас средно около 30 хиляди зрители, с едно изключение - блокбастерът ‛300‛. Но например оскаровият номинант ‛Вавилон‛ за 16 седмици има едва 29 337 зрители (толкова колкото има и ‛Дон Жуан‛.) Справка- dir.bg
3. В. ‛Култура‛, брой 12, 30.03.2007 Хаосът след закона, Георги Чолаков
4. Вим Вендерс Усещане за място, ИК ‛Колибри‛, 2007
Парите не стигат както за българския театър, така и за българското кино, и ако Морфов е прав, то логично е те да бъдат пренасочени към театъра.
Но Морфов не е прав. И това ще се опитаме да докажем.
В последните години един български филм събира средно от 7 до 10 хиляди зрители. Тук Морфов е прав. Също е прав, че бюджетите на българските филми са несъизмерими с тези на театралните постановки.1
За съжаление, да се разсъждава за реализацията на един филм само според зрителите в салона, е свидетелство за инерционно мислене. Да, това имаше значение в миналото, преди появата на интернет, преди видеото и Ди Ви Ди-то. Според нас, философията на разпространението на филми се промени коренно. Киното напуска киносалоните и се прехвърля в Интернет и на Ди Ви Ди.2 В момента всеки, който притежава добър монитор и звукова апаратура към него, може да гледа филм с добро качество и у дома. Което и става. Съвсем скоро влязохме в сървър с торенти и видяхме, че около 20 души точно в този момент теглеха едновременно българския филм ‛Любовното лято на един льохман‛, където, между другото, играе и Александър Морфов. Сега умножете това число по часове и дни и си представете колко виртуални, но все пак реални зрители има този филм. Примерът е произволен, но всички български филми от последните години се откриват и се свалят в интернет. Вече в мрежата, филмите могат да се гледат и on-line. За съжаление, от тези зрители няма приходи и трябва да се мисли върху проблема. Вече бяхме споменавали в едно интервю, че западноевропейските продуценти се готвят да организират свой сървър в мрежата, на който да предоставят за безплатно ползване свои филми в много високо качество, като ще разчитат на приходите от рекламите.
Освен това, българските филми вече се продават на Ди Ви Ди и в магазините, и като притурки към вестниците. Може да се пресметне тиража на ‛24 часа‛ и на ‛Монитор‛ и да се прецени колко зрители са си купили български филми.
На трето място – когато БНТ или която и да е друга ефирна или кабелна телевизия излъчи български филм (а те го правят, принудени от директивата ‛Телевизия без граници‛), то 7 000-те зрителите на набедения, малко гледан български филм стават милион. Когато същият този филм бъде излъчен по сателитния канал ‛ТВ България‛, към тези зрители се добавят и сънародниците ни от Западна Европа; а скоро ще се узаконят и излъчванията за Америка.
И последно, но не на последно място – след приемането на Закона за киното се появиха десетина стойностни български филма и много от тях се показват на международни фестивали, печелят награди, но дори и без награди те утвърждават присъствието на България в културното разнообразие на света. Например българският филм ‛Откраднати очи‛ е показан на около 30 международни фестивала и ние знаем поне за 6 негови международни награди. Убедени сме, че и най-новите български филми ще се разположат в тези параметри. Говорейки за успехите на българските филми, искаме да споменем и за многобройните и престижни награди, получени от студентски и дебютни филми. Казваме го не за да се похвалим, а за да изразим надежда, че - според най-възрастния от нашата група - идва талантливо поколение. Пак според него, това поколение ще се справи много по-читаво с предизвикателствата на новите технологии и ще мисли за новата философия на разпространението.
Това, че сме на един тиган две рибки, не е цялата беда. Основната беда е, че олиото не достига.
Защото чакаме само от министъра на културата, демек, висим на яслата на държавния бюджет. А докато е така, ще има ревност от театрали към кинаджии. Единственият изход е да променим Закона за киното и да създадем възможности за допълнителни приходи, които да формират фонд ‛Българско кино‛. И понеже свикнахме да се съизмерваме с Румъния напоследък, ясно защо, нека видим как те са решили този проблем.
В Румъния... за производството на румънски филм се събират такси от:
- рекламодателите – 3 % (за България това би означавало 5,9 милиона лв.)
- разпространителите на видео и Ди Ви Ди – 2 % (за България това би означавало над 2,8 милиона лв.)
- от кинопоказа – от 8% до 12 % (за България това би означавало 1,2 милиона лева)...
Освен предвидените по-горе такси, у нас се предвиждаше и такса за кабелните оператори в размер на 1 % от абонаментите или 2,9 милиона лева.
Годишно, това би означавало около 14 милиона лева приходи за кино.
Субсидията от бюджета идва най-накрая.3
Предвкусваме възраженията на Александър Морфов: ‛Не ги пускат през вратата, а те напират да влязат през прозореца‛.
Нашият отговор е: ‛Българското кино не може без българския театър, но - и обратното.‛
И още: ‛... ако вместо това до края на века поглъщаме само американски образи, тогава европейската идея просто ще иде по дяволите. Американските филми няма да ни помогнат да формулираме своята европейска самоличност.‛ 4
Кристина Грозева, 31 години, кинорежисьор
Петър Вълчанов, 25 години, кинорежисьор
Димитър Сарджев, 30 години, кинорежисьор
Николай Тодоров, 28 години, кинорежисьор
Георги Дюлгеров, 63 години, кинорежисьор
1. Макар, че младата част на нашия екип бе наскоро на фестивал в Германия и разбра, че бюджетът на един техен студентски дипломен филм е 40 хиляди евро. Нас ни досрамя да си кажем, че бюджетът на една студентска дипломна работа в НАТФИЗ е между хиляда и 3 хиляди лева. А по-старата част на екипа пък се срамуваше да си признае в Сараево, че бюджетът на ‛Лейди Зи‛ е 400 хиляди долара. За сведение дебютът на румънеца Корнелиу Поромбю ‛12:08 - на изток от Букурещ‛ има бюджет от 1 милион долара, а филмът на Иржи Менцел ‛Обслужвах английския крал‛ – 4 милиона долара.
2. За сведение - американските филми, направени със стократно по- големи бюджети от българските, през последните седмици са събрали у нас средно около 30 хиляди зрители, с едно изключение - блокбастерът ‛300‛. Но например оскаровият номинант ‛Вавилон‛ за 16 седмици има едва 29 337 зрители (толкова колкото има и ‛Дон Жуан‛.) Справка- dir.bg
3. В. ‛Култура‛, брой 12, 30.03.2007 Хаосът след закона, Георги Чолаков
4. Вим Вендерс Усещане за място, ИК ‛Колибри‛, 2007
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
