Шампионската лига стигна своя финал: „Милан‛ надхитри „Ливърпул‛ с два гола на калиткото Индзаги и вдигна купата. Благодарение на bTV цяла година се наслаждаваме на футбол от най-висша класа, но въобще не се наслаждаваме на коментаторско присъствие от висока класа. Студиото на Шампионската лига, ръководено от Красимир Минев, е скучно, вдървено, анемично. С бледо говорене, разнообразявано единствено от гостите, ала съвсем не от всички. Е, разнообразяват го и коментаторите на мача, но те едва ли са в състояние всеки път да измъкват предаванията от равното плато, където ги вкарва Красимир Минев.

А всъщност има всички основания българското студио на Шампионската лига да бъде също толкова пищно, колкото е и самата тя. Блестящи багри, звезди, фойерверки, прекрасен футбол – всичко това предполага богатство не само на визията, но и на говоренето. Освен това, личи, в предаванията ръководството на bTV влага значителни суми; напоследък журналистите – най-вече Красимир Минев, пътуват на мястото, където стават двубоите, с някого се разговаря, по-често обаче няма събеседник, а ни показват гледки от стадиона и пистата край него, ако има такава. Изобщо работа, вършена през пръсти: вместо всеки мач от Шампионската лига да бъде повод за разгръщане на подробни коментари, диалози, анализи, нас ни осведомяват, че ще станем свидетели на среща между X и Y и толкова. Едно тривиално, без творчество и въображение Шампионско студио, в което с нетърпение се очаква да започне мачът, та да ни махнат най-после от екран. Защото не знаем какво да правим на него, досадно ни е и ни е кафа: голям праз – някакъв мач. Но че на тези мачове се крепи рейтингът на bTV, това не ни засяга, безразлично ни е – нали предаваме срещите, какво повече?!

Съвсем по друг начин стоят нещата в чуждите телевизии, излъчващи двубоите от Шампионската лига. В Италия започват два часа по-рано и се изследват съперниците, предишните мачове помежду им, силните им единици и слабите им места – въобще истинска анализ на най-великата игра в конкретния й вариант на срещата между дадени два отбора. Но, да кажем, в Италия са заинтересовани – „Милан‛ вървеше докрая, „Рома‛ отпадна чак на четвъртфинал, така че няма как иначе да бъде. В Хърватия обаче, където дори не успяха да влязат в групите, за разлика от българския шампион „Левски‛, се случва същото като в Италия: футболни светила се появяват, говорят с подробности, дават информация от девет кладенци, за да е доволен зрителят. Нищо подобно тук: Красимир Минев обикновено кани по двама участници, на които задава въпроси с многоточия и само осведомените са в състояние да разберат какво все пак пита. Някакви двусмислени намеци, някакви многозначителни хъмкания, някакви подсказващи усмивчици – и с това се свършва. Като най-голямото нетърпение е кога ще дойде Алекси Сокачев в студиото, за да си разменим с него пак някакви си там само нам известни закачки и задявки. Ясно е, че преди появата на екран между тях са вървели разни подбъзиквания, но точно какви – остава неизвестно. Шампионска лига с тайни и загадки.

Прочее, на bTV не й трябва да гледа надалеч, може просто да се протегне и да види в съседния двор на БНТ как се води футболно студио. Канал 1 се осъзна и разбра, че и Купата на УЕФА си има своите привлекателности; и започна да предава мачовете от съревнованието. При Методи Манченко обаче няма хъмкания и мъцане, нещата са събрани, точни, професионални. Дори понякога прекалено – този се включва от едното място, онзи от другото и за гостите в студиото почти не остава време. Но се забелязват опитностите и най-важното – положителното отношение към това, което се върши. Без досадности и скука, без отбиване на номера. Докато Красимир Минев постига нещо уникално: най-интересната игра на света я превръща в най-банална и втръснала скучновотост. Ала и за това се иска „талант‛...