На сцената на театър "Славия" достолепно се е разположил контрабас. Мощен, голям инструмент, който блести с предизвикателните си ъгловато-заоблени линии, почти недопустимо красив. В горния ляв ъгъл на сцената, там, където би трябвало да виси окачена завесата, на черната плюшена завеса е изписано със сребристи субтитри "Контрабас". На сцената влетява тичешком, произвеждайки странни звуци, мъж в халат, чиято глава и брада са намазани с пяна за бръснене. Крещи на български: "Сега, сега, сега!" Там, където преди малко пишеше "Контрабас", сега пише на сръбски онова, което всъщност мъжът говори на български…

Така се започна.

А преди да започне представлението "Контрабасът" на българския национален театър "Иван Вазов", което белградската публика имаше честта да види в рамките на шестия международен фестивал в театър "Славия", стълбището пред входа на театъра се огъваше от важни имена. Няколко посланици, много дипломати, актьори… Вече беше ясно, че в залата няма да останат свободни места. Като минеш вътре по червения килим на този театър, за който се знае, че притежава душа, на столовете около теб вече седят хора. Известни хора, неизвестни хора, които след известно време, като по някакво чудо, ще се смеят заедно.

В театър "Славия", чиято тежест не е да позлатява елементите в залата си или посетителите му да се чувстват длъжни да идват в официален вечерен тоалет, а си има свои правила, различията бързо престават да съществуват.

На един стол, в добро настроение и компанията на три хубави дами, вече седи Жарко Корач, психолог и политик. От другата страна, сред маса от весели лица, се извисява Иван Бейкарев. Достолепен, с ореол на бард. Известната артистична фигура лежерно се оглежда в някакво смирено очакване наляво, после надясно и с някаква, между другото добре позната ни замисленост, кима с глава, поздравявайки някого.

Това е театърът на публиката и театър за публиката. Тук е много важно как се чувства всеки зрител. Не забелязахме дали този девиз не виси написан някъде из театър "Славия". Но и да не е окачен някъде, не е важно, защото той се е просмукал в този театър.

В него човек се чувства някак приятно и спокойно. Няма притеснение, няма нагласени усмивки, така характерни за премиерите по другите театри. Или поне вчера ги нямаше. Когато светлините загаснаха и остана осветена задълго само сцената, това усещане не се промени.

Към отличната игра на Валентин Ганев, мъжът, който влетява с халата, белградската публика никак не остана равнодушна. Един човек, една роля, хиляди истории. "Контрабасът" е притча за живота и любовта, но и за омразата на един човек към инструмента, на който свири. "Контрабасът" е притча за любовта на един обикновен музикант на средна възраст към млада вокална солистка с голямо бъдеще пред себе си. Това е един моноспектакъл, който няма да изтърве вашето внимание нито за миг. Очевидно е, че не съществуват много актьори като Ганев, които могат да изграждат образа си толкова емоционално, толкова разнообразно, толкова противоречиво и иронично. Това е една майсторска сплав от сложност и простота, в която актьорът се домогва до изключително трудно постижимото равновесие между отстраненост и извисяване.

Критиците считат, че режисьорът на представлението Пламен Марков е безпощаден до заядливост към самотния съвременен човек, с цялата му сложност, всичките му желания и разочарования, че той максимално се възползва от напрежението между човека и музикалния инструмент, от напрежението между живото тяло на актьора и обекта на неговите въжделения…

Вчера след спускането на завесата в театър "Славия" аплаузите продължиха много дълго. И тези аплаузи говорят по-изразително от всички думи на критиката.

В. Политика, Белград, 12.3.2007