Български  |  English

Галерия Пистолет по пътя към самоидентификация

От половин година галерия ‛Пистолет‛ прокарва нови концепции и политики в столичното арт-пространство. Леда Екимова от нашумялата през последните години у нас ъндърграунд група ‛Ескимо‛ е човекът с Пистолет. Тя основава галерията в края на октомври 2006. В менажирането й помага Йово Панчев от студио ‛Даухаус‛, който на свой ред доказа, че е възможно да просъществува действително алтернативно, субкултурно пространство, при това значително отдалечено от ‛пъпа‛ на София.

Сукулентите са растения, които в процеса на адаптиране към климатичните условия са развили способност да задържат вода и така да реагират на дълготрайни периоди на суша. Такава резистентност откриваме и в усилията на галерия ‛Пистолет‛ да проявява активност в условия на усложнен културно-политически климат.‛ Това е текст от последната изложба ‛Fat Plants‛, която представя трима млади автори, живеещи във Виена: Карин Фошар, Лазар Лютаков и Михаел Вайдхофер. Той най-кратко и образно дефинира интервенциите на младата галерия в локалната ситуация. За разлика от останалите актьори в сферата на съвременното изкуство, основателката на ‛Пистолет‛ не се стреми да ‛пробуди‛ държавните институции за необходимостта от финансова и институционална подкрепа, нито да компенсира тяхната липса с помощта на неправителствени организации. Галеристката се отличава и от своите комерсиални колеги, частните галерии, изискващи покриване на разходите около изложбата от самите автори. Тя съзнателно избягва тези разпространени механизми на съществуване в художествения живот у нас. За сметка на това Леда Екимова изплаща наема на изложбеното пространство в квартал ‛Лозенец‛ от собствените си доходи. Те също така покриват печатните материали на участниците, от които също се очаква да самофинансират работата си. Своето лично време Леда отделя, за да работи в галерията и да актуализира нейния сайт – графично и концептуално последствие от дейността на ‛Ескимо‛.

Кръгът около галерия ‛Пистолет‛ постоянно се разширява. В началото той включваше предимно участници от предишните изяви на тандема Леда – Никола (обединяващ приятелски среди от художествената академия и НАТФИЗ), които включват експерименталните събития от Терен ‛Дондуков‛ 56 (2003 – 2004), преминали в подземията на Deep Down Club (2004 – 2005) и излезли по улиците на София в проекта ‛Бисквита Зима‛, носещ абсурдисткото подзаглавие ‛универсален комплект за лесно изкуство през зимата‛. Духът на пост-пънк културата със своята кичозност и афинитет към хаоса, натруфеността и евтиното определяха и зрителите-съучастници в техните проекти. Днес, обаче, на откриванията на улица ‛Васил Кирков‛ № 29 се събират дебютанти и ветерани, артисти и критици от всички поколения. Причините за това са няколко. От една страна липсата на разнообразен, състоятелен и съдържателен художествен живот на местна почва допринася за бързото пренасочване на неговите ‛потребители‛ към новите актьори на сцената. От друга страна, обаче, оригиналното поведение на галерия ‛Пистолет‛ като изложбена програма и политика на менажиране е активен фактор за привличане на колегиалната симпатия. Свежестта на идеите и необременеността на отношенията във все по-неформалната организация ‛Ескимо‛ също така пораждат нови интригуващи концепции за съвместни проекти и едновременно с това допринасят за разширяването на кръга от участници в интердисциплинарно и културно-географско отношение. Потвърждение на това дава както предходната изложба на Орлин Неделчев ‛Лично изкуство‛, в която авторът пресъздаде атмосферата на битовото чрез неговите визуални, звукови и тактилни реминисценции, така и предстоящата международна изложба "Ескимо Козметикс", резултат от продължителен конкурс на тема ‛Красота, хигиена и младост‛. Ако проследим списъка от автори, които съставят предисторията на ‛Пистолет‛, в него ще открием освен художници, театроведи, филолози, режисьори, дизайнери, социолози, фотографи, музиканти и dj-и, произлизащи от и/или учили в Свищов, Пазарджик, София, Париж, Виена, Монреал и Лондон, всеки от които по своеобразен начин идентифицира себе си като ‛артист‛.

По всичко личи, че постоянството и креативността, амбицията, но и желанието за ‛честност‛ и независимост спрямо политиката на финансиращи организации могат да изведат галерията далеч напред, но което е и по-важното, да й осигурят забавен и пъстър житейски път.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”