Прочитането на историческата хроника е един от най-мъчните сегменти в сутрешния блок. И за водещия, и за слушателя. Особено по-младата, по-забързаната, по-съсредоточената аудитория едва ли изпитва особено желание рано сутрин да отдели внимание на хаотично изброени исторически събития, които са се случили на една конкретна дата. Откровено казано, практиката да каканижеш какво е станало ‛на този ден“ е чиста проба запълване на ефирно време с текстове, свалени от информационните агенции или в най-добрия случай- преведени от някой по-читав справочен интернет сайт. В статичната си форма ( тоест безцелно изчитане на години, събития, дати, личности) рубриката ‛На този ден“ отдавна е отживелица- тя нито навлиза в някаква интригуваща конкретика, нито предоставя достатъчни знания на аудиторията.

Но все пак - ‛историята“ е нужна на радиото. Защото отвъд патоса, в нея често присъства примамлив сюжет, който дава възможност за добри авторски интерпретации и ‛спускане“ на нестандартни нишки към реалността. Историческият контекст е важен за радиото и с друго- той е добра и лесна среда за постмодерна игра. Ако успееш да измъкнеш интересните ‛скелети“ от интернет-гардероба, ако хванеш лексиката и/или звука на епохата, можеш да създадеш доста колоритна радиоформа, която да спечели вярна и млада аудитория дори и в ранния часови пояс.

Един от добрите примери напоследък в българския ефир за постмодерна игра с ‛историята“ и ‛историческото“ е рубриката на Драгомир Симеонов ‛Какво промени историята на този ден?“ в сутрешния блок на Дарик радио. 5-минутният ежедневен радиосериал на Драго Симеонов на практика е отказ от всичко, което ни е омръзнало досега - ‛обективизирания“ прочит на миналото, патриотичния патос, присъствието на диктора, присъствието на мънкащият водещ/а, който с мъка придава значимост на нещо, което не е чувал и слабо разбира.

Кое прави рубриката толкова нестандартна, но и слушаема и интригуваща? Най-вече личното, субективното присъствие на водещия - той подбира историческия контекст, без да се подчинява на някакви абстрактни общовалидни норми за значимите съ-бития от деня. Добрата компетентност позволява и игра с историите от фиксираната дата - пъстри, жълти, страшни, забавни. Като добавим към тях и адекватна звукова среда- малко познати мелодии ("We Are the Champions" на японски например), както и разнообразна палитра от звукови ефекти (от конкретни реплики от филми до деформирани гласове), шансът да направиш магнетична постмодерна смес става все по-голям. Още - непринудено чувство за хумор, експлицирана емоция към всеки прочетен факт, постоянни препратки към персонажите от новините от днешния ден.

‛Какво промени историята на този ден?“ печели и с полемичната гледна точка към събитията от миналото: ‛На 13 април 814 година умира Крум, хан Крум. Преди да се изправите гордо, да се тупнете в гърдите и да се зарадвате на Крум, нека ви напомня, че това е един от най-страшните и кръвожадни владетели, които Европа познава. И може би затова е толкова велик. Все пак именно Крум е човекът, който си направил чаша от черепа на Никифор. Ако го беше направил Ханибал Лектър или Чикатило да кажем, щеше да е ужасно, но понеже е Крум, минава за велико, а?“

5-минутният ежедневен радиосериал на Драго Симеонов заслужава внимание и заради пребиваването му в общия контекст - софийския (а и националния) ефир, в който експерименталните радиоформи все още са твърде малко. За съжаление. Защото ако подобни отчетливи знаци станат трайна тенденция в ефира, случването на постмодерното радио няма да закъснее.