Странни, да не кажа нелепи сюжети се разиграват напоследък около кампанията за европейския вот. Вместо да се обсъждат листите на отделните партии, вместо най-после да се заговори по същество какво можем и какво не можем, бидейки членове на ЕС, всички като по команда се втренчиха в Азис. И по-точно – в неговото участие в предизборната кампания на БСП. Не че с Азис досега не са се занимавали, не че и този месец не е централната тема на медиите… Изведнъж обаче същите тези медии, които до онзи ден го дундуркаха, скочиха срещу участието на любимеца си в партийна кампания. Дали пък не е някаква проява на ревност? Сиреч, наш си е, не ни го пипайте…

Докато Азис пееше по разни клубове и разплакваше собствената си аудитория, а след това, чрез ‛Нова телевизия“ и нейния пореден ВИП, разплака и целокупния български народ, всичко си беше наред. Никой и за секунда не се усъмни в неговата ‛човешка и артистична консистентност“. И кой ли не си дра гърлото заради пухкавото изрусено момче... То не бяха портрети, не бяха интервюта, не бяха описания на фината му душевност…

И точно когато две от партиите, отчитайки тази масова психоза, се сбиха кой да я употреби в своя полза, медиите нададоха вой. Забравиха за ‛фината душевност“, сетиха се за чалгата… Как така чалгата ще стане аргумент в една предизборна битка!?

Ами така. Ще стане. Нали постоянният вопъл е, че политиците се били отделили от народа! Че не разбирали неговите въжделения. И неговите проблеми. Ето, те слязоха при народа, уважиха вкусовете му, любимците му, интересите му. Глас народен, глас божи, както се казва. Защото се разбра, че гласът народен си иска Азис. В пакет с наранената му душа от оная вещица Венета. Боже, боже, мила ми Венето…

Е, след като е така, защо политиката да не се възползва от него, защо да не е заедно с народа? Срещу какво е възмущението, след като и без Азис отдавна си живеем в постоянна чалга, обитаваме чалга-пространство.

Какво е чалгата, всъщност? Възможни са много дефиниции с позитивна или негативна конотация. Аз ще избера най-неутралната. За мен лично тя е редукция – на послания, на проблеми, на решения. Подлог, сказуемо, пряко допълнение (може и без последното). Изправен текст, ампутиран от всякакви сложности. Първосигнално съобщение, което предполага първосигнална реакция. Семпло питане, което изисква семпъл отговор.

В чалгата, която обитаваме, има от всичко по много – и от политиката, и от медиите, и от изкуството, и от бита… А попфолкът е нейната най-безобидна илюстрация. В която редукцията обаче е най-видима, сведена е до най-простата схема - има злодей, има и жертва. И евентуално избавител, ако в припева се появи Бойко Борисов.

Не беши ли чалга присъствието на президента Първанов на погребението на някакъв предполагаем Калоян? Чалга отвсякъде. При това – дори лишена от съобщение. Какво ни съобщи президентът с присъствието си на този цирк? Нищо, ако не смятаме потвърждението на една отдавнашна хипотеза, че теренът на историята на държавно равнище е оставен изцяло в ръцете на Божидар Димитров. По който той вършее както си иска. Този ерзац-Паисий, будител на народа, почти с нищо не се различава от Азис. Същата редукция на смисли, същата игра на жертва, но гарнирана с мощна манипулация на исторически факти; тоест, чалга не на лично, а на национално ниво. На нейния фон музикалните терзания на Азис са бял кахър…

Наскоро по едно радио слушах млад кандидат-депутат от ДСБ (уж най-автентичната дясна партия), който редуцира критиката си към тройната коалиция до следното изречение: ‛В момента ни управлява правителство на трима чужденци!“. Е, това ако не е чалга, здраве му кажи…

Но, както се разбра, това иска народът. Това той разбира… След като 15 години го чакахме да се освободи от страховете си, след като той най-после успя, го видяхме в целия му блясък. И сме длъжни да го преглътнем такъв, какъвто е. С прилежащия му Азис, с прилежащия му Божидар Димитров… И с цялата чалга, която произвежда. Която всички произвеждаме. Другото са илюзии на просветители, чиито век, както знаем, отдавна е отминал. А дали пак ще дойде, е въпрос, на който не се наемам да отговоря.