Епохата Васил Стефанов
Има дълбоко кодиран смисъл в съвпадението
на кръглите годишнини на диригента Васил Стефанов (85) и на радиооркестъра,
който той оглавява цели 40 сезона. Непосредствено със завръщането
си от специализация в Прага 35-годишният диригент основава оркестъра
и от август 1948 започва редовното излъчване на концертните му
програми в ефир. Временната раздяла е по-скоро самопроверка на
предопределената връзка между оркестъра и диригента и когато през
1954 те отново се събират - неизбежно поемат големия път на успоредно
утвърждаване и върхови постижения. Ежедневни репетиции, постоянни
записи и редовни концерти - средно по 2-3 на месец, и още толкова
престижни участия на международни фестивали и турнета статистически
изразяват съвместната им работа през годините. А най-показателни
са цифрите на фондовото наследство: повече от половината записи
на радиооркестъра до този момент са осъществени под диригентската
палка на Васил Стефанов (на негово име са сигнирани общо 619 записа!).
Днес, в юбилейния 50-и сезон на оркестъра, това е времето, признато
като неговия "златен период" или като "епохата
Васил Стефанов".
За личността Васил Стефанов, за свръхинтензивността
му, надхвърляща общоприетия капацитет на физическия живот, потърсих
в разговор с концертмайстора на оркестъра Иван Пеев:
- Като концертмайстор в продължение на 20 години сте бил най-близкият
сътрудник на диригента Васил Стефанов. Какво ви даде този творчески
контакт?
- Епохата Васил Стефанов е наистина щастие и изключителна
школа в живота на един музикант. Вероятно от разстоянието на изминалите
години неговата личност се издига все по-високо, тъй като в ежедневната
ни работа беше почти невъзможно да си дадем сметка какво всъщност
представляваше Васил Стефанов. Първо, това, че той беше блестящ
цигулар - в пълния смисъл на думата, и блестящ концертмайстор,
години преди да се посвети на дирижирането - вече предопределя
рядкото му предимство да познава работата в оркестъра отвътре
и до най-големи подробности. За него просто нямаше тайни в оркестровото
свирене. И това, съчетано с безспорните му диригентски качества:
изключителна музикалност, организираност, коректност, точност,
чувство за ритъм, за мярка, които в огромната си степен бяха даденост
при него, го правеше личност.
- А характерът?
- Беше много силен характер, действително. Но облечен във
възможно най-етичните взаимоотношения с колегите. Не си спомням
случай, в който Васил Стефанов да е избухнал на репетиция, както
се е случвало с други диригенти от неговата класа и поколение.
Не си спомням и по време на концерт да е показал огромното вътрешно
напрежение, което едно перфектно изпълнение изисква от диригентите.
- Предполагам, по време на репетиции не е допускал никакви
коментари и обсъждане на интерпретационни проблеми?
- Разбира се, че не допускаше. В това отношение аз самият
винаги съм смятал, че великолепното понятие "демокрация"
в нашата работа би трябвало да се тълкува по-различно. Всеки има
право на мнение, но в определен момент всички трябва да се подчинят
на една воля, иначе е невъзможно да има оркестър.
- Решаваща ли беше диригентската позиция и мотивация в предварителното
обсъждане на репертоарните ви програми?
- Естествено. Предимство в огромното количество музика, която
сме реализирали под неговата палка, винаги имаха българските произведения.
От всички български диригенти, убеден съм в това, Васил Стефанов
беше единственият, който реализира творбите на българските композитори
от този период без изключение: както на записи, на грамофонни
плочи, така и на концерти. Трудно ми е да посоча друг диригент,
който с такава грижовна последователност и с любов се е отнасял
към националното ни творчество.
- С пословичния си работохолизъм и перфекционизъм той не налагаше
ли и на оркестъра собствените си критерии за продължителност на
репетиционния период, например?
- Налагаше работата да бъде стопроцентова работа - не просто
заради самата работа, а заради съзиданието и резултата от нея.
Всеки момент, в който той репетираше, поне за мен беше ясно какво
точно правим и защо точно това правим. Уговорки от рода на "Вие
сте много добри музиканти, аз ви вярвам. Няма нужда да работим
повече, защото вие това си го знаете и аз си го знам - ще се видим
на концерта!" - при него просто не можеше да има. Влизаше
точно на секундата в студиото, можехме да си сверяваме часовниците
по него, и вдигаше палката. Това означаваше начало на работния
процес...
- А имаше ли твърди регламенти в този процес?
- Васил Стефанов винаги беше наясно точно колко време му е
необходимо, за да изработи с оркестъра дори съвсем непознато,
премиерно произведение, което винаги ме е изумявало! За оркестрантите
можеше да изглежда понякога абсурдно да представим определена
творба в някакъв пределно кратък срок. Но ако Васил Стефанов се
ангажираше да го направи, нямаше никакви причини това да не стане,
и то по най-добрия начин.
- Как подбираше оркестрантите?
- Безкомпромисно. Случвало се е да проведем по няколко конкурса
за вакантно място безрезултатно. Всички, които участвахме в конкурсните
комисии, напълно споделяхме мнението му за кандидатите, които
не показваха нивото, на което трябваше да бъде спечелилият конкурса
за оркестъра. И в това отношение критерият му беше неоспорим.
- При изработване на ново заглавие или непознат автор, от първата
репетиция ли започваше с цялостната концепция, или оставяше време
на оркестъра да се ориентира технически?
- Винаги от първото явяване на пулта беше абсолютно готов
с партитурата си. С естествените малки отклонения в динамика или
темпа, естествено, но първообраза на творбата го имаше у себе
си предварително. За особено тежките програми, разбира се, практикувахме
и групови репетиции, на които той почти без изключение присъстваше,
независимо че ги водеха водачите на групи или концертмайсторите.
Самото му присъствие на тези репетиции вече задължаваше оркестрантите
да са подготвени с елементарните технически проблеми на щима си
и в момента да работят именно върху това да звучат като група!
Нещо повече - макар че не се случваше толкова често, по време
на общи репетиции той караше някой отделен пулт да изсвири онова,
което не излиза в групата... Е, понякога се чуваха и реплики:
"Ох, пак ли... Ей, докога... колко пъти!", но когато
дойде концертът, резултатите сами опровергаваха подобни оплаквания.
- Навремето много се говори за турнето ви във Франция, с Пета
симфония на Чайковски.
- Това турне наистина беше изключително! Защото условията
за него не бяха най-добрите: след изморителното пътуване веднага
трябваше да репетираме и да свирим на концерт, и то не къде да
е, а в Парижкото радио. Но беше концерт, който и досега се помни
от оркестъра, а надявам се - и от парижката публика. Васил Стефанов
го подготви мъдро.
- Като за голямо състезание?!
- Паралелът със спорта е най-подходящият в случая. Защото
той имаше гениалната способност, подобно на спортиста, да ни доведе
до върхова форма точно по време на концерта в Париж. И още нещо
- на такива тежки турнета той успяваше да поддържа едно неизменно
ниво на оркестъра, което можеше и да се надхвърли, но не и да
спада след първите 1-2 успешни концерта.
- А как работеше Васил Стефанов със солистите?
- Аз до този момент, изключая сегашния ни диригент Милен Начев,
по-добър сътрудник в акомпанирането на солисти от Васил Стефанов
не познавам. Имал съм възможността да работя и с много чужди диригенти
и оркестри на различни места по света, но такъв великолепен партньор
на солисти (може би защото самият той е тръгнал като солист) наистина
не съм срещал. Само на шега ще отбележа, че Васил Стефанов беше
почти единственият диригент, който безпроблемно и дълги години
работи с цигуларката Дина Шнайдерман - при нейния известен и доста
странен (меко казано) характер... А иначе всички наши големи солисти:
Георги Бадев, Антон Диков, Николай Евров, Стойка Миланова, Минчо
Минчев - са свирили с радиооркестъра под палката на Васил Стефанов.
Със Стойка имаме две златни плочи на концертите на Прокофиев...
- Имахте ли усещането, че сте неговият оркестър?
- Абсолютно. И до този момент, независимо че от стария състав
останаха много малко, ние сме оркестърът на Васил Стефанов. И
се стараем да предадем тази традиция на младите...
За композитора Румен Бальозов, който по настояване на Васил
Стефанов е освободен от задължително разпределение и е назначен
във виолончеловата група на радиооркестъра, първата среща с Маестрото
също е паметна:
- Тогава той беше диригент и на Академичния оркестър на консерваторията
и моята първа среща беше с доц. Васил Стефанов, който преподаваше
оркестър. Взимахме една "Ероика" и както се казва, той
с влизането си започваше да ни настройва човек по човек, за да
получи оркестрова група... Така че, когато през 1973 г. попаднах
в оркестъра на радиото, неговият маниер на работа ми беше достатъчно
добре познат. Но попаднах направо в програма за задгранично турне
- Варшава, фестивалът "Варшавска есен".
- А самата програма на турнето?
- Две български произведения, много отговорни: Трета симфония
на Цветан Цветанов и първите Три поеми за мецосопран и оркестър
на Георги Минчев - с Александрина Милчева. Освен това Шостакович
- Концерта за пиано, тромпет и щрайх, с Антон Диков. И една задължителна
полска пиеса - Кристина Мушоманска-Назар "За оркестър".
Естествено голямата работа беше върху българското представяне.
Не по-малко усилия хвърлихме и върху Шостакович - достатъчно популярен
автор в цял свят. А полската творба предлагаше друг вид трудности,
защото по онова време у нас такава музика се пишеше по-рядко и
нямаше особени изпълнителски традиции... Помня, че когато пристигнахме
във Варшава, авторката можа да направи една-единствена забележка
за неточно прочетен знак поради нотописа, който беше използвала.
Към изпълнението ни нямаше никакви забележки.
- Васил Стефанов имаше ли пристрастия към определени творби
или автори?
- Никога ярко изразено нито предпочитание, нито отрицание
към какъвто и да е род музика, автор или епоха... Дълбоко в себе
си сигурно е имал свои предпочитания, но никога не ги е регистрирал
и йерархизирал... Друг е въпросът доколко Васил Стефанов имаше
афинитет към нови и интересни за него неща!?
- За него - като диригент или за оркестъра като задача?
- Обикновено двете вървяха паралелно. Знам със сигурност,
че под неговата палка изсвирихме почти целия текущ репертоар на
оркестъра, който трябваше да мине от моно- на стереозапис. Ако
Васил Стефанов беше жив още 20 години, вероятно щеше да се наложи
да презапишем това количество и дигитално. Същевременно, когато
си харесаше нещо - да речем, харесал е на Варшавска есен Трета
симфония на Анджей Пануфник, и още на следващия сезон тя става
част от програмата на оркестъра. Дори, ако не ме лъже паметта,
се свири на поредния преглед на симфоничните оркестри (на които
впрочем, радиооркестърът години наред събираше всички възможни
награди). А това е пиеса, която предлага доста сериозни музикантски
изпитания: в нея има 4 тромпетисти, които стерео вървят в четирите
краища на сцената. Контактът между тях е вече акустичен проблем,
а оттам нататък следват чисто техническите трудности на симфонията,
която изискваше тромпетистите да се почувстват най-малко като
четирима Морис Андре на подиума...
- Излиза, че диригентът е бил "съблазнен" от предизвикателствата
на творбата!?
- И не само на тази творба. Пуленк - Сюита из балета "Кошутите",
изсвирихме за първи път също с него. Когато дойде Клод Елфер,
записахме с него Шонберг - Концерт за пиано. Вярно, че за света
този концерт представляваше класика, но за нас тогава не беше
нито много позната, нито много желана музика...
- И какво се получи като резултат?
- Във всеки случай запис, който украсява фонда на радиото
и досега.
- Съществува категория диригенти, които правят подобен репертоар
само за да покажат, че може да бъде изсвирен от оркестъра. Мислиш
ли, че Васил Стефанов се е движил от идеята да прави такава музика
само за попълване фонда на радиото, или защото тя творчески го
е интригувала?
- Боя се, че не мога да бъда категоричен нито за едното, нито
за другото. Не би било справедливо и към Маестрото, още повече,
че независимо от неговото собствено отношение, да речем, конюнктурни
произведения, никога не го чух да каже: "Отказвам да дирижирам
това произведение!"
- Предполагам, винаги е знаел какво представлява като диригент
и къде точно се намира спрямо световната практика?
- Това, което мога да кажа, е, че никога не е имал болната
амбиция да бъде нещо изключително. Нещо повече от конкретното,
което е знаел, че може в определения момент.
Разговаря
на кръглите годишнини на диригента Васил Стефанов (85) и на радиооркестъра,
който той оглавява цели 40 сезона. Непосредствено със завръщането
си от специализация в Прага 35-годишният диригент основава оркестъра
и от август 1948 започва редовното излъчване на концертните му
програми в ефир. Временната раздяла е по-скоро самопроверка на
предопределената връзка между оркестъра и диригента и когато през
1954 те отново се събират - неизбежно поемат големия път на успоредно
утвърждаване и върхови постижения. Ежедневни репетиции, постоянни
записи и редовни концерти - средно по 2-3 на месец, и още толкова
престижни участия на международни фестивали и турнета статистически
изразяват съвместната им работа през годините. А най-показателни
са цифрите на фондовото наследство: повече от половината записи
на радиооркестъра до този момент са осъществени под диригентската
палка на Васил Стефанов (на негово име са сигнирани общо 619 записа!).
Днес, в юбилейния 50-и сезон на оркестъра, това е времето, признато
като неговия "златен период" или като "епохата
Васил Стефанов".
За личността Васил Стефанов, за свръхинтензивността
му, надхвърляща общоприетия капацитет на физическия живот, потърсих
в разговор с концертмайстора на оркестъра Иван Пеев:
- Като концертмайстор в продължение на 20 години сте бил най-близкият
сътрудник на диригента Васил Стефанов. Какво ви даде този творчески
контакт?
- Епохата Васил Стефанов е наистина щастие и изключителна
школа в живота на един музикант. Вероятно от разстоянието на изминалите
години неговата личност се издига все по-високо, тъй като в ежедневната
ни работа беше почти невъзможно да си дадем сметка какво всъщност
представляваше Васил Стефанов. Първо, това, че той беше блестящ
цигулар - в пълния смисъл на думата, и блестящ концертмайстор,
години преди да се посвети на дирижирането - вече предопределя
рядкото му предимство да познава работата в оркестъра отвътре
и до най-големи подробности. За него просто нямаше тайни в оркестровото
свирене. И това, съчетано с безспорните му диригентски качества:
изключителна музикалност, организираност, коректност, точност,
чувство за ритъм, за мярка, които в огромната си степен бяха даденост
при него, го правеше личност.
- А характерът?
- Беше много силен характер, действително. Но облечен във
възможно най-етичните взаимоотношения с колегите. Не си спомням
случай, в който Васил Стефанов да е избухнал на репетиция, както
се е случвало с други диригенти от неговата класа и поколение.
Не си спомням и по време на концерт да е показал огромното вътрешно
напрежение, което едно перфектно изпълнение изисква от диригентите.
- Предполагам, по време на репетиции не е допускал никакви
коментари и обсъждане на интерпретационни проблеми?
- Разбира се, че не допускаше. В това отношение аз самият
винаги съм смятал, че великолепното понятие "демокрация"
в нашата работа би трябвало да се тълкува по-различно. Всеки има
право на мнение, но в определен момент всички трябва да се подчинят
на една воля, иначе е невъзможно да има оркестър.
- Решаваща ли беше диригентската позиция и мотивация в предварителното
обсъждане на репертоарните ви програми?
- Естествено. Предимство в огромното количество музика, която
сме реализирали под неговата палка, винаги имаха българските произведения.
От всички български диригенти, убеден съм в това, Васил Стефанов
беше единственият, който реализира творбите на българските композитори
от този период без изключение: както на записи, на грамофонни
плочи, така и на концерти. Трудно ми е да посоча друг диригент,
който с такава грижовна последователност и с любов се е отнасял
към националното ни творчество.
- С пословичния си работохолизъм и перфекционизъм той не налагаше
ли и на оркестъра собствените си критерии за продължителност на
репетиционния период, например?
- Налагаше работата да бъде стопроцентова работа - не просто
заради самата работа, а заради съзиданието и резултата от нея.
Всеки момент, в който той репетираше, поне за мен беше ясно какво
точно правим и защо точно това правим. Уговорки от рода на "Вие
сте много добри музиканти, аз ви вярвам. Няма нужда да работим
повече, защото вие това си го знаете и аз си го знам - ще се видим
на концерта!" - при него просто не можеше да има. Влизаше
точно на секундата в студиото, можехме да си сверяваме часовниците
по него, и вдигаше палката. Това означаваше начало на работния
процес...
- А имаше ли твърди регламенти в този процес?
- Васил Стефанов винаги беше наясно точно колко време му е
необходимо, за да изработи с оркестъра дори съвсем непознато,
премиерно произведение, което винаги ме е изумявало! За оркестрантите
можеше да изглежда понякога абсурдно да представим определена
творба в някакъв пределно кратък срок. Но ако Васил Стефанов се
ангажираше да го направи, нямаше никакви причини това да не стане,
и то по най-добрия начин.
- Как подбираше оркестрантите?
- Безкомпромисно. Случвало се е да проведем по няколко конкурса
за вакантно място безрезултатно. Всички, които участвахме в конкурсните
комисии, напълно споделяхме мнението му за кандидатите, които
не показваха нивото, на което трябваше да бъде спечелилият конкурса
за оркестъра. И в това отношение критерият му беше неоспорим.
- При изработване на ново заглавие или непознат автор, от първата
репетиция ли започваше с цялостната концепция, или оставяше време
на оркестъра да се ориентира технически?
- Винаги от първото явяване на пулта беше абсолютно готов
с партитурата си. С естествените малки отклонения в динамика или
темпа, естествено, но първообраза на творбата го имаше у себе
си предварително. За особено тежките програми, разбира се, практикувахме
и групови репетиции, на които той почти без изключение присъстваше,
независимо че ги водеха водачите на групи или концертмайсторите.
Самото му присъствие на тези репетиции вече задължаваше оркестрантите
да са подготвени с елементарните технически проблеми на щима си
и в момента да работят именно върху това да звучат като група!
Нещо повече - макар че не се случваше толкова често, по време
на общи репетиции той караше някой отделен пулт да изсвири онова,
което не излиза в групата... Е, понякога се чуваха и реплики:
"Ох, пак ли... Ей, докога... колко пъти!", но когато
дойде концертът, резултатите сами опровергаваха подобни оплаквания.
- Навремето много се говори за турнето ви във Франция, с Пета
симфония на Чайковски.
- Това турне наистина беше изключително! Защото условията
за него не бяха най-добрите: след изморителното пътуване веднага
трябваше да репетираме и да свирим на концерт, и то не къде да
е, а в Парижкото радио. Но беше концерт, който и досега се помни
от оркестъра, а надявам се - и от парижката публика. Васил Стефанов
го подготви мъдро.
- Като за голямо състезание?!
- Паралелът със спорта е най-подходящият в случая. Защото
той имаше гениалната способност, подобно на спортиста, да ни доведе
до върхова форма точно по време на концерта в Париж. И още нещо
- на такива тежки турнета той успяваше да поддържа едно неизменно
ниво на оркестъра, което можеше и да се надхвърли, но не и да
спада след първите 1-2 успешни концерта.
- А как работеше Васил Стефанов със солистите?
- Аз до този момент, изключая сегашния ни диригент Милен Начев,
по-добър сътрудник в акомпанирането на солисти от Васил Стефанов
не познавам. Имал съм възможността да работя и с много чужди диригенти
и оркестри на различни места по света, но такъв великолепен партньор
на солисти (може би защото самият той е тръгнал като солист) наистина
не съм срещал. Само на шега ще отбележа, че Васил Стефанов беше
почти единственият диригент, който безпроблемно и дълги години
работи с цигуларката Дина Шнайдерман - при нейния известен и доста
странен (меко казано) характер... А иначе всички наши големи солисти:
Георги Бадев, Антон Диков, Николай Евров, Стойка Миланова, Минчо
Минчев - са свирили с радиооркестъра под палката на Васил Стефанов.
Със Стойка имаме две златни плочи на концертите на Прокофиев...
- Имахте ли усещането, че сте неговият оркестър?
- Абсолютно. И до този момент, независимо че от стария състав
останаха много малко, ние сме оркестърът на Васил Стефанов. И
се стараем да предадем тази традиция на младите...
За композитора Румен Бальозов, който по настояване на Васил
Стефанов е освободен от задължително разпределение и е назначен
във виолончеловата група на радиооркестъра, първата среща с Маестрото
също е паметна:
- Тогава той беше диригент и на Академичния оркестър на консерваторията
и моята първа среща беше с доц. Васил Стефанов, който преподаваше
оркестър. Взимахме една "Ероика" и както се казва, той
с влизането си започваше да ни настройва човек по човек, за да
получи оркестрова група... Така че, когато през 1973 г. попаднах
в оркестъра на радиото, неговият маниер на работа ми беше достатъчно
добре познат. Но попаднах направо в програма за задгранично турне
- Варшава, фестивалът "Варшавска есен".
- А самата програма на турнето?
- Две български произведения, много отговорни: Трета симфония
на Цветан Цветанов и първите Три поеми за мецосопран и оркестър
на Георги Минчев - с Александрина Милчева. Освен това Шостакович
- Концерта за пиано, тромпет и щрайх, с Антон Диков. И една задължителна
полска пиеса - Кристина Мушоманска-Назар "За оркестър".
Естествено голямата работа беше върху българското представяне.
Не по-малко усилия хвърлихме и върху Шостакович - достатъчно популярен
автор в цял свят. А полската творба предлагаше друг вид трудности,
защото по онова време у нас такава музика се пишеше по-рядко и
нямаше особени изпълнителски традиции... Помня, че когато пристигнахме
във Варшава, авторката можа да направи една-единствена забележка
за неточно прочетен знак поради нотописа, който беше използвала.
Към изпълнението ни нямаше никакви забележки.
- Васил Стефанов имаше ли пристрастия към определени творби
или автори?
- Никога ярко изразено нито предпочитание, нито отрицание
към какъвто и да е род музика, автор или епоха... Дълбоко в себе
си сигурно е имал свои предпочитания, но никога не ги е регистрирал
и йерархизирал... Друг е въпросът доколко Васил Стефанов имаше
афинитет към нови и интересни за него неща!?
- За него - като диригент или за оркестъра като задача?
- Обикновено двете вървяха паралелно. Знам със сигурност,
че под неговата палка изсвирихме почти целия текущ репертоар на
оркестъра, който трябваше да мине от моно- на стереозапис. Ако
Васил Стефанов беше жив още 20 години, вероятно щеше да се наложи
да презапишем това количество и дигитално. Същевременно, когато
си харесаше нещо - да речем, харесал е на Варшавска есен Трета
симфония на Анджей Пануфник, и още на следващия сезон тя става
част от програмата на оркестъра. Дори, ако не ме лъже паметта,
се свири на поредния преглед на симфоничните оркестри (на които
впрочем, радиооркестърът години наред събираше всички възможни
награди). А това е пиеса, която предлага доста сериозни музикантски
изпитания: в нея има 4 тромпетисти, които стерео вървят в четирите
краища на сцената. Контактът между тях е вече акустичен проблем,
а оттам нататък следват чисто техническите трудности на симфонията,
която изискваше тромпетистите да се почувстват най-малко като
четирима Морис Андре на подиума...
- Излиза, че диригентът е бил "съблазнен" от предизвикателствата
на творбата!?
- И не само на тази творба. Пуленк - Сюита из балета "Кошутите",
изсвирихме за първи път също с него. Когато дойде Клод Елфер,
записахме с него Шонберг - Концерт за пиано. Вярно, че за света
този концерт представляваше класика, но за нас тогава не беше
нито много позната, нито много желана музика...
- И какво се получи като резултат?
- Във всеки случай запис, който украсява фонда на радиото
и досега.
- Съществува категория диригенти, които правят подобен репертоар
само за да покажат, че може да бъде изсвирен от оркестъра. Мислиш
ли, че Васил Стефанов се е движил от идеята да прави такава музика
само за попълване фонда на радиото, или защото тя творчески го
е интригувала?
- Боя се, че не мога да бъда категоричен нито за едното, нито
за другото. Не би било справедливо и към Маестрото, още повече,
че независимо от неговото собствено отношение, да речем, конюнктурни
произведения, никога не го чух да каже: "Отказвам да дирижирам
това произведение!"
- Предполагам, винаги е знаел какво представлява като диригент
и къде точно се намира спрямо световната практика?
- Това, което мога да кажа, е, че никога не е имал болната
амбиция да бъде нещо изключително. Нещо повече от конкретното,
което е знаел, че може в определения момент.
Разговаря
Коментари от читатели
Добавяне на коментар