Български  |  English

Какво и как говори на децата кукленият театър?

По инициатива на Обществото на независимите театрални критици и в рамките на ІV Международния театрален фестивал ‛Панаир на куклите“ в София се проведе открит разговор на тема ‛Какво и на какъв език говори днес на децата кукленият театър“.

Водещата Кремена Димитрова зададе рамките на кръглата маса, което не попречи в някои от изказванията те да бъдат напускани. Очевидно проблемите в кукления театър за деца са стари и нерешавани (например за контрола върху изявите на кукленото изкуство в детските градини и пълната абдикация на държавата от въведждането на някакво художествено сито към подобна продукция).

Повечето от осемнайсетте участници в кръглата маса подкрепиха тезата, че по принцип няма теми-табута в спектаклите за деца и всичко опира до начина на поднасянето им. По-интересна беше дискусията на кръга от теми: Дали телевизията и компютъра разграждат интереса към кукления театър?, Дали езикът на театъра трябва да следва ритъма и клиповото мисленеи и дали може да ги постигне?

Младите авторите на книги и пиеси за деца Мая Дългъчева и Красимира Методиева разказаха за опита си в работата за и с децата. Красимира Василева повдигна въпросите за неинтересния за малките бавен ритъм по куклените сцени, за дегероизацията на приказните персонажи (което, преследвайки осъвременяването им, често води до принизяването им), за това, че като цяло кукленият театър изостава от развитието на децата. Калина Стефанова лаконично посочи, че съвременният технологичен ритъм възпитава реагиране, а не мислене. Елена Владова приведе исторически аргументи в подкрепа на изказаните тези. Най-пространно беше изказването на проф. Румен Рачев. Той много ангажирано говори за спектаклите тип ‛визуализирана литература“, за спектаклите без ситуация или за онези, които не могат да отговорят на простичкия въпрос защо именно чрез кукли се решава дадена ситуация, след като и актьорите са пред очите на публиката. ‛Щом виждам и актьорите, между тях трябва да протича сюжет“, който наричам ‛паралелна драматургия“. Проф. Рачев направи разграничение между кукления театър и театъра с кукли. Никола Вандов коментира повдигнатите тези, като говори за това, че авторът на пиеси за деца не трябва да слиза до детето, а да търси руините на детето в себе си; че гръцкият опит за създаване на комисии, които да издават художествени ‛лицензи“ на отделни спектакли, и директорите на държавни или общински заведения да нямат право да канят нелицензирани спектакли; че театърът и кукленият в това число не бива да води обречени на неуспех състезания с развитите технологии, че силата му може да се търси в покоя, в съсредоточеното замисляне, в тишината, зараждаща чудото, в магията на несрещащата се вече в делника на децата спокойна отдаденост, потапяне в ониричността на ставащото на сцената. Присъстваща млада режисьорка говори увлечено, че нещата вече са презрели за синтез между изкуството и психологията. Боряна Георгиева развълнувано отрезви разговора, като разказа симптоматични случки от социобитието на кукления театър, особено в провинциалния град. Председателят на Обществото на независимите театрални критици Анелия Янева беше строга. Тя беше убедена, че самото съсловие не е направило всичко необходимо, за да реши някои поне от посочените проблеми. Проф. Николина Георгиева както винаги запалено припомни, че подобни разговори са водени нееднократно, че за тях сякаш няма чуваемост, че децата съвсем не са за подценяване, че сме в постоянен дълг към тях, че театърът има своя си сила и не бива да копира похватите на технологичния език.

В проведената кръгла маса имаше известна импровизираност и разпиляност. Но бяха засегнати и важни теми, дискусиите върху които очевидно предстоят.

К


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”