Срещу детския кът на парка Оборище, пред салона на кукления театър на бул. „Янко Сакъзов‛ беше поставена малка куличка от избледняло тъмночервено кадифе с прозорче-сцена. Пред нея деца и родители бяха насядали на земята, а останалите, прави в полукръг, наблюдаваха историите, които малките ръкавични кукли Пънч и Джуди разиграваха – крокодил, английски полицай, бесилка за престъпниците, натъркаляни като в комедия на ужасите, наденички, с които омотаваха пастта на крокодила и т.н.

Някой се приближава, гледа известно време и се отдалечава. Говорим си, историите текат, децата стават, питат нещо и пак сядат. Театралната куличка, зад която Конрад Фредерикс от Великобритания разказва историите на Пънч и Джуди, изглежда леко овехтяла, но едва ли много от любопитните зрители подозираха колко дълго е пътувала тази малка сцена, колко стара е историята, от която идва този театър и която разказва картината, която току-що описах – картина, в която всички бяхме действащи лица.

Та с ‛Пънч и Джуди‛, още преди да бъде официално открит Международният театрално-куклен фестивал, организиран от ЦКТ, фестивалът вече течеше, сякаш никога не е преставал. Тъкмо тези улични спектакли, тази улична част от неговата програма, която раздвижва градската среда и разбърква ролите в нея, насищайки я с театър, кукли, пътуващи артисти и истории, идващи от различни страни и градове на Европа, привличаща свои зрители и завличаща минувачите в териториите на играта и въображението, е уникалното на този фестивал.

И ако Пънч и Джуди идваха още от ХVІ в. и от традицията на английските комедианти, семейният театър на Джироваго и Рондела, който показа поетично-цирковите се номера пред Народния театър, помнеше още италианския площаден театър и пътуващи артисти. Като по поръчка заръмя в неделния следобед, за да стане ясно, че никога нищо не може да спре пътуването на караваната, на чийто вход виси табела ‛Джироваго§Рондела - family theatre‛.

Мокрите столовете пред импровизираната сцена бързо се оказаха недостатъчни. Хората се тълпяха, за да видят щръкналия клоунски задник в лилаво кадифе и странните бяло-червени обувки с дълги носове на Рондела, дъщеря й - рисуващата на колело Руджяда, импровизирания семеен оркестър, който все не можеше да започне да свири, докато стана ясно, че в саксофона на Рондела се скрила мръсна дунапренова мишка. Тя скочи в скута на изплашеното Ане на първия ред, а един огромен плешив човек с шкембе като на Ханс Вурст или Настрадин Ходжа, с щастлива еднозъба усмивка като дете се заливаше от смях.

Ето тук, в тази зараза на импровизираните улични циркови и театрални номера, където става ясно, че всички са вътре в играта на преобразяването и се чуваше ‛Бис! Бис!‛, а запаленият Джироваго щастливо се провикваше ‛Утре!Утре!‛, се чувстваше и истинската тръпка на започващия театрален фестивал.

Различните представления по софийските сцени обещават да са интересни, но за мен тъкмо програмата на уличните театри в този фестивал си заслужава да бъде развивана и тъкмо тя ще се превръща в негова запазена марка, а оттам - и на София.