Български  |  English

Обществено затъмнение в СГХГ

Наскоро младата авторка Боряна Венциславова представи проекта си ‛Навън беше винаги тъмно“ като част от програмата на ‛Място за срещи“ в Софийската градска художествена галерия. Проектът беше съпътстван от фотоизложбата ‛Euro de Lux. Набира, предлага. нестандартно, на живо“ и дебата на тема ‛Старите и новите лица на трафика на хора – от социално-политическите сюжети до визуализацията на невидимото“ в Центъра за култура и дебат ‛Червената къща“. Куратор на изявите беше Яна Костова.

‛Навън беше винаги тъмно“ е мултимедийна инсталация, която поставя специфичен социален проблем в галерийно пространство. Обект на своебразното изследване на Боряна Венциславова са млади жени, станали жертва на трафика на хора от Източна Европа. Проблем, който незнайно защо винаги е стоял встрани от центъра на общественото внимание. Обикновено като че ли сме склонни без капка съчувствие да си казваме, че тези жени сами са си виновни за ситуацията, в която са попаднали. Истината е, че често те стават жертва на подвеждащи обещания и предложения от страна на познати хора и дори на такива, които са приемали за приятели. Това снижава нивото на внимание и по-доверчивите и отчаяните се хващат в капана.

Боряна Венциславова решава да разработи този проект като дипломна работа във виенския университет по приложни изкуства, където учи. Тя се среща и разговаря, дори се сближава с пострадали жени. Това провокира интервюта, фотографии и видео от реалния живот.

Може би именно защото живее и учи в чужбина, Боряна Венциславова е привлечена от подобна тема – тя е много по-популярна на Запад, където страната ни се е прочула с ‛живата стока“.

Изложбата представя по оригинален начин разглеждания проблем – в три импровизирани стаички (пространството е разделено с плюшени завеси), осветени с червени крушки, зрителят може да види по една фотография, разкриваща гледка от ‛работното място“ на момичетата. ‛Наслаждавайки се“ на псевдолуксозните или подобни на затворнически килии интериори той може да чуе три от разказите на жертвите, които с монотонен глас разкриват ужасите, които са преживяли. След стаите следва видеото, което твърде буквално интерпретира факти и събития. Въздействието му е по-скоро психологическо – тягостно и монотонно.

Изложба в ‛Червената къща“ представи дигитални фотографии в голям формат - безлюдни интериори на нощни клубове, бордеи и хотелски стаи, показващи работната атмосфера и ежедневието на насилствено проституиращите.

Ключов момент, който осмисля целия проект и би трябвало най-силно да привлече общественото внимание, са цитатите от разкази на жертвите. Едва ли би оставило някого безразличен откровение от рода на: ‛След като се върнах от Германия се надявах, че всичко ще е както преди, но не е. Чувствам се като наказана. По-добре да бях умряла“…
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”