Излезе българският превод на Пътят към новата музика от Антон фон Веберн (1883-1945) – малка книга, обединяваща двете поредици лекции, които големият австрийски композитор, един от законодателите на музикалната модерност, изнася в частен виенски дом през 1932 и 1933 г. Лекциите, издадени от Universal Edition петнадесет години след смъртта на автора, са исторически документ за времето на възникването на онова радикално мислене с тонове, създало своя композиционна система, което получава името ‛Нова музика“ (Neue Musik). В епохата, в която е възниквала и се е утърждавала обаче, Новата музика не е била смятана от своите автори за революционна или манифестна: както става ясно от Веберновите лекции, тя се е извеждала логически, като етап в европейската музикална традиция, проявяваща по свой начин същите принципи, които озавучават музиката на Бах, Бетовен, Брамс, Малер: ‛този начин на мислене, който прилагаме ние, е бил идеалът на композиторите от всички времена“ (с. 38).

Веберн, композиторът, чиито творби строят в кристална решетка дванадесетте тона на европейската равномерно темперирана система, творецът, който вярва във висшата красота на математическите закономерности, най-изтънченият представител на музиката от първата половина на ХХ век, който остави звука да зазвучи вътре в музикалната тишина, е твърде далеч от самоувереното прокламиране на ‛новаторство“. Негово убеждение е, че в природата действат абсолютни закони, единни и неизменяеми, които музиката винаги чува, но ги проявява исторично – чрез различни според времето и културата типове тонова организация.

Преводът на Полина Куюмджиева е коректен и научно отговорен. Както самата тя ни обръща внимание в преводаческата си бележка, той се придържа към особеностите на стенографски записания оригинален текст с цел да се запази атмосферата на лекторското слово. Това носи още едно предимство – системността на понятийния апарат не е нарушена, специалните термини не са потърсили ‛патерицата“ на по-познатите понятия на български. Авторските понятия на Веберн, които нямат точен аналог на български, са преведени с максимално запазване на конкретния смисъл и подкрепени с оригиналната немска дума в скоба.

Струва ми се, че стъпили върху пясъчната почва на днешния релативизъм, има какво да научим от Антон Веберн, от вертикалата на музикалния му категоричен императив, от неговото противодействие – на хаоса с реда и на разединението с единството.