Български  |  English

За отвъдния цинизъм и осребряването на досиетата

Случката, за която ще стане дума по-долу, няма пряка връзка със скандала на деня, макар че и в нейния център отново се оказа Георги Коритаров.

На 8 юни някак си полутайно, без особена разгласа, в зала ‛Десислава“ на хотел ‛България“ се проведе събитие с неизяснен жанр, организирано от също неясната формация ‛Декада“. След кратки проучвания се оказа, че въпросната ‛Декада“ е нещо като дискусионен ромски клуб към Институт ‛Отворено общество“, в който клуб също засега не е много ясно какво ще се дискутира. Той, както обясни един от организаторите, досега бил провел две сбирки (на каква тема – не се разбра), а третата, на която имах честта да присъствам, беше посветена на досиетата.

Оказала се в хотел ‛България“ почти случайно, видях следната картина: на трибуната - ‛експертът“ (той и основен докладчик) Коритаров. До него – ромският активист Савчо Савчев (той и водещ). В залата седят 10-15 роми, по чиито лица се чете пълно неразбиране защо са тук; освен тях има още 5-6 ‛сеирджии“ и две персони от постоянния контингент на подобни мероприятия, посещаващи ги единствено заради коктейла.

Влизам в мига, в който Савчо Савчев с пяна на уста громи нещо… При по-внимателно заслушване разбирам, че громи Държавна сигурност във всичките й хипостази и превъплъщения във времето. Громи човекът и тези, които са мъчили горкия Коритаров преди 1989, и тези, които тенденциозно го мъчат сега; клейми, разправя се и с някакви хипотетични ‛други“, които не само не са ни съобщили къде са 10-те милиарда, ами сигурно са ги и откраднали… След поредица от безсмислени риторични въпроси и тъпи клишета, между които основната мисъл, ако въобще я е имало, напълно изчезва, Савчев дава думата на основния докладчик, за да изясни променила ли се е философията на специалните служби.

Ще се наложи да пропусна – дори по хигиенни съображения – изложението на докладчика. Макар че, мисля си, ако журналистическата ни гилдия беше в по-добро здраве, тя не би трябвало да подмине спокойно твърдението му, че писаното от него за състуденти и приятели, че дори и за селския тракторист, било не донос, а ‛суров емпиричен материал с цел създаване на профили в помощ на държавата“. Не би трябвало да подмине и настояването му, че ‛тези документи нямат морален характер, те не могат да се товарят с морални характеристики“. А с какви, ако смея да запитам?

Разбира се, този тип отвъден цинизъм е в някаква степен присъщ на маниакалните фигури. Но това не означава, че трябва да бъде оставен без санкция – пък била тя и само морална. Но това е проблем на медийната общност, с който тя видимо не е в състояние да се справи.

След 30-минутното изложение (почти колкото телевизионната ‛изповед“, но този път без емоционално вживяване), следват 2-3 неутрални въпроса и точно толкова неутрални ‛експертни“ отговора… И тук, малко преди събитието окончателно да спихне, аз решавам да си тръгна… Без обаче да спра да се измъчвам над един централен въпрос: каква беше в крайна сметка целта на това ‛мероприятие“?

Да реабилитира Коритаров? Едва ли. Той без друго се държи като човек, който няма нужда от подобни жестове. А и апатията на ромската публика показваше еднозначно, че това хич не я засяга.

А може би да изобличи държавна сигурност? Че тя си е отдавна изобличена. Освен това едва ли точно Коритаров е подходящ за ролята на главен изобличител.

Тогава? Остава май че една реална хипотеза – имало е вероятно някакви фондационни пари, който трябва бързо да се ‛усвоят“. И най-удобно е това да се случи през модната за сезона тема ‛досиета“. Колко му е да се организира една сбирка! Пък какво ще се говори на нея – не е толкова важно. А и нали е само за ‛наши“ хора…

Любопитното в случая е дали и Коритаров е участвал в ‛усвояването“.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”