В петък вечерта, на 31 март, Гьоте институт представляваше странна гледка. Тълпи от хора обграждаха новоизградения асансьор на партера и търпеливо чакаха реда си, а от горния етаж се разнасяха звуци, типични за определението ‛щур купон“. Поводът за всичко това бе изложбата ‛Нова надежда“ на Иван Мудов.

Художникът, който миналата година привлече стотици зрители на гара ‛Подуяне“ за откриването на музей за съвременно изкуство, какъвто всъщност въобще нямаше, този път им се ‛реваншира“ с нещо съвсем истинско, конкретно и материално. И то е стандартен асансьор с плъзгащи се врати, с вместимост 320 кг, с бутони за два етажа и огледало. Всичко е както му се полага, като изключим предупредителния надпис, че в него влизаш на свой риск. Което се отнася за всички асансьори впрочем, но надписът обикновено ни е спестен – предполага се, че асансьорът е напълно надеждно и сигурно съоръжение, особено в достолепни сгради като тази на Гьоте институт.

Художникът се реваншира и с предварително описание на ставащото в асансьора, разпратено като съобщение за медиите. Съзнателно не го бях чела, но докато чаках на опашката, все едно научих: към втория етаж потегля само подът на асансьора…

Дори предварителното знание не ми спести тревогите по време на ‛пътуването“: дали все пак наистина ще спре, преди да ме премаже – винаги може да се получи издънка на техниката; дали да натисна някой бутон или да чакам и да си клеча примирено в кабината; дали да се паникьосам в един момент и в кой по-точно... И така докато подът бавно и милостиво тръгна надолу.

Купонът на горния етаж се вихреше на фона на прожекция от отчаяни надписи – ‛Подът се движи!… Помогни ми!… Скоро всички ще сме смазани!“…, на които никой не обръщаше внимание.

Забележително е, че с един асансьор и няколко реплики от ‛Междузвездни Войни: Епизод IV - Нова Надежда“ Иван Мудов е създал обобщена метафора на обществото ни, която има своите исторически и бъдещи, като че ли вечни проекции. А именно: ‛Надежда всяка тука оставете“…