Фотографията на Лавренов
Цанко Лавренов
Фотография и живопис
Национална художествена галерия
30 март - 10 април 2006
110 години след рождението на художника Цанко Лавренов все още можем да открием и непознати страни от неговия талант. Във връзка с годишнината в Националната художествена галерия е подредена камерна по размери, но доста интересна като съдържание изложба. Оказва се, че една от творческите страсти на Лавренов е била фотографията. Той я е използвал в работата си като живописец в качеството й на лесно средство за запечатване на различни гледни точки към обекти, които по-късно е превръщал в картини. И не само. Неговите снимки имат определени художествени качества. Някои от тях са правени в периода на Втората световна война, и по-точно в началото на 40-те години, когато София е била бомбардирана. Други са съхранили моменти от възстановяването на столицата в края на 40-те и през 50-те. В това отношение те представляват ценни документални свидетелства за събитията от онова време.
В изложбата може да се види широка панорама, сглобена по компютърен път от няколко кадъра, която показва усиленото строителство на днешния административен център на България – президентството, бившия Партиен дом и Министерския съвет. Около дългите заграждения се разхождат хора и автомобили. Ясно се вижда и табела с надпис ‛Нови времена‛. Тези кадри са наименувани със събирателното заглавие ‛Строежът в центъра на София‛ (1953-1954) и са залегнали в основата на едноименната картина на Цанко Лавренов, рисувана от 1954 до 1966.
Изложбата е подредена на принципа на съпоставката – картина и до нея няколко ‛изходни‛ фотографски кадъра. Така виждаме ‛Из бомбардирана София‛, 1944 или ‛Работници на ул. Янтра‛, 1944-1945. Със своята черно-бяла магичност привличат и ‛мирни‛ сюжети като ‛Църквата ‘Св. София’ в Охрид‛, 1942; ‛Охрид – рибарските кейове‛; 1942, ‛Свети Александър Невски зиме‛, 1942; ‛Манастирът Трескавец при Прилеп‛, 1942... Общо 28 фотографии и 8 живописни произведения.
Друг любопитен аспект от фотографията на Цанко Лавренов са снимките, правени из България (‛Някъде в България през 40-те години на ХХ век‛ и ‛Нашенци от Кюстендилско‛, 1942). На тях виждаме как мъже и жени, облечени в носии, събират сено на полето като използват доста странни от днешна гледна точка машини. Други кадри показват полугордо-полусрамежливо позиращи жени и деца, застанали на фона на фризьорски салон ‛Варна‛…
Изложбата става възможна благодарение на усилията на внука на Цанко Лавренов – Лаврен Петров и на Иво Хаджимишев. В нея са включени картини от ХГ Пловдив, СГХГ, НХГ и частни колекции.
Фотография и живопис
Национална художествена галерия
30 март - 10 април 2006
110 години след рождението на художника Цанко Лавренов все още можем да открием и непознати страни от неговия талант. Във връзка с годишнината в Националната художествена галерия е подредена камерна по размери, но доста интересна като съдържание изложба. Оказва се, че една от творческите страсти на Лавренов е била фотографията. Той я е използвал в работата си като живописец в качеството й на лесно средство за запечатване на различни гледни точки към обекти, които по-късно е превръщал в картини. И не само. Неговите снимки имат определени художествени качества. Някои от тях са правени в периода на Втората световна война, и по-точно в началото на 40-те години, когато София е била бомбардирана. Други са съхранили моменти от възстановяването на столицата в края на 40-те и през 50-те. В това отношение те представляват ценни документални свидетелства за събитията от онова време.
В изложбата може да се види широка панорама, сглобена по компютърен път от няколко кадъра, която показва усиленото строителство на днешния административен център на България – президентството, бившия Партиен дом и Министерския съвет. Около дългите заграждения се разхождат хора и автомобили. Ясно се вижда и табела с надпис ‛Нови времена‛. Тези кадри са наименувани със събирателното заглавие ‛Строежът в центъра на София‛ (1953-1954) и са залегнали в основата на едноименната картина на Цанко Лавренов, рисувана от 1954 до 1966.
Изложбата е подредена на принципа на съпоставката – картина и до нея няколко ‛изходни‛ фотографски кадъра. Така виждаме ‛Из бомбардирана София‛, 1944 или ‛Работници на ул. Янтра‛, 1944-1945. Със своята черно-бяла магичност привличат и ‛мирни‛ сюжети като ‛Църквата ‘Св. София’ в Охрид‛, 1942; ‛Охрид – рибарските кейове‛; 1942, ‛Свети Александър Невски зиме‛, 1942; ‛Манастирът Трескавец при Прилеп‛, 1942... Общо 28 фотографии и 8 живописни произведения.
Друг любопитен аспект от фотографията на Цанко Лавренов са снимките, правени из България (‛Някъде в България през 40-те години на ХХ век‛ и ‛Нашенци от Кюстендилско‛, 1942). На тях виждаме как мъже и жени, облечени в носии, събират сено на полето като използват доста странни от днешна гледна точка машини. Други кадри показват полугордо-полусрамежливо позиращи жени и деца, застанали на фона на фризьорски салон ‛Варна‛…
Изложбата става възможна благодарение на усилията на внука на Цанко Лавренов – Лаврен Петров и на Иво Хаджимишев. В нея са включени картини от ХГ Пловдив, СГХГ, НХГ и частни колекции.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
