Драги Христо,

Не разбирам защо това писмо получавам точно аз. Имам чувството, че си решил да пишеш на CNN и в последния момент си турил едно ‛Бойко‛ отгоре. За много неща са ме обвинявали експлицитно и имплицитно, но никога за пристрастие. От Белград съм се връщал с всички гледни точки – включително с милошевичевите социалисти и юголевицата (друг е въпросът, че на интервютата с тях често присъстваха и няколко правителствени медии, документиращи интереса на БНТ към отговорния другар).

Освен това винаги съм бил коректен към всички в бивша Югославия; разказвал съм почтено и емоционално – особено за сърбите. Нямам към тях комплексите, които някои интелектуалци имат към Америка. Това го знае всеки зрител на моите репортажи, знаеш го и ти от личните ни разговори. Защо тогава ме питаш за факти и теории, които пространно съм преразказвал? Рудните запаси в Косово, ислямските пари в Босна, базата Бондстийл, национализмът в Хърватия – говорено, писано, и то многократно (вероятно не си следил нещата толкова подробно, но имаш и други неща на главата си).

Да, вината за югославските войни не е изключително сръбска; не може да има снизхождение към другите в бивша Югославия; трябва да показваме проявите на тероризъм, показвал съм ги и аз. Между другото, предлагам ти да внимаваме с понятията. Не защото това, което за теб и мен е терор, за някои косовари е Априлското въстание, а защото, както вината не се лепи изключително върху сърбите, така и всички албанци не са терористи, всички хървати не са усташи и всички бошняци не са ислямисти. Всъщност, никога не съм обвинявал народите на едро: виновниците си имат име и фамилия. Лъжите и митовете могат да омаят много хора, но никога всички. Казвам това, защото с изненада научих от г-н Чивиков в ‛Неделя 150‛, че ‛коренът на злото е във всички нас‛. Нали поне ние с теб, Христо, не сме виновни за войната в Югославия?

Правдив е патосът ти ‛защо никой не разказа за това, защо никой не разказа за онова …‛ Само че този правдив патос не отговаря на фактите. Учудвам се, че не си забелязал, но точно за сръбската част от трагедията ние, българите, сме най-добре информирани. Дали заради естествената симпатия към православните ни съседи, дали заради друго, но простият факт боде очите. Всички тези неща, за които ме питаш, бяха широко дискутирани в българските медии. Но да те питам аз, ти знаеш ли:

- Че в Сараево за четири години и половина обсада загинаха от снайперисти и мини 10 000 човека, от които поне 1000 деца?
- Че повечето от останалите живи сараевчета носят психически травми за цял живот, защото пролятата кръв не се забравя?
- Че в босненското колективно председателство имаше християнско мнозинство, а герой на Босна и Херцеговина беше сърбинът-танкист Славиша Шучур?
- Че босненската телевизия беше ударена посред бял ден с пряко попадение от ‛момчетата‛ на Младич, без предупреждение? И това няколко пъти, с мини и снаряди?
- Че източникът на смъртоносните експлозии на пазара Маркале остава неизвестен, въпреки че доста нашенци са убедени, че мюсюлманите сами са взривили хората си и това било ‛категорично‛ доказано?
-
Не ме разбирай погрешно, не сравнявам трагедия с трагедия и не казвам, че едната е по-голяма от другата. Просто у нас едната беше по-популярна от другата. Но да не пресмятаме мъртвите: еднакво ме боли и за 1000 загинали сърби в бомбардировките, и за 140 000 (според някои повече) загинали мюсюлмани, сърби, хървати, албанци и всякакви други в Босна, Хърватия и Косово; боли ме и за сараевската, и за белградската телевизия. С тази болка съм разказвал от мястото на събитието.

Не мога да отговоря на въпросите ти, поставени към БНТ, защото не познавам конкретните случаи. Но те питам: сериозно ли мислиш, че тайна и мощна ръка, идваща вероятно от някое посолство, спира този и онзи филм, манипулира този и онзи репортаж, прави това или онова внушение, за да държи в дезинформация българския гражданин? Сериозно ли мислиш това? И ако го мислиш, ще ми обясниш ли как функционира тази гигантска дезинформационна машина на практика? Кога спи, какво яде, с колко хора работи, каква техника ползва?

И още нещо ще те питам, Христо, защото вярвам в безукорната ти интелектуална почтеност. Ти наистина ли допускаш, че ‛външните‛ сили са по-виновни за югославските войни от ‛вътрешните‛? Че някой ‛нарочно‛ спира Голямата говорилня да научи истината? Вервай ми, няма да се сбия с някого, ако не искам да се сбия. Ако ще Буш на крака да ми дойде, или пък Карл Роув да ме подстори, или Алистър Кембъл да ме изманипулира, пак няма да извадя нож на брат си. Вярвам, и ти така. Защо тогава да продължаваме да мислим себе си, балканците, за жалки инфантили, които кой където ги хване, ще ги подлъже да се изколят? Ами защото не щем да носим отговорността върху себе си, а я хвърляме я на историята, я на географията, я на великите сили, я на дребните си слабости, я на нещо друго.

Не вярвам, Христо, в опита ти да релативизираш понятието ‛абсолютно погрешна политика‛. Тя няма как да се срути на избори (малко ли изборни демагози си виждал?), ако ние, ние с теб, такива като нас, не я назовем като такава, тук и сега, без да чакаме някаква смътна преоценка утре. Ако не поемем отговорността да си кажем приказката, каква е тогава разликата между истината и лъжата? И след като смело критикуваме Америка без да сме американци, трябва ли да се въздържим от мнение за Милошевич, само защото не сме сърби? Ами ако някой приложи неговите номера у нас? Те бяха много интересни:

- Ставаш националист, за да дойдеш на власт. Предаваш национализма, за да останеш на власт.
- Не плащаш пенсии, за да имаш финанси. Плащаш няколко пенсии накуп, като дойдат избори.
- Пускаш жена си да ти бъде коалиционен партньор, сина си да върти цигарената далавера, а баретите си – да убият твоя бивш политически баща и настоящ политически противник.
-
Как да му викам на това? Някои биха казали ‛въпрос на гледна точка‛, ‛за сърбите си беше добър‛, ‛хитра тактика‛. Аз казвам – ‛стратегия на безчестието и провала‛.

Затова не разбирам твоя парадокс с Айнщайн. Искаш да кажеш, че днес вината на Милошевич може да е верен отговор, а утре – да не е? Вярвам, че и след 200 години отговорът ще е един и същ. Защото потомците ще търсят истината не от мен, а от Душан Ковачевич, Горан Маркович, Джордже Балашевич, Бора Джорджевич, Светислав Басара, Предраг Кораксич – Коракс, Драгослав Аврамович, Весна Пешич, дори Добрица Чосич – нарочно изброявам само сърби.

Ще питат потомците как е възможно да изкараш всички приближени от телевизията, а да оставиш да умрат гримьорката, оператора, техника. Ще се чудят как през 1987 е имало една Югославия, близка по стандарт на Европейската общност, а 20 години по-късно да я няма, да не знае къде са й границите, а нейните граждани да висят по опашки за визи. Сигурно ще четат материалите, за които призоваваш (такива материали винаги си имат читатели). Ще търсят хората причините за войната, избиването, смъртта на толкова хора и опропастяването на цял един регион. И повярвай ми, ще използват думи много по-силни от ‛абсолютно погрешна политика‛.

Да, Христо, повтарям и потретям, проблемът за собствените ни дела може да е на много други места, но преди всичко е в нас самите.

Милошевич не беше единствен от виновниците. Но безспорно бе звездата сред тях.

Бойко Василев

П.П. Знам, г-н Чивиков, знам кого ще ми посочите да съдя – пустия му Буш, пустата му Америка. Усещам Вашия проблем с Буш, Дел Понте, Трибунала и Драшкович – те са лесен, безплатен и популярен обект за ругаене. Само че аз нито съм им адвокат, нито съдия, и не искам да вкарвате Вашите демони в моята глава. Аз не защитавам Трибунала и съм съгласен с Вас, че беше по-добре Слобо да бъде съден в Сърбия (той тогава дори щеше да си признае). Но имам проблем с Вашето твърдение, че ‛Милошевич умря прав‛, с посмъртната реабилитация на този човек. Аргументите Ви ad hominem не вършат работа – защото един лош Вук, един лош Буш, една лоша Карла, дори един лош Бойко не правят един добър Милошевич. Повтарям това, което Ви казах по радиото – да кажеш на черното бяло може да е красиво, смело, дори героично. Но няма нищо общо с истината.

П.П.П. Тъй като аргументите и от двете страни са ясни, спорът оттук насетне би се превърнал в надвикване. Затова аз лично предпочитам да спра дотук.