Но, господин професоре, въпросите са същите
Драги Бойко,
Преди известно време прочетох една случка от живота на Айнщайн – от тези, за които въобще не е сигурно, че са се случили, но за сметка на това с абсурдната си проникновеност осветяват случващото се бляскаво и остават в световния фолклор като сентенции. Студент, когото Айнщайн е скъсал миналата година, отива при него, за да получи конспекта за повторното си явяване на изпит. Хвърляйки един поглед върху написаното, той възкликва: ‛Но, господин професоре, въпросите са същите като миналата година‛. ‛Да, отговаря невъзмутимо Айнщайн, но тази година отговорите са различни‛.
Тази година отговорите са различни!
Постоянно се връщах към тази абсурдна смешка и когато четях текста на Жерминал Чивиков, и когато четях твоя отговор.
Очевидно е, очевадно е, че констатацията на Айнщайн, изречена по времето, когато физиката се променя из ден в ден и въпросите получават все нови и нови отговори, важи с пълна сила и извън физиката, и в днешния ден. Няма смисъл да обяснявам защо и да описвам постоянните и ускоряващи се промени, сред които живеем – и които правят вчерашния ден все по-трудно разбираем.
Толкова по-трудно е разбираемо за мен поведението на част от интелигенцията – българската, но и световната – която при променени (може да се каже, коренно променени) обстоятелства днес, продължава да се държи, сякаш сме вчера, сякаш слънцето не е изгряло наново днес - и както винаги по различен начин.
Но. Трябва да сме наясно, струва ми се, че инерцията в поведението и разбирането, толкова полезна за самосъхранението на индивида, днес може да се окаже вредна за самото самосъхранение; вчерашното разбиране днес може да се окаже неадекватно, днес адекватно може да действа само този, чието поведение и разбиране произтичат и се съобразяват (достатъчно бързо, дори антиприродно бързо) с изменящия се свят (чиято скорост на промяна е също антиприродно висока, не знам).
Както и да е. Да се върна на Милошевич – и на вашите с Жерминал, реакции.
И на моя въпрос, над който си блъскам главата: Какви са днешните отговори?
Как си отговаряме днес какво се случи в Югославия вчера, например. Взрив на национализмите или разцепление, провокирано (обективно или субективно) отвън?
Защо Изетбегович и Туджман, ръководителите на албанските терористи в Косово не бяха призовани в Хага? Защо в продължение на години се говореше единствено за сръбски национализъм, шовинизъм, невъзможност да се излезе от средновековието, докато за усташките ритуали, знамена, униформи и лозунги, например, не можеше и да се чуе? Защо в продължение на години никой не обели зъб за масираното присъствие – сигурно до степен на натиск, равен на американския – на ислямските пари в Босна, Косово, Македония; а пределно ясно е, че с тях върви и определена идеология?
Разбра ли някой кога започна изграждането – и дали е завършено? – на най-голямата, казват, американска военна база извън територията на Щатите? Тя е в Косово. Каза ли някой нещо (с изключение на Жерминал) за богатите рудни запаси в Косово – които сега се експлоатират от международен консорциум. Някой в този свят на преносители на слухове да е съобщил слуха, че в този консорциум здраво участва Джордж Сорос?
Какво стана в Косово и в Македония? Индивидуални права ли се там защитават или колективни? Защо терористите (другояче не мога да нарека т.нар. албански армии за освобождение) бяха допуснати във властта от така често спряганата, особено тогава, Международна общност?
Има и още. И много още.
И после, Бойко, защо филмът "Етническо прочистване" на японската обществена телевизия, представен през 2001 г. в Пловдив, на Златната ракла, фестивал, организиран от Българската обществена телевизия, който разказваше документално как се е родил изразът ‛етническо прочистване‛ в една американска PR агенция срещу солидно заплащане от босненските мюсюлмани (откъде са парите, не стана ясно) и как лобистите в конгреса с този израз под мишка стигат до президента Буш (старши) и медийната машина за ‛жертвите на сръбския национализъм‛ се завърта, та защо този филм не беше купен от Националната телевизия и представен на българската общественост? За да не се размъти праволинейното й разбиране за случващото се на Запад от нас? Защо филмът "Делото Милошевич. Бележки под линия за един проце" на една холандска телевизия, който бе представен на същия фестивал две години по-късно и който нагледно показваше медийни фалшификации, върху които е строено обвинението на Милошевич, също не бе показан по Националната телевизия? Бедната БНТ (и в двата смисъла, Бойко!).
Как си отговаряме на тези въпроси днес?
През 1999 г. България трябваше да вземе страна – и тя застана мирно и равнена с Международната общност. Нямаше как да не се равни – индоктринацията беше масирана, в съседните земи не се водеха боеве между озверели хищници, там Звярът (Милошевич, сръбският звяр) разкъсваше и поглъщаше всичко живо. Още си спомням тона на кореспондентите ни в Белград (някои от тях днес яростни националисти) – комунистическа и тоталитарна Сърбия извършва геноцид – тонът беше същият, като във вестниците ни от 1950 г.: ‛кръволокът Тито‛... Та, България взе страна, въпреки пасивното несъгласие на народа. Правим стратегически избор, казваха ни. Така е – в по-ново време само етническото прочистване (употреба на израза преди да се е родил) на Тодор Живков беше такъв избор с последици, на които се наслаждаваме днес. Какво е сега отношението ни към този избор?
Говоря за всички тези въпроси, първо, защото техните отговори сигурно ще са различни днес, и, второ, защото само постоянно обновявайки отговорите, можем да се придвижваме към някакво малко, частично разбиране на ставащото днес и да имаме надеждица, че ще срещнем утрешния изгрев подготвени.
Аз мисля, че с разпада на бивша Югославия, намерил кулминацията си в бомбардировките на Белград, а не със свалянето на Милошевич, създаването на Трибунала и изправянето му пред него, Европа и светът скъсаха със следвоенния ред, с дълголетна парадигма на мислене за световното устройство. Падането на стената в Берлин беше предвестник на това скъсване, а 11 септември може да се окаже следствие.
С бомбардировките на Белград бе санкционирано правото на демографско изтласкване. Правото на демографско завладяване.
След хитлеристка Германия и претенциите й за жизнено пространство, демографията беше буквално изтласкана в международния език. Да напомня само, че Европа беше разделена на блокове, на държави – всеки със своята си икономика, всеки със своята си култура, етническото напрежение не беше на дневен ред, етническото равновесие се осигуряваше от постоянно нарастващия темп на развитие, който пък осигуряваше инструменти за интегриране и в преобладаващата в държавата местна култура, пък и в господстващата в блоковете култура. Имаше и нещо общо, бих казал, много важно общо място между двата блока – в тяхната (тук - обща) култура нямаше място за расови или етнически различия. Още по-малко пък за претенции.
Днес – и с глобализацията, и с реакцията в ислямския свят на западните ценности етническото все по-често заявява своите права - напълно правомерни, ако трябва да бъдем честни, въпреки че това ни води към ‛естественото право‛, в борба срещу което всъщност се изгражда европейската цивилизация (‛Свободата не е естествено състояние, казваше Митеран, тя трябва да се отвоюва от природата‛).
Благодарение на намесата на ‛най-мултиетническата‛ държава – САЩ, и на другите най-ревностни защитници на толерантността и правата на индивида от Европа национализмът на сърбите бе заклеймен.
Сега създаваме албанско Косово.
‛След Нюрнберг и Токио светът не намери начин да съди за абсолютно погрешна и престъпна политика‛, казваш ти. Точна така е, когато става дума за престъпна политика – водене на война и унищожаването на хора, когато това е налице, т.е. доказано е недвусмислено. Когато говорим обаче за абсолютно погрешна политика, това предполага наличието, присъствието, установяването на една координатна система на ценности, в рамките на която една политика може да се окаже погрешна. А такава няма. В този смисъл, това е клише, издаващо днешна идеология, плод на днешната конюнктура. За погрешна политика наказват: избирателите в демократичния свят, хунтите и революционерите - другаде.
В този смисъл клишето е ограничено от и във времето си. За абсолютно погрешна и престъпна политика бяха смятани действията на САЩ във Виетнам, но никой не знае докъде можеше да се развие светът, ако през шейсетте години – в разцвета на притегателността си - съветският модел би се настанил в тази държава изцяло. Така наричат действията на Путин в Чечня днес, но малко хора могат да си представят какво би могло да се случи, ако след СССР и Русия се разхвърчи на парчета. Искам само да кажа, че не оценката на съвременниците прави една политика погрешна. Те нямат поглед върху последиците й.
Не искам обаче да ме смяташ за релативист.
Бих се съгласил – и с бомбардировките, и с Трибунала, и с ругатните срещу сърбите, ако другарката Карла дел Понте беше предоставила доказателства за всичко, за което се говори в Световната говорилня.
Но това не се случи.
Та ето затова си мисля, че отговорите тази година са различни.
Христо Буцев
П.П. Апропо, имаш ли отговор защо, след като всички материали на Трибунала са достъпни в Мрежата, толкова малко люде от Световната говорилня се интересуват от тях, защо всички от Говорилнята съжаляват, че Милошевич е пукнал, преди да бъде осъден, сякаш презумпцията за невиновност важи само за джебчиите?
Преди известно време прочетох една случка от живота на Айнщайн – от тези, за които въобще не е сигурно, че са се случили, но за сметка на това с абсурдната си проникновеност осветяват случващото се бляскаво и остават в световния фолклор като сентенции. Студент, когото Айнщайн е скъсал миналата година, отива при него, за да получи конспекта за повторното си явяване на изпит. Хвърляйки един поглед върху написаното, той възкликва: ‛Но, господин професоре, въпросите са същите като миналата година‛. ‛Да, отговаря невъзмутимо Айнщайн, но тази година отговорите са различни‛.
Тази година отговорите са различни!
Постоянно се връщах към тази абсурдна смешка и когато четях текста на Жерминал Чивиков, и когато четях твоя отговор.
Очевидно е, очевадно е, че констатацията на Айнщайн, изречена по времето, когато физиката се променя из ден в ден и въпросите получават все нови и нови отговори, важи с пълна сила и извън физиката, и в днешния ден. Няма смисъл да обяснявам защо и да описвам постоянните и ускоряващи се промени, сред които живеем – и които правят вчерашния ден все по-трудно разбираем.
Толкова по-трудно е разбираемо за мен поведението на част от интелигенцията – българската, но и световната – която при променени (може да се каже, коренно променени) обстоятелства днес, продължава да се държи, сякаш сме вчера, сякаш слънцето не е изгряло наново днес - и както винаги по различен начин.
Но. Трябва да сме наясно, струва ми се, че инерцията в поведението и разбирането, толкова полезна за самосъхранението на индивида, днес може да се окаже вредна за самото самосъхранение; вчерашното разбиране днес може да се окаже неадекватно, днес адекватно може да действа само този, чието поведение и разбиране произтичат и се съобразяват (достатъчно бързо, дори антиприродно бързо) с изменящия се свят (чиято скорост на промяна е също антиприродно висока, не знам).
Както и да е. Да се върна на Милошевич – и на вашите с Жерминал, реакции.
И на моя въпрос, над който си блъскам главата: Какви са днешните отговори?
Как си отговаряме днес какво се случи в Югославия вчера, например. Взрив на национализмите или разцепление, провокирано (обективно или субективно) отвън?
Защо Изетбегович и Туджман, ръководителите на албанските терористи в Косово не бяха призовани в Хага? Защо в продължение на години се говореше единствено за сръбски национализъм, шовинизъм, невъзможност да се излезе от средновековието, докато за усташките ритуали, знамена, униформи и лозунги, например, не можеше и да се чуе? Защо в продължение на години никой не обели зъб за масираното присъствие – сигурно до степен на натиск, равен на американския – на ислямските пари в Босна, Косово, Македония; а пределно ясно е, че с тях върви и определена идеология?
Разбра ли някой кога започна изграждането – и дали е завършено? – на най-голямата, казват, американска военна база извън територията на Щатите? Тя е в Косово. Каза ли някой нещо (с изключение на Жерминал) за богатите рудни запаси в Косово – които сега се експлоатират от международен консорциум. Някой в този свят на преносители на слухове да е съобщил слуха, че в този консорциум здраво участва Джордж Сорос?
Какво стана в Косово и в Македония? Индивидуални права ли се там защитават или колективни? Защо терористите (другояче не мога да нарека т.нар. албански армии за освобождение) бяха допуснати във властта от така често спряганата, особено тогава, Международна общност?
Има и още. И много още.
И после, Бойко, защо филмът "Етническо прочистване" на японската обществена телевизия, представен през 2001 г. в Пловдив, на Златната ракла, фестивал, организиран от Българската обществена телевизия, който разказваше документално как се е родил изразът ‛етническо прочистване‛ в една американска PR агенция срещу солидно заплащане от босненските мюсюлмани (откъде са парите, не стана ясно) и как лобистите в конгреса с този израз под мишка стигат до президента Буш (старши) и медийната машина за ‛жертвите на сръбския национализъм‛ се завърта, та защо този филм не беше купен от Националната телевизия и представен на българската общественост? За да не се размъти праволинейното й разбиране за случващото се на Запад от нас? Защо филмът "Делото Милошевич. Бележки под линия за един проце" на една холандска телевизия, който бе представен на същия фестивал две години по-късно и който нагледно показваше медийни фалшификации, върху които е строено обвинението на Милошевич, също не бе показан по Националната телевизия? Бедната БНТ (и в двата смисъла, Бойко!).
Как си отговаряме на тези въпроси днес?
През 1999 г. България трябваше да вземе страна – и тя застана мирно и равнена с Международната общност. Нямаше как да не се равни – индоктринацията беше масирана, в съседните земи не се водеха боеве между озверели хищници, там Звярът (Милошевич, сръбският звяр) разкъсваше и поглъщаше всичко живо. Още си спомням тона на кореспондентите ни в Белград (някои от тях днес яростни националисти) – комунистическа и тоталитарна Сърбия извършва геноцид – тонът беше същият, като във вестниците ни от 1950 г.: ‛кръволокът Тито‛... Та, България взе страна, въпреки пасивното несъгласие на народа. Правим стратегически избор, казваха ни. Така е – в по-ново време само етническото прочистване (употреба на израза преди да се е родил) на Тодор Живков беше такъв избор с последици, на които се наслаждаваме днес. Какво е сега отношението ни към този избор?
Говоря за всички тези въпроси, първо, защото техните отговори сигурно ще са различни днес, и, второ, защото само постоянно обновявайки отговорите, можем да се придвижваме към някакво малко, частично разбиране на ставащото днес и да имаме надеждица, че ще срещнем утрешния изгрев подготвени.
Аз мисля, че с разпада на бивша Югославия, намерил кулминацията си в бомбардировките на Белград, а не със свалянето на Милошевич, създаването на Трибунала и изправянето му пред него, Европа и светът скъсаха със следвоенния ред, с дълголетна парадигма на мислене за световното устройство. Падането на стената в Берлин беше предвестник на това скъсване, а 11 септември може да се окаже следствие.
С бомбардировките на Белград бе санкционирано правото на демографско изтласкване. Правото на демографско завладяване.
След хитлеристка Германия и претенциите й за жизнено пространство, демографията беше буквално изтласкана в международния език. Да напомня само, че Европа беше разделена на блокове, на държави – всеки със своята си икономика, всеки със своята си култура, етническото напрежение не беше на дневен ред, етническото равновесие се осигуряваше от постоянно нарастващия темп на развитие, който пък осигуряваше инструменти за интегриране и в преобладаващата в държавата местна култура, пък и в господстващата в блоковете култура. Имаше и нещо общо, бих казал, много важно общо място между двата блока – в тяхната (тук - обща) култура нямаше място за расови или етнически различия. Още по-малко пък за претенции.
Днес – и с глобализацията, и с реакцията в ислямския свят на западните ценности етническото все по-често заявява своите права - напълно правомерни, ако трябва да бъдем честни, въпреки че това ни води към ‛естественото право‛, в борба срещу което всъщност се изгражда европейската цивилизация (‛Свободата не е естествено състояние, казваше Митеран, тя трябва да се отвоюва от природата‛).
Благодарение на намесата на ‛най-мултиетническата‛ държава – САЩ, и на другите най-ревностни защитници на толерантността и правата на индивида от Европа национализмът на сърбите бе заклеймен.
Сега създаваме албанско Косово.
‛След Нюрнберг и Токио светът не намери начин да съди за абсолютно погрешна и престъпна политика‛, казваш ти. Точна така е, когато става дума за престъпна политика – водене на война и унищожаването на хора, когато това е налице, т.е. доказано е недвусмислено. Когато говорим обаче за абсолютно погрешна политика, това предполага наличието, присъствието, установяването на една координатна система на ценности, в рамките на която една политика може да се окаже погрешна. А такава няма. В този смисъл, това е клише, издаващо днешна идеология, плод на днешната конюнктура. За погрешна политика наказват: избирателите в демократичния свят, хунтите и революционерите - другаде.
В този смисъл клишето е ограничено от и във времето си. За абсолютно погрешна и престъпна политика бяха смятани действията на САЩ във Виетнам, но никой не знае докъде можеше да се развие светът, ако през шейсетте години – в разцвета на притегателността си - съветският модел би се настанил в тази държава изцяло. Така наричат действията на Путин в Чечня днес, но малко хора могат да си представят какво би могло да се случи, ако след СССР и Русия се разхвърчи на парчета. Искам само да кажа, че не оценката на съвременниците прави една политика погрешна. Те нямат поглед върху последиците й.
Не искам обаче да ме смяташ за релативист.
Бих се съгласил – и с бомбардировките, и с Трибунала, и с ругатните срещу сърбите, ако другарката Карла дел Понте беше предоставила доказателства за всичко, за което се говори в Световната говорилня.
Но това не се случи.
Та ето затова си мисля, че отговорите тази година са различни.
Христо Буцев
П.П. Апропо, имаш ли отговор защо, след като всички материали на Трибунала са достъпни в Мрежата, толкова малко люде от Световната говорилня се интересуват от тях, защо всички от Говорилнята съжаляват, че Милошевич е пукнал, преди да бъде осъден, сякаш презумпцията за невиновност важи само за джебчиите?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
