С кого да започнем?
Не му се спори „за конспиративни тези и подозрения в стил Великия заговор‛, свойствени именно за Сърбия на Милошевич, казва Бойко Василев в горещата си критика на статията ми по повод смъртта на бившия сръбски и югославски президент. А в заключение на критиката си изрича: „Не, г-н Чивиков, Милошевич не умря прав. Умря, както научихме, от съзнателно взети вредни лекарства с цел преместване в Москва‛.
Спори му се, значи, на господин Василев за конспиративни тези, спори му се и още как. Стига въпросната теза да е от щаба на госпожа Карла Дел Понте. Ако аз в статията си се бях произнесъл, че Милошевич е бил умъртвен в затвора чрез съзнателно провеждано погрешно лечение, за да не бъде оправдан поради липса на доказателства, това на г-н Василев щеше да му прозвучи като смешна и глупава конспиративна теза. Къде по-убедителна е тезата, че Милошевич съзнателно се е самотровил с вредни лекарства, та да го пуснат за Москва, ала превишил дозата и се гътнал. И при това нищо конспиративно няма в нея.
И в други конспиративни тези вярва Бойко Василев, нищо, че твърди обратното. Вярва например и в разкритата от Карла Дел Понте конспирация на име „Joint Criminal Enterprise‛, която Милошевич оглавил за сътворяването на Велика Сърбия. Г-н Василев няма да ми повярва, ала обвинителният акт срещу Милошевич в трите му редакции е просто една конспиративна теза и нищо повече. Аз мога дори да му обясня защо е така: защото фирмата на госпожа Дел Понте никакво конкретно престъпление не може да му докаже на Милошевич. Конспиративната теза обаче още с пръкването си е като че ли вече доказано престъпление. И колкото по-чудовищни са конспирираните престъпления, толкова по-кекаво доказателство им е необходимо. За визираната от Дел Понте даже никакво доказателство не се намери. Ама то не е и необходимо, защото кой не знае за нея. Ето защо политическите процеси все някаква конспирация на обвиняемия доказват – била тя на Бухарин в Москва, на Георги Димитров в Лайпциг или на Трайчо Костов в София. Така е и с приписаната на Милошевич велисосръбска завера. Конспиративната теза на госпожа Дел Понте е обидна за здравия разум, какъвто за моя изненада ми приписва Бойко Василев. Защо обаче Бойко Василев вярва на тази конспиративна теза и защо медиите с преторианска преданост я преповтарят - това аз не знам. Знам обаче следното: ако Милошевич овреме беше подал молба за приемането на държавата му в НАТО, нямаше три месеца хуманитарно да му я бомбардират и нямаше да го обвинят във въпросната конспирация, а косовските албанци щяха да видят независима държава, колкото я видяха турските кюрди.
Бойко Василев ми обяснява, че Милошевич бил лош човек и че невинни лидери нямало. Може и така да е. В смисъла на обвинението обаче Милошевич беше невинен и единствено за това става дума. Вук Драшкович бил нарекъл режима на Милошевич „не еднопартийна, а йеднокреветна диктатура‛. За разлика от Милошевич, по време на югославските войни Вук Драшкович беше пълнокръвен великосръбски националист, а за подвизите на паравоенната му чета „Српска гарда‛ в Хърватия се разказват легенди. Може ли тогава Бойко Василев да обясни защо днес, вместо подсъдим в Хага, Вук Драшкович е външен министър на произведението СЧГ? Аз мога, ала Бойко Василев няма да ми повярва.
И в заключение - следното: Не съм ни от електората на Милошевич, ни от опозицията му. Гражданин съм на ЕС и смятам политическите процеси за позорно явление. Процесът срещу Слободан Милошевич беше един политически процес, който безпомощно имитираше наказателно дело от общ характер. Ама светът не намерил още начин „да съди за абсолютно погрешна и престъпна политика‛ - оплаква се Бойко Василев. Кой е в случая „светът‛? Има си богата европейска наказателно-правна традиция с ясни обект и субект на правото и грижливо изработени процедурни норми, с които в този процес Трибуналът на воля си експериментираше. Дори да лъжеш под клетва можеше безнаказано в този процес. Стига да си свидетел на обвинението. Тази нова ценностна придобивка на мен не ми трябва, напротив, смятам я за обществено опасна и силно ме тревожи обстоятелството, че обществената съпротива срещу нея никаква я няма. А щом на Бойко Василев толкова му се иска да съди политици за престъпна политика, веднага мога да му посоча с кого да започне.
Спори му се, значи, на господин Василев за конспиративни тези, спори му се и още как. Стига въпросната теза да е от щаба на госпожа Карла Дел Понте. Ако аз в статията си се бях произнесъл, че Милошевич е бил умъртвен в затвора чрез съзнателно провеждано погрешно лечение, за да не бъде оправдан поради липса на доказателства, това на г-н Василев щеше да му прозвучи като смешна и глупава конспиративна теза. Къде по-убедителна е тезата, че Милошевич съзнателно се е самотровил с вредни лекарства, та да го пуснат за Москва, ала превишил дозата и се гътнал. И при това нищо конспиративно няма в нея.
И в други конспиративни тези вярва Бойко Василев, нищо, че твърди обратното. Вярва например и в разкритата от Карла Дел Понте конспирация на име „Joint Criminal Enterprise‛, която Милошевич оглавил за сътворяването на Велика Сърбия. Г-н Василев няма да ми повярва, ала обвинителният акт срещу Милошевич в трите му редакции е просто една конспиративна теза и нищо повече. Аз мога дори да му обясня защо е така: защото фирмата на госпожа Дел Понте никакво конкретно престъпление не може да му докаже на Милошевич. Конспиративната теза обаче още с пръкването си е като че ли вече доказано престъпление. И колкото по-чудовищни са конспирираните престъпления, толкова по-кекаво доказателство им е необходимо. За визираната от Дел Понте даже никакво доказателство не се намери. Ама то не е и необходимо, защото кой не знае за нея. Ето защо политическите процеси все някаква конспирация на обвиняемия доказват – била тя на Бухарин в Москва, на Георги Димитров в Лайпциг или на Трайчо Костов в София. Така е и с приписаната на Милошевич велисосръбска завера. Конспиративната теза на госпожа Дел Понте е обидна за здравия разум, какъвто за моя изненада ми приписва Бойко Василев. Защо обаче Бойко Василев вярва на тази конспиративна теза и защо медиите с преторианска преданост я преповтарят - това аз не знам. Знам обаче следното: ако Милошевич овреме беше подал молба за приемането на държавата му в НАТО, нямаше три месеца хуманитарно да му я бомбардират и нямаше да го обвинят във въпросната конспирация, а косовските албанци щяха да видят независима държава, колкото я видяха турските кюрди.
Бойко Василев ми обяснява, че Милошевич бил лош човек и че невинни лидери нямало. Може и така да е. В смисъла на обвинението обаче Милошевич беше невинен и единствено за това става дума. Вук Драшкович бил нарекъл режима на Милошевич „не еднопартийна, а йеднокреветна диктатура‛. За разлика от Милошевич, по време на югославските войни Вук Драшкович беше пълнокръвен великосръбски националист, а за подвизите на паравоенната му чета „Српска гарда‛ в Хърватия се разказват легенди. Може ли тогава Бойко Василев да обясни защо днес, вместо подсъдим в Хага, Вук Драшкович е външен министър на произведението СЧГ? Аз мога, ала Бойко Василев няма да ми повярва.
И в заключение - следното: Не съм ни от електората на Милошевич, ни от опозицията му. Гражданин съм на ЕС и смятам политическите процеси за позорно явление. Процесът срещу Слободан Милошевич беше един политически процес, който безпомощно имитираше наказателно дело от общ характер. Ама светът не намерил още начин „да съди за абсолютно погрешна и престъпна политика‛ - оплаква се Бойко Василев. Кой е в случая „светът‛? Има си богата европейска наказателно-правна традиция с ясни обект и субект на правото и грижливо изработени процедурни норми, с които в този процес Трибуналът на воля си експериментираше. Дори да лъжеш под клетва можеше безнаказано в този процес. Стига да си свидетел на обвинението. Тази нова ценностна придобивка на мен не ми трябва, напротив, смятам я за обществено опасна и силно ме тревожи обстоятелството, че обществената съпротива срещу нея никаква я няма. А щом на Бойко Василев толкова му се иска да съди политици за престъпна политика, веднага мога да му посоча с кого да започне.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
