Руската програма на 10-ия Международен София Филм Фест, макар и необединена в отделна секция, се оказа най-разнообразната. Успяхме да видим полюсни филми – от естетски радикалния ‛Гарпастум‛ на Алексей Герман-син (Голямата награда на ‛Стела Артоа‛), през очарователната комедия ‛Бедни роднини‛ на Павел Лунгин до блокбастерите ‛Турски гамбит‛ на Джаник Файзиев и "Статски съветник‛ на Филип Янковски.

Последните два се обединени от прозата на Борис Акунин, героя му Фандорин, продуцентската къща на Михалков Studio Trite и главоломния им зрителски рейтинг в Русия. Първият е свързан с нашата история (Руско-турската война от 1877) и логично е сниман в България. С това се изчерпва и любопитството ми към филма – той е жалка пародия на кино от породата ‛костюмен кич‛.

По-любопитен е ‛Статски съветник‛. По пет причини.

Първо, плонжът на Филип Янковски от интимния съвременен терен към грандиозните политически битки от края на ХІХ век. След дълголетно каляване в рекламата, синът на Олег Янковски приложи всички усвоени клипови хватки в забавния трилър ‛В движение‛ (2002) – шеметно препускане из журналистическия life style, московските баровски изцепки и издънки... С нонконформистките си закачки този филм се превърна в нещо като фетиш за младите и интелигентните в Русия.

Второ, протягането към бестселърната (и все по-съмнителна) проза на Акунин, която е натурална суровина за блокбастър.

Трето, участието на актьорите от ‛В движение‛ Константин Хабенски, Оксана Фандера и Фьодор Бондарчук, в звездната компания на Никита Михалков, Олег Меншиков, Олег Табаков и Владимир Машков…

Четвърто, присъствието на Михалков не само като продуцент и актьор, а и на ‛главен художествен ръководител‛.

Пето, името на оператора Владислав Опелянц, заснел виртуозно любимия ми ‛Богиня‛ на Рената Литвинова…

Е, видях ‛Статски съветник‛, заедно с хиляди петимни за руско кино зрители, препълнили зала 1 на НДК в неделен следобед. За разлика от повечето обаче едва го изтраях до края. Иначе казано, мощната бомба ‛Статски съветник‛ за мен не гръмна.

Филмът започва с политическо убийство във влак и завършва със взрив, а през двата часа и нещо на отегчителното действие някакви млади анархисти се лутат в терористични акции, а зад гърбовете им князът-генерал Пожарски (Михалков) и детективът Фандорин (Меншиков) се надцакват с дивашка стръв. Те са центърът на филма. Всичко останало е периферия. Или най-много – пищен амбианс.

Никита Михалков е въплъщение на магнетичното зло – бляскав и отблъскващ едновременно. Тази роля е своебразна пламенна проекция на публичния му имидж на Велик – артист и манипулатор. Има два-три шеметни атракциона. Що се отнася до Меншиков, той залага на кокорене nonstop, на чийто фон дори древният Мозжухин изглежда голям актьор.

По размах ‛Статски съветник‛ се съизмерва със ‛Сибирският бръснар‛ на самия Михалков, който, прочее, е родоначалникът на руския блокбастър. Само че не притежава нито мощния му ресурс, нито неговия блясък, та бил и противно шовинистки. ‛Статски съветник‛ е не трилър, а политическа буфонада, много по-близка в кухостта си до ‛Конник на име смърт‛ на Карен Шахназаров, незнайно защо показан на МСФФ, след като го гледахме на Киномания 2004. Изобщо новият филм на Янковски е постен комерсиален ерзац на гуруто Михалков.

Жалко, че не дойде ‛9 рота‛ на Фьодор Бондарчук – син на Сергей Бондарчук, приятел от детството на Филип Янковски, работил заедно с него и Степан Михалков (синът на Никита) в рекламата. Защото с ‛9 рота‛ руският контекст на фестивала би бил по-могъщ – и в блокбастъров, и в кинематографичен, и в политически, и в династически аспект.