Участниците в тазгодишната арт анкета са предимно от младото поколение изкуствоведи. В отговорите, заедно с пристрастията се изявява като че ли и опит за нов език, за търсене на ново назоваване на явленията. Така класацията на събитията в изкуството през 2005 година придоби следния вид:

1. МУСИЗ на Иван Мудов в гара Подуяне.
2. Визуална полиция на Явор Гърдев в АТА Център/ИСИ.
3. Животът на формата, юбилейна изложба на Васка Емануилова в СГХГ
4. Акционизъм в България? Поздрав към Виена! с куратор Руен Руенов и асистент Яна Костова в ‛Кръг +‛; Гео Милев и българският модернизъм с куратор Ружа Маринска в СГХГ; Моди и стилове – съвременна германска живопис от колекция Шарпф с куратор Нина Цимер в СГХГ.

За своята изложбена политика е отличена Софийската градска художествена галерия.

Най-често споменаваните събития от страната са организирани в Пловдив.








Весела Ножарова:

1. Откриването на постоянната експозиция на НХГ. Липсата на историческо показване на българското изкуство беше нещо, с което бяхме свикнали през последните години. За старата колекция лично аз имам смътен спомен от времето, когато бях I курс в Академията. Не ми се мисли колко хора са завършили художествено образование, сред тях изкуствоведи, без да са видели в оригинал работите, за които учат или говорят. Откри се и още едно място, където могат да се видят класически произведения на българското изкуство – Светлин Русев направи от ателието си музей на събираната си с години частна колекция. Цялото пространство, в което има повече от 350 работи, е наситено с отношение – колекционерска страст; внимание и любов; сложни исторически и културни връзки; атмосфера. В този ред на мисли откритата в самия край на 2005 изложба на Васка Емануилова в СГХГ ми достави голямо удоволствие. Една музейна изложба, поставяща специфични акценти върху серия портрети правени на художничката или върху показването на малко познати нейни работи.
Посочвайки фотографската изложба Загуби в превода на Емил Христов в галерия Сибанк ще се отдалеча от чисто музейния характер на досегашния си избор. Без да подлагам на излишен анализ тази изложба, ще кажа, че заради нея посетих галерията съвсем целенасочено 3 пъти.
Като знакова и много успешна определям и акцията на Иво Мудов и „откриването‛ на МУСИЗ в сградата на гара Подуяне. Изложбеният дебют на Явор Гърдев Визуална полиция представи отлично „режисирана‛ инсталация демонстрираща висок художествен и концептуален стандарт.
Изложбата на Руен Руенов Акционизъм в България? Поздрав към Виена в ‛Кръг +‛ беше важна за мен, защото запълва голяма празнина в информацията за този вид изкуство у нас. Бисквита зима‛ на арт група Ескимо и създаването на ново артистично пространство „Даухаус‛ заради надеждата, че идва ново свободно, талантливо и необременено поколение в българското изкуство.
Art&Life (in my part of the world), с която Недко Солаков участва в 9-тото Истанбулско биенале, въпреки че не се случи в България, смятам че беше важна за цялата българска сцена.
(Единствената причина да не отбелязвам тук изложбите „4Х4‛ на Иво Мудов, „Улица Съборна‛ на Десислава Морозова, „Game Over/New Game‛ фестивал за визуални изкуства, Варна, е личната ми пряка ангажираност с тях и с дейността на Центъра за култура и дебат „Червената къща‛.)

2. Събитията са твърде различни за да бъдат категоризирани.

3. СГХГ, галерия Сибанк, Гьоте Институт заради цялостната им дейност в областта на визуалното изкуство.

4. Две са събитията извън София, които смятам за много качествени и важни. На първо място това е второто издание на варненския фестивал Визуални игри на сдружение „Кера‛, който се отличи с много качествена селекция от работи на автори от България и Германия, много високо ниво на организация и представяне. Freeze в Баня Старинна в Пловдив за оригиналната идея, от която 17-те артисти са направили запомняща се изложба.

5. По-скоро силна. Смятам че през изминалата 2005 събитията бяха по-скоро резултат от от качествени натрупвания, а не просто стихийни прояви без последствие. Забелязва се градивен процес, чиито резултати вярвам, че ще очакваме и в бъдеще.





Владия Михайлова:

1. Хронологично, отзад – напред:
Явор Гърдев в галерия АТА, точно преди Коледа. Най-‛личната‛ причина е, защото много и искрено се радвах. Не защото изложбата или акцията бяха забавни, а защото проектът Визуална полиция е точен, обмислен, ангажиран и право в целта – там където в един банален (кон)текст се врязва друг такъв, не по-малко банален. При сблъсъка им обаче се получава нещо трето, което е и не е първото и второто и е толкова нагнетено със смисли, случайно образували се в преплитането, че можеш да разплиташ дълго. Толкова чисто и пълно, че те развеселява така, както те и привлича. Сериозната причина е, че работи майсторски с и в контексти. Изложбата Христо и Жан-Клод в галерия ‛Академия‛, по същия критерий и причина, е следващото събитие, което се опита да породи контекст и успя донякъде.
Пак в контекста и само в него (моментът беше находка!) – е изложбата Вкус! Сготвени бижута на Николай Сърдъмов и Цветелина Алексиева в Червената къща, която съвпадна с предпремиерата на спектакъла на Касиел Ноа Ашер ‛Ане/Мъртви градове‛. Толкова изящно и ужасно, че настръхваш!
Изложба, която много ми се искаше, но не успях да видя, е фотографският портрет на Георги и пеперудите в галерия Сибанк. Филмът определено е събитие, сигурна съм, че и изложбата.
В първата половина на годината Иван Мудов имаше изложба в Червената къща (4 х 4), която така широко отвори вратите на Къщата във вечерта на откриването, че тя започна истински да диша. Беше показана и част от инсталацията в развитие Фрагменти, друга част, от която беше изложена за първи път в АТА в началото на годината. Постепенно от началото на 2005 до 26 април авторът представи, постави и същевременно подмами не само към идеите си за музея на съвременно изкуство, но и към реалния? си проект за Музей на съвременното изкуство в България. Радикализира акцията си и ‛откри‛ музея, което за мен определено е събитието във визуалните изкуства за 2005 в България.

3. Софийска градска художествена галерия се превръща в място за срещи (вече нарицателно и извън проекта), което работи с най-различни в качеството си публики под един покрив. Покрив, който Гео Милев (‛Гео Милев и българският модернизъм‛, в началото на годината) дели с пърформансите на Боряна Росса и група Ултрафутуро – времето, разбира се е различно, но политиката е една. В широките си рамки тази политика ми се струва много успешна и важна.

4. За съжаление културният живот все още е концентриран преди всичко в столицата. И все пак център като Баня Старинна в Пловдив дава надежда за алтернатива, било то преди всичко пространствена. Събитието? Литературен сериал 7 с двете ‛литературни инсталации‛ на Мария Радулова и Веселина Сариева.

5. По-скоро като силна. В изброените по-горе изложби има много пропуснати, които надхвърлят числото пет.





Диана Попова:

1. По трайност на спомена МУСИЗ на Иван Мудов определено води. Събитието от 26 април 2005 на гара ‛Подуяне‛ открои липсата на музей за съвременно изкуство у нас и продължава да отеква в артистичните среди. Липсата се усеща като че ли още по-остро с отдалечаването във времето – може би защото съвременното изкуство все по-често ни изправя пред проблеми, чието решаване зависи именно от такъв музей.
Визуална полиция на Явор Гърдев в АТА/ИСИ беше през декември 2005, т.е. твърде скоро, но със сигурност ще остави траен спомен у мен. Идеята за създаване на полицейско подразделение към общината, което да се грижи за визуалната чистота на София, е в основата на тази видеоинсталация. Отношенията власт – общество, манипулирането чрез медиите, манипулативността на самите медии, типовете публично говорене, (не)съвместяването на различни интереси – трудно е да се изброят всички смислови нива и невралгични точки на това произведение. Не на последно място е и удоволствието от перфектното изпълнение.
Съвременната немска живопис в СГХГ през октомври 2005 запомних освен всичко друго и с въпросите, които постави – сред тях въпросът за възможностите и начините това „класическо‛ изкуство да откликва на актуални съвременни (социални) проблеми.
Гео Милев и българският модернизъм (куратор Ружа Маринска), представен в СГХГ през февруари 2005 запомних като интересен (макар може би спорен) опит да се види и популяризира по нов начин част от културното ни наследство.
Самостоятелните изложби са няколко, но поради липса на място само ще ги изброя: Аделина Попнеделева (галерия „Арт Алея‛), Калин Серапионов (АТА/ИСИ), Сашо Стоицов (галерия „Солерс‛), Елена Парушева (НХГ), Васка Емануилова (СГХГ) и др.
Траен, но неприятен спомен у мен ще остави изложбата „Акционизмът в България‛ (куратор Руен Руенов, асистент Яна Костова) в галерия „Кръг+‛ – поради концептуалната и понятийна бъркотия, която създаде, претендирайки за документално представяне на исторически процеси.
След известни колебания реших, че появата на група „Ултрафутуро‛ не е събитие, а все още е само заявка за събитие. И може да си остане само заявка – гръмогласна, но безрезултатна, ако съдим по досегашния опит с радикалните артистични движения у нас. Тоест засега нямам спомен.

2. „МУСИЗ‛ на Иван Мудов

3. АТА/ИСИ

4. Международната изложба Критика на чистия образ – между ментето и цитата (куратор Димитрина Севова), октомври 2005, Баня Старинна, Пловдив. Привлече вниманието ми с различните гледни точки към поставения проблем, с колебанията на самото съвременно изкуство между фалшификата и цитата, с промените във възприемането на изкуството днес, включително и с невъзможността изложбата да бъде разгледана с класическа изчерпателност. Пак в Пловдив бе изложбата Persomnum на Албена Михайлова – Бенджи. За първи път от десет години тя се представи самостоятелно в България и за мен бе радостно да установя, че не е загубила някогашната си артистична мощ – т.е. тази от времето на група „Ръб‛.

5. По-скоро силна. Защото имаше и събития, които без да са изключителни сами по себе си, провокираха дискусии в артистичната среда (а понякога и извън нея, което също е важно). Като пример ще посоча изложбата на Кристо и Жан-Клод през декември 2005 в галерия „Академия‛. Тя не представи авторите в някаква нова светлина, но дебатът около името - Христо Явашев, Христо или Кристо – е показателен за посоките, претенциите и степените на усвояване на художника в днешния български контекст.





Ивана Мурджева:

Попадна ми наскоро един текст на Харалан Александров (‛Българите продължават да търсят виновници за съдбата си‛, Харалан Александров в интервю с Красен Николов от 23 декември 2005).
Оказа се, че това наскоро е много след неговото публикуване в Mediapool. И понеже очевидно бях пропуснала актуалността на текста, някак естествено той се лиши от своята конкретност и се превърна в някаква абстрактна форма на обективизираща изминаващото социално време гледна точка. Тук, предполагам, е уместна ироничната усмивка на читателя, защото е очевидно, че не знам какво точно искам да кажа, но затова пък добросъвестно се опитвам да изразя някаква интуиция. Всъщност интуицията ми се отнася до това, че споменатият текст можеше да бъде отнесен към теми, които не коментира и които не присъстват в неговия контекст.
Та всъщност благодарение на този текст се замислих за изложбения живот в София през 2005 година. Да кажа, че съм изпитала разочарование или някакво друго чувство на ръба на тъгата и драматичния размисъл, няма да бъде съвсем честно. Признавам, че през цялата година ми беше забавно да наблюдавам и да пиша за текущите изложби. Понякога „ведростта‛ в столичните галерии ме навеждаше на безрадостната мисъл, че тя (ведростта) се дължи на липсата на сериозно предизвикателство в художествения живот и все по-очевидното отсъствие на полемика върху случващото се или неслучващото се тук. Но всъщност и в това наблюдение не съм била много права, защото, оказа се, е много вероятно това, което наричам (без понятийна чистота) „ведрост‛ да се окаже задълбочаваща се педагогическа функция. Педагогическа функция, която предлага лесна и достъпна идентичност, позволявайки на зрителя (потребителя) да се ориентира бързо и в объркания пазар да избере най-близкия до себе си визуален знак, художествен образ или от каквото там има нужда за собственото си естетическо оцеляване (оцеляване, защото май за израстване не му е дошло времето). От гледна точка на life style културата тази педагогическа функция ориентира потребителите в пазара на идентичности. От гледна точка на изложбения живот, тя ориентира зрителя в избора му на представителен или представящ го образ. Остава с малко усилия да определим приликите и разликите между изложбения живот и life style културата, за да можем да признем, че усвояването на основни умения за оцеляване в потребителско общество и за себеизразяване и представяне чрез езика на life style културата, са основни и задължителни умения за успешното усвояване на наличните художествени практики, представени и представяни в столичните галерии. Благодарение на тези умения можем да формулираме различни видове класации и да участваме в тях, посочвайки фаворити и аутсайдери. Така, както потребителят би посочил предпочитани, желани или недостъпни продуктови идентичности. В този смисъл се налага да призная, че собствената ми идентичност очевидно не е достигнала своя завършена фаза, която би ми позволила да оценя, използвайки някакъв, ако не обективен, то поне лично защитим критерии, събитията в изложбения живот.
Културната ми идентичност, както вече май казах, достига единствено до съзнаването на „ведростта‛ и „относителната забавност‛.
Трудно е да се оцени и изложбената политика на галериите, ако тя може да бъде представена основно чрез педагогическата си функция.
Без да съм съвсем сигурна, изложбеният живот през 2005 година усвои собствен език в рамките на life style културата. И в това може би няма нищо лошо, стига да остава налична възможността и за други разкази, други слушатели или от каквото там имаме нужда за общото ни естетическо оцеляване.




Светлана Куюмджиева:

1. Има три събития през 2005, които бих определила без колебание като важни и запомнящи се. Започвам от уникалната изложба на Кристо и Жан-Клод в галерията на Художествената академия, защото според мен е образец за добре организирано и цялостно представяне. Траен спомен остави и проектът на Руен Руенов Акционизъм в България? Поздрав към Виена! в галерия ‛Кръг +‛ преди всичко заради огромното проучване и безценната документация, включена в изложбата. Искам да подчертая, че впечатленията ми и от двете споменати събития напълно изключват неадекватните и приповдигнато болшевишки акции на група руски художници, които ги съпровождаха.
Трета в моя избор, но не и по важност, е изложбата Моди и стилове – съвременна германска живопис от колекция Шарпф в СГХГ с куратор Нина Цимер. Според мен тази гостуваща експозиция, както и юбилейната изложба на Васка Емануилова, открита през декември, бяха два от най-сериозните акценти в програмата за миналата година, които затвърдиха челна позиция за градската галерия в културния живот на столицата.
Остава да спомена и акцията на галерия СИБАНК по повод 24 май 2007: ставаме-пре-ставаме да сме?. Въпреки субективния ми поглед на съучастник в нейната организация, считам, че символичният замисъл и посланието на тази акция я предопределиха още от самото начало като едно от важните и съществени арт събития на годината.

2. Моят безспорен номер едно за 2005 година е акцията на Иван Мудов – Откриване на музей за съвременно изкуство в София. Рефлексът, който получи симулацията МУСИЗ на Мудов сред всички страстни привърженици и противници на идеята за музей за съвременно изкуство и във всички медии, според мен се припокри напълно с предварителните очаквания и с целта на този проект. Освен това предизвика нова вълна от дискусии и коментари по вече много наболелия проблем и то в много по-широк кръг от този на пряко заинтересуваните от неговото разрешаване.

3. Галерията, която ме спечели с последователна, добре обоснована и професионално реализирана изложбена политика през миналата година е тази на Художествената академия.

4. Събитието в страната за 2005, което ме впечатли както с прецизно изработена цялостна концепция, така и с отделните работи на повечето участници, беше поредното издание на Седмицата на съвременното изкуство в Пловдив (която се организира вече традиционно всяка година от асоциацията ‛Изкуство днес‛) и по-конкретно изложбата FREEZE/ЗАМРЪЗНИ в Център за съвременно изкуство ‛Баня Старинна‛ - Пловдив. Освен тази изложба миналата година се случи и още едно, пак пловдивско събитие, което също грабна интереса ми най-вече със завидна организация и това беше Нощта на галериите и музеите.

5. Бих определила 2005 като годината на гостуващите изложби – разнообразни, сериозни и образователни; като годината на музеите – на новите музеи, на възродените стари музеи и необходимите неоткрити музеи; като годината на големия предприсъединителен европейски шум, който се просмука по всевъзможни начини и във визуалните изкуства. В този смисъл миналата година беше определено силна.




Яна Костова:

1. На първо място бих посочила акцията МУСИЗ на Иво Мудов, която по-скоро метафизира понятието за събитие. Стратегията ‛Много-шум-за-нищо‛ послужи като огледало за социо-културната ни нагласа, с която невъзмутимо очакваме някой хубав ден той, Музеят, да се основе от само себе си. Впечатляващо е каква голяма част от публиката, дори професионалната, действително се заблуди.
Другото запомнящо се събитие беше акцията на Явор Гърдев Визуална полиция, с която приключи проектът „Визуален семинар‛. Драматургичният подход на автора представи неограничената възможност за симулиране на смисленост в поточната линия държавни институции-медии-общество у нас като сюжет достоен за театър на абсурда.
Представянето на акцията Последният клапан на Боряна Росса е друго запомнящо се събитие. Тя беше включена чрез снимков материал в рамките на изложбата Акционизъм в България? Поздрав към Виена! в галерия ‛Кръг+‛ с куратор Руен Руенов. Като голяма част от фотографиите в документалната експозиция, и тези снимки бяха показани за първи път. Тази изложба беше опит за изследване на радикалните форми в българското изкуство в периода от 80-те години до днес и отрази много неизвестни досега събития.
От изложбите, оставили траен спомен у мен, са и две експозиции, представящи съвременен поглед към българската живопис. Юбилейната изложба Гео Милев и българският модернизъм с куратор Ружа Маринска е вероятно сред най-посещаваните през годината. Нестандартното кураторско решение да се експонират голямоформатни репродукции, ясната тематична организация на експозицията, събраното публицистично творчество на автора, както и богатата лекционна програма допринесоха значително за публичния успех на изложбата.
Друг пример за кураторски проект, представил провокативен поглед към българската живопис, беше тематичната изложба Прозорецът. Живопис и графика от колекцията на СГХГ с куратор Мария Василева. В нея бяха представени художници, утвърдили се като класически за българското изкуство от ХХ век. Съвременна интерпретация на темата за прозореца даде „огледалното отражение‛ на Венцеслав Костов, специално проектирано за откриването и пространството на СГХГ.
3. Софийска градска художествена галерия се отличава с най-активна и последователна политика по отношение на представянето, дискутирането и съхранението на българско съвременно изкуство. Със системното провеждане на Акция: ‛Съвременно изкуство‛ тя инициира попълването на наскоро открития фонд „Съвременно изкуство‛ в СГХГ и дава възможност за провеждане на събития, които едва ли биха могли да се случат в друга обществена галерия, като акцията на Боряна Росса. Програмата „Място за срещи‛ е друга прекрасна инициатива, в която СГХГ остава без конкуренция.
4. Проектът Визуален семинар представяше ценно вглеждане в съвременната ни действителност на български мейнстрийм-артисти. От алтернативните и ъндърграунд събития фестивалът Бисквита Зима на група Ескимо и срещите на млади артисти в рамките на проекта ‛Upgrade‛ бяха много полезна стъпка за развитието на нови аудитории.
5. Трудно ми е да говоря за 2005 година като цяло, тъй като няколко месеца бях извън страната. Не беше дълъг период, но изложбите, които видях навън и интензивността на художествения живот в градове като Париж , Венеция, Милано и Мюнхен многократно надхвърлиха впечатленията от това, което се случва у нас и най-вече от начина, по който то протича. Имам предвид държавната, частната и медийната незаинтересованост, както и приглушения публичен интерес, т.е. май става дума за обществото ни като цяло, което е друга голяма тема…