От принадлежността ви към това жури произтича и силното ми недоумение
Господин Трендафилов,
Не се познаваме, но онова, което е важно (в контекста на писмото ми, иначе и други неща са важни), е, че не принадлежа към приятелския кръг на Милен Русков. За което съжалявам. В моите приятелски кръгове се пишат книги, но това не ме кара да харесвам тези книги или да ги наричам романи. Аз съм от онези, които очакваха поредния брой на „Сезон‛, за да прочетат следващата глава на (ако позволите да изрека тази тържествена дума) романа. За себе си повече няма да говоря. По-интересно е какво узнах за вас от последната ви статия във вестник „Култура‛. Научих, че имате приятел финландски поет, написал ексцентрична поема. Но не осъзнах логическата връзка на този важен факт от живота ви с „Джобна енциклопедия на мистериите‛, поуката направо ми се изплъзна. Разбрах, обаче, че ако един писател постави подзаглавие „роман‛ на нещо (може би и на финската поема), вероятността да привидите в него роман се увеличава значително. Разкривайки тайни от кухнята на литературния конкурс „Вик‛, ни оставяте с впечатление, че журито не се е вълнувало дори от подзаглавията, а най-вече от „щемпелите‛ на издателствата. Тук все пак откровеността ви не е крайна, премълчавате някои свои приятелства с хора с по-познати ни имена от това на Ерки Лапалайнен. Най-ценна е споделената от вас практика за отсяване на модерно от старомодно, на авангард от конюнктура. Доколкото схващам, в тази сложна материя се ориентирате по вкусовете на Кирил Топалов и Николай Стоянов. Това обяснява пребиваването ви в журито заедно с тях въпреки младостта и неконформизма ви. Но от принадлежността ви към това жури произтича и силното ми недоумение. Повечето хора имат кратка памет, но не чак дотам. През юли вие ни зарадвахте в ЛИК с изчерпателни доказателства за романовата природа на „Джобна енциклопедия‛ и още пет книги в ясно очертан контраст с други „не-романи.‛ На вас дължим и анотациите на официалната страница на конкурса „Вик‛. Под надслов „роман на годината‛ и без препратки към Елин Пелин, д-р Моро и фолклора. „Джобна енциклопедия‛ може и да не е роман, но след тези две публикации и тържеството по награждаването (във високосветската компания на Вежди Рашидов, Георги Мамалев, Нора Нова), вие сте последният човек, който да твърди подобно нещо.
Единствената причина все пак да сторите това може, при известна добронамереност, да се потърси в желанието ви да защитите една дама, отдадена именно на gender studies, от това да й излезе прякор на дързък младеж на трапец, което направо не си е работа. Излишен джентълменски жест, при това изпълнен с не много изискан стил. Та г-жа Кирова вече се защити сама; с ярка пасторална терминология (прасета, ощипани моми, хорá, че и „жанрова трапеза‛) и притчи за Георги Цанев и дъщеря му. На г-жа Кирова дори й е смешно, дотолкова, че и определението за XIX век като век на разума я разсмива, може би времената на „покойния академик‛ са такива. На мен статията на Милен Русков също ми беше смешна, но, боя се, по различен начин.
Христина Иванова
P.S. Докато писах това писмо, разгледах новия брой на „Култура‛. Там, под един друг смешен текст, наречен, „Балканский лев‛, по ирония на строгата последователност на рубриките, открих рецензия на г-жа Кирова, в която тя е преразгледала жанровата си теория. Макар че отказваше да гледа на романа като на „гигантско прасе, което се тъпче с остатъците от жанровата трапеза‛, тя нарича „просто модерен роман‛ именно книга с тридесет и пет рецепти между отделните глави и се „зарича‛ да сготви пиле с бамя или дроб сърма.
Не се познаваме, но онова, което е важно (в контекста на писмото ми, иначе и други неща са важни), е, че не принадлежа към приятелския кръг на Милен Русков. За което съжалявам. В моите приятелски кръгове се пишат книги, но това не ме кара да харесвам тези книги или да ги наричам романи. Аз съм от онези, които очакваха поредния брой на „Сезон‛, за да прочетат следващата глава на (ако позволите да изрека тази тържествена дума) романа. За себе си повече няма да говоря. По-интересно е какво узнах за вас от последната ви статия във вестник „Култура‛. Научих, че имате приятел финландски поет, написал ексцентрична поема. Но не осъзнах логическата връзка на този важен факт от живота ви с „Джобна енциклопедия на мистериите‛, поуката направо ми се изплъзна. Разбрах, обаче, че ако един писател постави подзаглавие „роман‛ на нещо (може би и на финската поема), вероятността да привидите в него роман се увеличава значително. Разкривайки тайни от кухнята на литературния конкурс „Вик‛, ни оставяте с впечатление, че журито не се е вълнувало дори от подзаглавията, а най-вече от „щемпелите‛ на издателствата. Тук все пак откровеността ви не е крайна, премълчавате някои свои приятелства с хора с по-познати ни имена от това на Ерки Лапалайнен. Най-ценна е споделената от вас практика за отсяване на модерно от старомодно, на авангард от конюнктура. Доколкото схващам, в тази сложна материя се ориентирате по вкусовете на Кирил Топалов и Николай Стоянов. Това обяснява пребиваването ви в журито заедно с тях въпреки младостта и неконформизма ви. Но от принадлежността ви към това жури произтича и силното ми недоумение. Повечето хора имат кратка памет, но не чак дотам. През юли вие ни зарадвахте в ЛИК с изчерпателни доказателства за романовата природа на „Джобна енциклопедия‛ и още пет книги в ясно очертан контраст с други „не-романи.‛ На вас дължим и анотациите на официалната страница на конкурса „Вик‛. Под надслов „роман на годината‛ и без препратки към Елин Пелин, д-р Моро и фолклора. „Джобна енциклопедия‛ може и да не е роман, но след тези две публикации и тържеството по награждаването (във високосветската компания на Вежди Рашидов, Георги Мамалев, Нора Нова), вие сте последният човек, който да твърди подобно нещо.
Единствената причина все пак да сторите това може, при известна добронамереност, да се потърси в желанието ви да защитите една дама, отдадена именно на gender studies, от това да й излезе прякор на дързък младеж на трапец, което направо не си е работа. Излишен джентълменски жест, при това изпълнен с не много изискан стил. Та г-жа Кирова вече се защити сама; с ярка пасторална терминология (прасета, ощипани моми, хорá, че и „жанрова трапеза‛) и притчи за Георги Цанев и дъщеря му. На г-жа Кирова дори й е смешно, дотолкова, че и определението за XIX век като век на разума я разсмива, може би времената на „покойния академик‛ са такива. На мен статията на Милен Русков също ми беше смешна, но, боя се, по различен начин.
Христина Иванова
P.S. Докато писах това писмо, разгледах новия брой на „Култура‛. Там, под един друг смешен текст, наречен, „Балканский лев‛, по ирония на строгата последователност на рубриките, открих рецензия на г-жа Кирова, в която тя е преразгледала жанровата си теория. Макар че отказваше да гледа на романа като на „гигантско прасе, което се тъпче с остатъците от жанровата трапеза‛, тя нарича „просто модерен роман‛ именно книга с тридесет и пет рецепти между отделните глави и се „зарича‛ да сготви пиле с бамя или дроб сърма.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
