Pre-Scriptum. Бележките по-долу нямат претенция за литературен анализ, нито дори за анализ на литературна творба. Те са кратък коментар върху кавга, която няма само литературни измерения.
Когато в предговора си към своето произведение "Джобна енциклопедия на мистериите" Милен Русков декларира, че каквато и съдба да има книгата, тя е голямо събитие в неговия живот, май е пропуснал да уточни, че става дума и за литературния живот изобщо. Написана, публикувана, участвала в два конкурса, "Джобната енциклопедия" изведнъж се натъква на умерената критика на Милена Кирова. Авторът публично възразява. Идва ред на по-неумерената критика на Владимир Трендафилов. Авторът отново, и вече по-остро, възразява. Скандалът е налице. И той очевидно е симптом за нещо повече от това, което е книгата, независимо дали ще я таксуваме като роман или като увод в някои по-популярни езотерики.
Първоначално зараждането на скандала ме настрои оптимистично, едно, защото от него личи, че литературните произведения у нас вече не са просто "камък в блатото", не минават и заминават като гласове в пустиня, и друго, защото по принцип скандалът води до повече продажби, а повечето продажби значат повече пари, завъртени в литературния бизнес. Цената на този скандал обаче започна да се вдига толкова главоломно, че постави под съмнение ползата от начинанието. Милен Русков би ни напомнил, че нещата почти никога не стават така, както си ги замислил. В случая в неблагоприятна светлина се явиха образите на:
1. Автора. Излезе, че авторът е истината от последна инстанция за качествата и замисъла на труда си, че единствен авторът има право да го оценява, че авторът си общува пряко с една недефинирана публика, като всичко извън тяхното общение е нелегитимно и некомпетентно. Авторът се изяви като еманация на социнтелигенцията - носител на истината (енциклопедична) и на мисията (Колумбовска) в културното пространство.
2. Критика. Получи се, че критикът не е (основно) посредник между автор и публика, а (предимно) посредник между автор и идеята за правилна литература. Вече не идеологически правилна, а жанрово правилна. Но във всеки случай еманация на соццензора, инструмент на висшата над-текстова санкция.
3. Отношението автор-критик. Съзряхме съвсем ясно надвисването на два Дамоклеви меча, първият от които над процедурата по подбор на литературни произведения и автори за конкурси, а вторият - над легитимността и качествата на журитата в тези конкурси. Компрометира се новата форма, в която бе снета политиката на социздателствата.
Резултатът бе доста ясно очертан. Станахме свидетели на ситуация-микс от посткомунизъм и рецидиви на кухо постмодернистко самочувствие. Зад липсата на нормална дискусия се спотаи желанието на всеки от участниците - по различни причини - да възроди в нови условия културната ситуация на социализма. Авторът се зае да играе ролята на интелигенцията, преодоляваща с неимоверни усилия неинтелигентските пречки, за да се добере до потенциалната обич на масите. Критикът тръгна да реорганизира батареите от по-висши познания и надредни щампи към пространствата на случване на литературата. В отношението между автор и критик се усети само отсъствието на Вълко Червенков, за да се изиграе нова постановка на "Романът "Тютюн" и злополучните му критици".
Проблемът е там, че всеки от участниците в дискусията/скандала май изпитваше горещото желание да присъства на раждането на новата българска литература на ХХІ век, да го оповести като успешно или заклейми като незаконно. А новата българска литература на ХХІ век през същото време се развиваше покрай спорещите, встрани от тях, заета с по-важни задачи от тази да провъзгласява с манифест раждането си. Ето защо нека оставим епохално-манифесталните претенции в завършващия посткомунизъм.
Post-scriptum. В разноезичието на критики и обвинения незасегнато се оказа като че ли само заглавието на книгата на Русков. С известни вариации то може да ни послужи за едно продължение, събиращо протеклия по книгата дебат. "Джобна енциклопедия на истериите". Именно "джобна", защото не си струва да я разрастваме в по-голям формат. В началото казах, че няма да правя литературен анализ - но според мен тъкмо такъв вече е необходим. Да го изчакаме.