Re: "Анти-Христо или Анти-Кристо"
Написването на настоящия текст бе провокирано от тенденциозната статия на Владия Михайлова във вестник Култура (бр. 43/ 9 декември 2005), изопачаваща наскоро случилите се събития в културния живот на столицата.
Осъществявайки акцията си "Пре-Красно изкуство" на 23 ноември 2005 в галерия "Академия", ден след официалното откриване на изложбата на Кристо и Жан-Клод там, ние (група Ултрафутуро) ни най-малко не възнамерявахме да създадем глобален конфликт. Оказа се обаче, че попаднахме в междучиновническа мръсна интрига, свързана с парични интереси1, поради което искаме да изясним възникналите въпроси.
1. Каква е ролята на Академията в конфликта?
"Организацията на събитието (изложбата на Христо Явашев и Жан Клод) е уникална за практиката на Академията", въведеният вход от два лева сигурно е много достойна за нея политика. Да, тя е "отворена" да припечели някой и друг лев отгоре, независимо от "безвъзмездно дарените принтове", вече купени от западен колекционер за сумата от 23 000 долара, която ще бъде поета от вечно жадните гърла на бюрократите в Академията. Именно тази материална облага задължава и подтиква обслужващия заинтересован медиен апарат да припознава в акцията на групата повдигане на нескопосано фабрикуван псевдонационалистически дискурс.
2. Личността на Кристо като човек и художник.
Перифразирайки историческата фраза
"Малка крачка за човечеството,
но голяма крачка за човека".
За съжаление, в процеса на писане на статията ние едва ли не станахме кристоведи, което безусловно не е било никога наш приоритет.
Неизменно трябва да отбележим типичната нео-либералистка стратегия, разкриваща ни се при детайлно вглеждане в работите на Кристо и Жан-Клод, очевидно изразена в своеобразното заглаждане на ръбовете в преносен и буквален смисъл. Това е една постмодернистка контрацепция! А нейната цел е да обезопаси всичко остро и модернистко. Вавилонският щурм към бога е замаскиран със смокинов лист. Декорация на историята. (Райхстага е преди всичко метафизичен символ на войната, смъртта.) И всички тези, така наречени негови "политически ангажирани" изказвания, са също неолибералистки, лицемерно примиренчески презервативи. Контрацепция на историята. Ето затова те биват така радушно приети от буржоазните кръгове - защото успешно гримират трупа на историята като дежурни санитари.
Така също в лицето на Кристо ние виждаме необичайно сив и неинтересен персонаж, твърде далеч от всяка идея за оригиналност. И за да не бъдем обвинени в очерняне на светлата и гениална "личност с криле на кондор" (по Тома Томов), ние привеждаме някои факти:
Срещата между Ерик Хонекер и Кристо в апартамента му в Манхатън, без съмнение, е била скучна - както всяка друга на един бизнесмен с друг. Вероятно само в шизоидните фантазии на Тома Томов би могло да се роди такава странна метафорика, поетизираща ежедневието около художествения функционер, повдигаща го в стратосферни висини. Само въображението на малкия човек може да види в това нещо величаво, поетично и възвишено. Защото той разсъждава така: срещат се не двама бизнесмени, а две божества, което априори не може да бъде обикновено събитие, такава среща се явява чудо! Святкат мълнии, трещят гръмотевици!
Но нека се върнем от небесата на земята. Малко хора знаят, че Мики Блумберг съвместява едновременно длъжността на кмет на NYC и тази на най-крупен колекционер на Кристо. Което от само себе си обяснява защо като глава на градската администрация е инициирал проекта "The Gates" на Кристо и Жан-Клод5.
Относно основния въпрос, който е повдигнат със самото заглавие на статията във вестник "Култура", а именно "Христо или Кристо", искаме да заявим: "Ние сме съгласни да наречем и Жан-Клод Иванка или Марийка, както това сега умишлено се прави с Кристо6,8, щом това ще ги направи повече "наши"2 и ще допринесе за тяхната силна и остра социална ангажираност!". Но трябва да отбележим, че изначално ние изобщо не сме започвали разговора е ли или не е наш Кристо, но заради поставения въпрос не можем да останем равнодушни.
Явно за значимо и стойностно българско изкуство се смята именно това, което се продава най-добре. Така успешно правеният бизнес напълно се припокрива с патетично сълзливото определение "това е нашият дом", което чиновниците от НХА изтъкваха като основен довод, за да изгонят неканените и безцеремонно нахълтали в него група художници (става въпрос за акцията ни "Пре-красно изкуство").
И тук е мястото да изясним какво всъщност означава понятието художник и кой има право да се нарече така. Има ли правото да се нарече художник Тома Върбанов, който се държи като арогантно корумпирано ченге? Или нека да отправим този въпрос към самия Кристо, неправещ и крачка без своя адвокат и банкер. Вероятно в наше време под художник се разбира този, който е успял да измами целия свят или поне комшиите в блока си. Ако това е така, то оттук нататък ние отказваме да наричаме себе си художници, а юродиви. (Подобно поведение имат и други честни хора, като Александър Бренер и Барбара Шулц, които официално отказват да наричат себе си художници.)
Как така на никой друг не прави впечатление тази спекулативно спонтанна, пръкнала се ненадейно и медийно разгърнала се всенародна любов към художника Кристо? Същият този Кристо, който сам никога не се е афиширал като българин! Ако тези любовни взаимоотношения бяха двустранни, то как така Ицо не можа да спести някой и друг долар от платени лекции и продажба на сувенири, за да открие сам въпросната експозиция? Явно болните илюзии и претенции за роднинство разчетоха собственоръчно подписаните на кирилица принтове като знаменателен акт на вечна и ненарушима дружба, отприщващ словесни и вестникарски дитирамби и потоци от признателни сълзи. А и как можем ние да бъдем вместени в програмата на тези артисти перфекционисти, пресметливо премислящи всеки свой следващ "артистичен" ход. Ние, със своето "изпоцапано" с кръв платно и неугледен "макет", на иначе така величавите имперски порти. (Сякаш не съществуват традиции в съвременното изкуство, ползващи всеки един материал, от най скъпия до боклука.)
Забележително е как Владия Михайлова сълзливо говори с трогателна загриженост за жителите на Харлем и именно за латинското население там. Това ни кара да си спомним умилителната загриженост на Надежда Константиновна Крупская, която поръчала от самолетен бомбо-отсек да се хвърлят бонбони върху детски лагер, като децата поне за кратко са имали възможност да почувстват сладостта на шоколада. "Бог няма! - има съветска власт!" - прокламирала Крупская. А какво може да получи бедняка от Харлем, освен слогана - "Бог няма, има Кристо"? Между другото, Кристо сам споменава колко много му харесват и как творчески се вдъхновява от съветските паради. Тоест, една диктатура вдъхновява към действия друга диктатура. Само по себе си това не е нищо друго, освен отявлено поставен тоталитарно-фашистки дискурс. Не е ли това от типа изкуство, към което се числят и египетските пирамиди4, чието построяване е било с цената на безброй човешки жертви. Отговаряме - и да, и не. Това съвсем не са такива монолитни архитектурни скали на миналото, а сапунени мехури на настоящето. Заради тези призраци на обществото на цирка загиват реални хора. (Проектът на Кристо и Жан-Клод "The Umbrellas", осъществен в перода 1984-1991, повлича след себе си два човешки живота. На работещ по съоръженията монтажист и на наблюдаващ ги след това зрител. Попитани от журналист как е повлияло това на творчеството им, те отговарят: "Никак, за нас работят 20 хиляди работници"...) Какво друго е това, ако не цинизъм? Подобна е и ситуацията с обществената пропаганда на това изкуство. Последният двуседмичен проект, коствал 21 милиона долара, лицемерно се поставя в услуга на мултикултурното американско общество и най-вече на групите емигранти, слабо говорещи английски и с полулегален статут!?! Не ви ли прилича това на shareware7? Ако чистата визуална естетика и декоративни способи за търсене на хармония задоволяваха поне частично духовните и материални нужди на безсрамно използваните като таргет аудитория маргинални групи, то всеки културен символ на Америка (статуята на свободата например) би трябвало да инжектира ежедневно необходимата доза щастие в подутите от глад кореми на споменатите нещастни емигранти. (Или може би бъркаме и гледаме твърде песимистично и черногледо?)
Всички, които се възхищават на Кристо, имат предвид преди всичко неговия предприемчив бизнес нюх и именно тази бизнес стратегия не трябва да се бърка с изкуство!3 Тестването на икономическите предпоставки в България за сериозни продажби бива замаскирано с внезапно събудила се носталгия и неочаквано появили се топли чувства към академията и после към България (по думи на ректора проф. Божидар Йонов).
Ако изкуството на Кристо е бизнес, а бизнесът е политика, то политическото му послание е лесно разчитаемо по цял свят, също както марката на кока кола!
3. Кой може да ни разреши да бъдем патриоти?
По повод модерните думички бихме попитали завършилата културология в СУ и магистър по изкуство и съвременност в СУ Владия Михайлова и Ко какъв по-съвременен аналог на думата "буржоазен" биха ни препоръчали след "излизането й от употреба от лексикалния апарат след 1989"??
Предлагаме свой вариант: "човек, имащ известна сума". Така границата между човек, имащ 21 милиона долара, и човек, имащ 21 стотинки в джоба си, ще бъде напълно заличена, съвсем в духа на търсената политкоректност.
Някои политически сили маркират патриотизма като нещо срамно и немодерно. Как е възможно да бъдеш патриот в глобализиращ се свят, в единна Европа? Единственото, което господата глобалисти позволяват да остане, са етнокостюмите и фолктанците. От друга страна, на страница 5 в същия бр. 43 на вестник "Култура" в статията "Национализмите български" проблемът се разглежда в коренно противоположна светлина: "Тук изобщо не поставяме под съмнение подобни организирани усилия за повдигане духа на нацията"...
Защо риториката на г-жа Светлана Христова, която развива темата за патриотизма в контекста на днешното време в статията си "Национализмите български", не се смята за ретроградна и демоде? Може би защото тезата й е легитимирана от задгранични "авторитети" като Ян Асман, който твърди, че "обществата се нуждаят на първо място от минало за своето самоопределение", или от Мухамад Хайкал (египетски изследовател), заявяващ, че "една нация е жива само тогава, когато успее да съживи миналото си". Вероятно, без да бъде разяснено от египетски изследовател, това не може да бъде ясно. Да, ние не сме попитали за разрешение нито Чарлс Тейлър, Мухамад Хайкал нито Ян Асман, нито Ерик Ериксън можем ли да изполваме тази терминология, затова и ни обвиняват в национализъм.
Вместо да се хвърляме в безогледна и спекулативна употреба на понятия като "български национализми", ние сме длъжни да изследваме произхода на това разделение на свои и чужди. Според Гейдар Джемал: Самата идея за дистинкция, идеята за расова квалификация, реално на практика съществуващото неприемане на едни групи от други групи, или биологически - такова нещо като расизъм де факто е свидетелство за дълбока вътрешна криза у човека. Ако проанализираме такова явление като расизъм, като инстинктивно психическо неприемане на носителите на един генотип от носителите на друг генотип, ние ще открием , че под това се крие някаква неизразена, неформулирана критика към човека въобще, с други думи - човек се отнася критически към човека въобще, но, не признавайки дефективността на човешкото в самия себе си, я открива в друг генотип, който за него се явява отделен, стоящ на определена дистанция, т.е. той не припознава в предствителя на другия генотип, другата раса, човека в цялост, той вижда само това, заради което този човек му е неприятен. Защо? Обикновенно отговарят: "Да, защото той е друг!". Но има и по-дълбок отговор: защото по принцип, на много дълбоко психологическото ниво човек за човека изначално е неприятен.
4. А сега някои забележки по повод некоректни изводи, които не можем да премълчим.
Авторката на статията "Христо или Кристо" съзнателно е изопачила смисъла на нашето изказване по време на проведената в СУ дискусия (27 ноември 2005) на тема „Институции и среда за развитие на съвременното българско изобразително/визуално изкуство‛.
По повод самата дискусия казахме, че в България няма нито среда, нито институции, които работят за рекламирането на българското изкуство като културен продукт. Повдигнахме въпроса, че арт критиците би следвало да обърнат сериозно внимание на пазара на съвременното българско изкуство и да започнат да го летигитимират и популяризират. И тук не става въпрос за това, че ние гледаме със завист в чуждата паничка, умирайки от злост към имащите пари, медиен и всякакъв успех колеги. Напротив, ние изпитваме дълбоко съжаление към тези, които са продали душите си в неспирната надпревара за Мамона.
Водещата дискусията Ива Куюмджиева ни успокояваше, че сме се събрали просто да си поговорим и обменим мнения в опит за изграждане на "общопонятна лексика", на което отвръщаме: "да, разбира се, робите не вземат самостоятелни решения без изричното позволение на своите господари, дори и тогава те трябва да бъдат облечени в приятна за ухото им словесна форма".
Второто изопачено наше изказване при откриването на изложбата "Акционизъм в България? Поздрав към Виена!" гласеше: Определяне на такова заглавие е унизително за всеки, който има смелостта да се нарече съвременен български художник. Организаторите на този проект в частен разговор ни шептяха: "направихме този проект благодарение на австрийските пари, така че внимателно"... Ние обаче дълбоко се съмняваме, че г-н Яшке би отказал спонсорство, ако в заглавието отсъстваха срамните фрази "Поздрав към Виена!" и въпросителният знак след "Български акционизъм". Според нас нормално заглавие би било - "Виенският и българският акционизъм - сравнителен анализ".
---
Всичко това ни най-малко няма оправдателен на действията ни характер. Ние сме абсолютно отговорни за това, което правим и говорим. А отговарят ли за своите слова нашите опоненти?
13 декември 2005
(Мнението на Алла Георгиева не винаги съвпада с мението на група Ултрафутуро, заради което тя не носи отговорност за настоящия текст.)
1. http://art.gbg.bg/news.phtml?id=2141
2. http://ndt.netplusdb.bg/public_html/article.php?story=20050212154713957 -Българин направи чудото: плати $ 20 млн. и опакова Ню Йорк
3. http://www.news.bg/article.php?pid=0&aid=154201- Жан-Клод възразява: ‛Нашият банкер ще ви увери, че няма нито един българин, който се интересува от нашето творчество. В България няма нито един такъв колекционер.‛ След което Кристо допълва: ‛Наши оригинални творби се продават всеки месец по 1000 долара.
4. http://www.standartnews.com/archive/2005/11/19/folio5/ - "виждам как лети като гигантска океанска птица, виждам магическата му бяла стена, препускаща по хълмовете на Калифорния, плонжираща в Пасифика, виждам "златния" Понт Ньоф, как Кристо го направи да заприлича на колесница на египетски фараон, виждам го пред камерите на "Наблюдател" как стоеше на покрива на Райхстага като маршал Ромел"
5. http://www.news.bg/article.php?cid=31&aid=154185&pid=0&from=40 -Проектът, чиято реализация е отнела на художниците 26 години в подготовка и убеждаване на властите на Ню Йорк, няма друга цел, освен да покаже тяхната любов към изкуството и красотата, твърдят те; за този период градът очаква 80 милиона долара от туризъм. Някои хотели вече са подготвили специални оферти, като например стая с изглед към ‛Портите‛ за 1 050 долара на нощ. Ресторантите предлагат тематични менюта: сос с шафран ‛Сен Жак‛, шафранена паеля и т. н.
6. При направения рисърч в google открихме 9 линка на Христо, а на Christo and Jeanne-Claude - 309000 линка.
7. shareware – софтуер, разпространяващ се с цел реклама, автоматично изключващ се след период от две седмици, ако потребителят не заплати за оригиналната версия, което използваме като аналог на проекта на Кристо и Жан-Клод "The Gates", престоял само две седмици в Сентръл парк в Ню Йорк.
8.http://www.novinar.org/main.php?act=news&act1=mnenia&mater=MTU4OTszNg==&PHPSESSID=0314874f83e0130bfc691d2a0999b85a -"Беше прекрасно човек да види осъществен един от проектите на живота на Кристо и Жан-Клод.."
Осъществявайки акцията си "Пре-Красно изкуство" на 23 ноември 2005 в галерия "Академия", ден след официалното откриване на изложбата на Кристо и Жан-Клод там, ние (група Ултрафутуро) ни най-малко не възнамерявахме да създадем глобален конфликт. Оказа се обаче, че попаднахме в междучиновническа мръсна интрига, свързана с парични интереси1, поради което искаме да изясним възникналите въпроси.
1. Каква е ролята на Академията в конфликта?
"Организацията на събитието (изложбата на Христо Явашев и Жан Клод) е уникална за практиката на Академията", въведеният вход от два лева сигурно е много достойна за нея политика. Да, тя е "отворена" да припечели някой и друг лев отгоре, независимо от "безвъзмездно дарените принтове", вече купени от западен колекционер за сумата от 23 000 долара, която ще бъде поета от вечно жадните гърла на бюрократите в Академията. Именно тази материална облага задължава и подтиква обслужващия заинтересован медиен апарат да припознава в акцията на групата повдигане на нескопосано фабрикуван псевдонационалистически дискурс.
2. Личността на Кристо като човек и художник.
Перифразирайки историческата фраза
"Малка крачка за човечеството,
но голяма крачка за човека".
За съжаление, в процеса на писане на статията ние едва ли не станахме кристоведи, което безусловно не е било никога наш приоритет.
Неизменно трябва да отбележим типичната нео-либералистка стратегия, разкриваща ни се при детайлно вглеждане в работите на Кристо и Жан-Клод, очевидно изразена в своеобразното заглаждане на ръбовете в преносен и буквален смисъл. Това е една постмодернистка контрацепция! А нейната цел е да обезопаси всичко остро и модернистко. Вавилонският щурм към бога е замаскиран със смокинов лист. Декорация на историята. (Райхстага е преди всичко метафизичен символ на войната, смъртта.) И всички тези, така наречени негови "политически ангажирани" изказвания, са също неолибералистки, лицемерно примиренчески презервативи. Контрацепция на историята. Ето затова те биват така радушно приети от буржоазните кръгове - защото успешно гримират трупа на историята като дежурни санитари.
Така също в лицето на Кристо ние виждаме необичайно сив и неинтересен персонаж, твърде далеч от всяка идея за оригиналност. И за да не бъдем обвинени в очерняне на светлата и гениална "личност с криле на кондор" (по Тома Томов), ние привеждаме някои факти:
Срещата между Ерик Хонекер и Кристо в апартамента му в Манхатън, без съмнение, е била скучна - както всяка друга на един бизнесмен с друг. Вероятно само в шизоидните фантазии на Тома Томов би могло да се роди такава странна метафорика, поетизираща ежедневието около художествения функционер, повдигаща го в стратосферни висини. Само въображението на малкия човек може да види в това нещо величаво, поетично и възвишено. Защото той разсъждава така: срещат се не двама бизнесмени, а две божества, което априори не може да бъде обикновено събитие, такава среща се явява чудо! Святкат мълнии, трещят гръмотевици!
Но нека се върнем от небесата на земята. Малко хора знаят, че Мики Блумберг съвместява едновременно длъжността на кмет на NYC и тази на най-крупен колекционер на Кристо. Което от само себе си обяснява защо като глава на градската администрация е инициирал проекта "The Gates" на Кристо и Жан-Клод5.
Относно основния въпрос, който е повдигнат със самото заглавие на статията във вестник "Култура", а именно "Христо или Кристо", искаме да заявим: "Ние сме съгласни да наречем и Жан-Клод Иванка или Марийка, както това сега умишлено се прави с Кристо6,8, щом това ще ги направи повече "наши"2 и ще допринесе за тяхната силна и остра социална ангажираност!". Но трябва да отбележим, че изначално ние изобщо не сме започвали разговора е ли или не е наш Кристо, но заради поставения въпрос не можем да останем равнодушни.
Явно за значимо и стойностно българско изкуство се смята именно това, което се продава най-добре. Така успешно правеният бизнес напълно се припокрива с патетично сълзливото определение "това е нашият дом", което чиновниците от НХА изтъкваха като основен довод, за да изгонят неканените и безцеремонно нахълтали в него група художници (става въпрос за акцията ни "Пре-красно изкуство").
И тук е мястото да изясним какво всъщност означава понятието художник и кой има право да се нарече така. Има ли правото да се нарече художник Тома Върбанов, който се държи като арогантно корумпирано ченге? Или нека да отправим този въпрос към самия Кристо, неправещ и крачка без своя адвокат и банкер. Вероятно в наше време под художник се разбира този, който е успял да измами целия свят или поне комшиите в блока си. Ако това е така, то оттук нататък ние отказваме да наричаме себе си художници, а юродиви. (Подобно поведение имат и други честни хора, като Александър Бренер и Барбара Шулц, които официално отказват да наричат себе си художници.)
Как така на никой друг не прави впечатление тази спекулативно спонтанна, пръкнала се ненадейно и медийно разгърнала се всенародна любов към художника Кристо? Същият този Кристо, който сам никога не се е афиширал като българин! Ако тези любовни взаимоотношения бяха двустранни, то как така Ицо не можа да спести някой и друг долар от платени лекции и продажба на сувенири, за да открие сам въпросната експозиция? Явно болните илюзии и претенции за роднинство разчетоха собственоръчно подписаните на кирилица принтове като знаменателен акт на вечна и ненарушима дружба, отприщващ словесни и вестникарски дитирамби и потоци от признателни сълзи. А и как можем ние да бъдем вместени в програмата на тези артисти перфекционисти, пресметливо премислящи всеки свой следващ "артистичен" ход. Ние, със своето "изпоцапано" с кръв платно и неугледен "макет", на иначе така величавите имперски порти. (Сякаш не съществуват традиции в съвременното изкуство, ползващи всеки един материал, от най скъпия до боклука.)
Забележително е как Владия Михайлова сълзливо говори с трогателна загриженост за жителите на Харлем и именно за латинското население там. Това ни кара да си спомним умилителната загриженост на Надежда Константиновна Крупская, която поръчала от самолетен бомбо-отсек да се хвърлят бонбони върху детски лагер, като децата поне за кратко са имали възможност да почувстват сладостта на шоколада. "Бог няма! - има съветска власт!" - прокламирала Крупская. А какво може да получи бедняка от Харлем, освен слогана - "Бог няма, има Кристо"? Между другото, Кристо сам споменава колко много му харесват и как творчески се вдъхновява от съветските паради. Тоест, една диктатура вдъхновява към действия друга диктатура. Само по себе си това не е нищо друго, освен отявлено поставен тоталитарно-фашистки дискурс. Не е ли това от типа изкуство, към което се числят и египетските пирамиди4, чието построяване е било с цената на безброй човешки жертви. Отговаряме - и да, и не. Това съвсем не са такива монолитни архитектурни скали на миналото, а сапунени мехури на настоящето. Заради тези призраци на обществото на цирка загиват реални хора. (Проектът на Кристо и Жан-Клод "The Umbrellas", осъществен в перода 1984-1991, повлича след себе си два човешки живота. На работещ по съоръженията монтажист и на наблюдаващ ги след това зрител. Попитани от журналист как е повлияло това на творчеството им, те отговарят: "Никак, за нас работят 20 хиляди работници"...) Какво друго е това, ако не цинизъм? Подобна е и ситуацията с обществената пропаганда на това изкуство. Последният двуседмичен проект, коствал 21 милиона долара, лицемерно се поставя в услуга на мултикултурното американско общество и най-вече на групите емигранти, слабо говорещи английски и с полулегален статут!?! Не ви ли прилича това на shareware7? Ако чистата визуална естетика и декоративни способи за търсене на хармония задоволяваха поне частично духовните и материални нужди на безсрамно използваните като таргет аудитория маргинални групи, то всеки културен символ на Америка (статуята на свободата например) би трябвало да инжектира ежедневно необходимата доза щастие в подутите от глад кореми на споменатите нещастни емигранти. (Или може би бъркаме и гледаме твърде песимистично и черногледо?)
Всички, които се възхищават на Кристо, имат предвид преди всичко неговия предприемчив бизнес нюх и именно тази бизнес стратегия не трябва да се бърка с изкуство!3 Тестването на икономическите предпоставки в България за сериозни продажби бива замаскирано с внезапно събудила се носталгия и неочаквано появили се топли чувства към академията и после към България (по думи на ректора проф. Божидар Йонов).
Ако изкуството на Кристо е бизнес, а бизнесът е политика, то политическото му послание е лесно разчитаемо по цял свят, също както марката на кока кола!
3. Кой може да ни разреши да бъдем патриоти?
По повод модерните думички бихме попитали завършилата културология в СУ и магистър по изкуство и съвременност в СУ Владия Михайлова и Ко какъв по-съвременен аналог на думата "буржоазен" биха ни препоръчали след "излизането й от употреба от лексикалния апарат след 1989"??
Предлагаме свой вариант: "човек, имащ известна сума". Така границата между човек, имащ 21 милиона долара, и човек, имащ 21 стотинки в джоба си, ще бъде напълно заличена, съвсем в духа на търсената политкоректност.
Някои политически сили маркират патриотизма като нещо срамно и немодерно. Как е възможно да бъдеш патриот в глобализиращ се свят, в единна Европа? Единственото, което господата глобалисти позволяват да остане, са етнокостюмите и фолктанците. От друга страна, на страница 5 в същия бр. 43 на вестник "Култура" в статията "Национализмите български" проблемът се разглежда в коренно противоположна светлина: "Тук изобщо не поставяме под съмнение подобни организирани усилия за повдигане духа на нацията"...
Защо риториката на г-жа Светлана Христова, която развива темата за патриотизма в контекста на днешното време в статията си "Национализмите български", не се смята за ретроградна и демоде? Може би защото тезата й е легитимирана от задгранични "авторитети" като Ян Асман, който твърди, че "обществата се нуждаят на първо място от минало за своето самоопределение", или от Мухамад Хайкал (египетски изследовател), заявяващ, че "една нация е жива само тогава, когато успее да съживи миналото си". Вероятно, без да бъде разяснено от египетски изследовател, това не може да бъде ясно. Да, ние не сме попитали за разрешение нито Чарлс Тейлър, Мухамад Хайкал нито Ян Асман, нито Ерик Ериксън можем ли да изполваме тази терминология, затова и ни обвиняват в национализъм.
Вместо да се хвърляме в безогледна и спекулативна употреба на понятия като "български национализми", ние сме длъжни да изследваме произхода на това разделение на свои и чужди. Според Гейдар Джемал: Самата идея за дистинкция, идеята за расова квалификация, реално на практика съществуващото неприемане на едни групи от други групи, или биологически - такова нещо като расизъм де факто е свидетелство за дълбока вътрешна криза у човека. Ако проанализираме такова явление като расизъм, като инстинктивно психическо неприемане на носителите на един генотип от носителите на друг генотип, ние ще открием , че под това се крие някаква неизразена, неформулирана критика към човека въобще, с други думи - човек се отнася критически към човека въобще, но, не признавайки дефективността на човешкото в самия себе си, я открива в друг генотип, който за него се явява отделен, стоящ на определена дистанция, т.е. той не припознава в предствителя на другия генотип, другата раса, човека в цялост, той вижда само това, заради което този човек му е неприятен. Защо? Обикновенно отговарят: "Да, защото той е друг!". Но има и по-дълбок отговор: защото по принцип, на много дълбоко психологическото ниво човек за човека изначално е неприятен.
4. А сега някои забележки по повод некоректни изводи, които не можем да премълчим.
Авторката на статията "Христо или Кристо" съзнателно е изопачила смисъла на нашето изказване по време на проведената в СУ дискусия (27 ноември 2005) на тема „Институции и среда за развитие на съвременното българско изобразително/визуално изкуство‛.
По повод самата дискусия казахме, че в България няма нито среда, нито институции, които работят за рекламирането на българското изкуство като културен продукт. Повдигнахме въпроса, че арт критиците би следвало да обърнат сериозно внимание на пазара на съвременното българско изкуство и да започнат да го летигитимират и популяризират. И тук не става въпрос за това, че ние гледаме със завист в чуждата паничка, умирайки от злост към имащите пари, медиен и всякакъв успех колеги. Напротив, ние изпитваме дълбоко съжаление към тези, които са продали душите си в неспирната надпревара за Мамона.
Водещата дискусията Ива Куюмджиева ни успокояваше, че сме се събрали просто да си поговорим и обменим мнения в опит за изграждане на "общопонятна лексика", на което отвръщаме: "да, разбира се, робите не вземат самостоятелни решения без изричното позволение на своите господари, дори и тогава те трябва да бъдат облечени в приятна за ухото им словесна форма".
Второто изопачено наше изказване при откриването на изложбата "Акционизъм в България? Поздрав към Виена!" гласеше: Определяне на такова заглавие е унизително за всеки, който има смелостта да се нарече съвременен български художник. Организаторите на този проект в частен разговор ни шептяха: "направихме този проект благодарение на австрийските пари, така че внимателно"... Ние обаче дълбоко се съмняваме, че г-н Яшке би отказал спонсорство, ако в заглавието отсъстваха срамните фрази "Поздрав към Виена!" и въпросителният знак след "Български акционизъм". Според нас нормално заглавие би било - "Виенският и българският акционизъм - сравнителен анализ".
---
Всичко това ни най-малко няма оправдателен на действията ни характер. Ние сме абсолютно отговорни за това, което правим и говорим. А отговарят ли за своите слова нашите опоненти?
13 декември 2005
(Мнението на Алла Георгиева не винаги съвпада с мението на група Ултрафутуро, заради което тя не носи отговорност за настоящия текст.)
1. http://art.gbg.bg/news.phtml?id=2141
2. http://ndt.netplusdb.bg/public_html/article.php?story=20050212154713957 -Българин направи чудото: плати $ 20 млн. и опакова Ню Йорк
3. http://www.news.bg/article.php?pid=0&aid=154201- Жан-Клод възразява: ‛Нашият банкер ще ви увери, че няма нито един българин, който се интересува от нашето творчество. В България няма нито един такъв колекционер.‛ След което Кристо допълва: ‛Наши оригинални творби се продават всеки месец по 1000 долара.
4. http://www.standartnews.com/archive/2005/11/19/folio5/ - "виждам как лети като гигантска океанска птица, виждам магическата му бяла стена, препускаща по хълмовете на Калифорния, плонжираща в Пасифика, виждам "златния" Понт Ньоф, как Кристо го направи да заприлича на колесница на египетски фараон, виждам го пред камерите на "Наблюдател" как стоеше на покрива на Райхстага като маршал Ромел"
5. http://www.news.bg/article.php?cid=31&aid=154185&pid=0&from=40 -Проектът, чиято реализация е отнела на художниците 26 години в подготовка и убеждаване на властите на Ню Йорк, няма друга цел, освен да покаже тяхната любов към изкуството и красотата, твърдят те; за този период градът очаква 80 милиона долара от туризъм. Някои хотели вече са подготвили специални оферти, като например стая с изглед към ‛Портите‛ за 1 050 долара на нощ. Ресторантите предлагат тематични менюта: сос с шафран ‛Сен Жак‛, шафранена паеля и т. н.
6. При направения рисърч в google открихме 9 линка на Христо, а на Christo and Jeanne-Claude - 309000 линка.
7. shareware – софтуер, разпространяващ се с цел реклама, автоматично изключващ се след период от две седмици, ако потребителят не заплати за оригиналната версия, което използваме като аналог на проекта на Кристо и Жан-Клод "The Gates", престоял само две седмици в Сентръл парк в Ню Йорк.
8.http://www.novinar.org/main.php?act=news&act1=mnenia&mater=MTU4OTszNg==&PHPSESSID=0314874f83e0130bfc691d2a0999b85a -"Беше прекрасно човек да види осъществен един от проектите на живота на Кристо и Жан-Клод.."
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
