На 22 март "Червената къща" предостави помещенията си (изключителен жест!) на приятели, читатели и малко врагове на вестник "Култура". Поводът - нещо като бенефис, на който всеки, доброволно и според възможностите си, да подпомогне финансово вестника. Тоест, да даде пари - или "плащайки" си иначе безплатния достъп до online-изданието, или абонирайки се за книжното му тяло, или правейки дарение без предварителни условия. Ориентировъчните (но не задължителни) суми бяха следните: за online-достъп - 10 лв. за студенти и ученици, 20 лв. за следващите възрастови групи; за абонамент до края на годината - 50 лв.; за дарение - без ограничения.

След края на акцията в урната (вж. по-горе) имаше 124 плика: 71 с платен online-достъп, 26 - с платен абонамент, 27 - безименни и "безцелни". В 124-те плика преброихме 11 818 лв. На другия ден в редакцията дойде прекрасен господин, който остави още един плик. След него се яви също прекрасна дама - също с плик. На сметката си в банката открихме анонимно дарение. Получихме и допълнителни заявки за абонаменти. Така на 25 март сумата вече беше 15 838 лв.
Дотук с финансовия отчет. А сега малко предистория.

Акцията в "Червената къща" беше изцяло частна, предложена и проведена от физически, не юридически лица. Тя, както повечето хубави неща, се роди на маса; в един топъл ноемврийски ден (тези неща винаги стават или в топли, или в студени дни) я измислиха приятели - Александър Кьосев, Андрей Райчев и Иван Кръстев. По-късно в нея се включиха и други приятели - тукашни и чужбински (за чужбинските вж. писмата). Но цялата тежест по огласяването и организацията й изнесе Александър Кьосев (вж. речта му на бенефиса). Без неговата ефикасност, упоритост, зверска работоспособност и целеустременост идеята щеше да си остане на онази маса от топлия ноемврийски ден... Тук от името на редакцията и лично от мое - първата огромна благодарност!

Втората е за тези, които дойдоха на 22 март в "Червената къща". Те бяха много повече, отколкото очаквахме. Бяха хора, които познаваме от години, верни наши автори и приятели, чието отношение към културата и "Култура" никога не е било ритуално. Бяха обаче и други, млади, които виждахме за пръв път; хора, които знаехме, че съществуват някъде във виртуалното пространство, но чиито красиви енергии най-после усетихме и физически.

Третата е за тези, които не бяха на бенефиса, но четат "Култура". Защото знаят какво е това култура. И вярват, че тя е важна част от живота им. И имат нужда от нея.

Четвъртата (специална) благодарност е за "враговете". Част от тях също дойдоха в "Червената къща". Вероятно за да наблюдават отблизо евентуалния провал на акцията. И после да свидетелстват пред бъдните поколения. Е, провалът не се състоя. Но това, надявам се, няма да отслаби активността им, нито ще успокои реваншистките им страсти. Защото негативната емоция е също стимул - ако не за "високи" преживявания, поне за оцеляване. На този етап и това не е малко.



Вече години "Култура" съществува в ненормални условия. Съществува ден за ден, брой за брой... И само подозрението, че вестникът не е самотен в работата, която върши, в каузата, която защищава, още го държи на повърхността. На 22 март това подозрение се превърна в убеждение. Самотната капсула, в която мислехме, че пребиваваме, се проби.

Още веднъж огромна благодарност.