Личен апел
Дами и господа,
Зад тези думи не стои министерство, фондация, банка или авторитетна организация. Те са съвсем частни, обсъдени с приятели, но реших да ги напиша сам.
От 15 години вестник "Култура", който всички обичаме, се държи на повърхността благодарение стоицизма на една малка група от сътрудници. Екипът намалява, тиражите по вестникарските будки падат, говори се, че преди да си отиде, прословутият музикален министър на културата е продал сградата, в която се помещава порутената редакция.* В провинцията и в крайните софийски квартали вестникът просто не се доставя - разпространителите твърдят, че не се търсел, а те нямат интерес от такъв малък тираж. А пък тиражът няма шанс да се вдигне, защото вестникът така и не се разпространява.
От друга страна, "Култура" е един от четените български вестници в Интернет. Той създава смислена панорама на българския културен и художествен живот. В резервата, създаден от него, от "Литературен вестник" и още едно-две подобни издания, все още са опазени и защитени заплашените от изчезване редки жанрове: "нормална статия", "философско есе", "рецензия" "критически коментар на културно събитие", дори разказ за изложба, фестивал, конференция. Активно, но безплатно го четат старите културни муцуни, виртуалната младеж и българската диаспора (последното е разбираемо: емигрираха доста интелигентни и образовани хора, няма да седнат да четат "Труд" и 24 часа"...).
Убеден съм, че има нужда и ниша за съществуване на вестник "Култура". Ще кажа дори нещо, което ще възмути снобите: това е същата ниша, в която живеят "New York Review of Books", "Times Literary Supplement" и "Die Zeit". Просто засега у нас всичко е преходно и разместено, включително нишите и техните обитатели. Българският книжен и медиен пазар е построен така, че за някои неща търсене и предлагане не могат да се срещнат. Но ще мине време и всичко ще си дойде на местата: в края на тунела вече проблясват съответните нишани.
Въпросът е дотогава да опазим вестника. Всяка година бюджетът му се скърпва по трудно предвидим начин, едва ли не благодарение на чудо свише: на един или друг спонсор му хрумва по трудно обясними причини да даде малко пари...
Решихме, че в тази кампанийност има нещо обидно за всички нас, читателите на "Култура", и че е редно съдбата на вестника да се реши от онези, които смятат, че той е смислен.
Не търсим спонсори, нито благодетели, а по стар български обичай - спомоществователи. Това са странни, не-съвременни същества, които не желаят да си отбиват от данъците, нито да си правят реклама, а просто искат да помогнат на "Култура", на културата.
Поговорката казва: помогни си сам, ще ти помогне и господ. Но аз съм фен на другата истина, формулирана от класиците Ленън и Джо Кокър - истинският начин за помагане е with a little help of my friend.
Каним ви на бенефис на вестник "Култура" в "Червената къща" на 22 март от 18.00 часа!
Зад тези думи не стои министерство, фондация, банка или авторитетна организация. Те са съвсем частни, обсъдени с приятели, но реших да ги напиша сам.
От 15 години вестник "Култура", който всички обичаме, се държи на повърхността благодарение стоицизма на една малка група от сътрудници. Екипът намалява, тиражите по вестникарските будки падат, говори се, че преди да си отиде, прословутият музикален министър на културата е продал сградата, в която се помещава порутената редакция.* В провинцията и в крайните софийски квартали вестникът просто не се доставя - разпространителите твърдят, че не се търсел, а те нямат интерес от такъв малък тираж. А пък тиражът няма шанс да се вдигне, защото вестникът така и не се разпространява.
От друга страна, "Култура" е един от четените български вестници в Интернет. Той създава смислена панорама на българския културен и художествен живот. В резервата, създаден от него, от "Литературен вестник" и още едно-две подобни издания, все още са опазени и защитени заплашените от изчезване редки жанрове: "нормална статия", "философско есе", "рецензия" "критически коментар на културно събитие", дори разказ за изложба, фестивал, конференция. Активно, но безплатно го четат старите културни муцуни, виртуалната младеж и българската диаспора (последното е разбираемо: емигрираха доста интелигентни и образовани хора, няма да седнат да четат "Труд" и 24 часа"...).
Убеден съм, че има нужда и ниша за съществуване на вестник "Култура". Ще кажа дори нещо, което ще възмути снобите: това е същата ниша, в която живеят "New York Review of Books", "Times Literary Supplement" и "Die Zeit". Просто засега у нас всичко е преходно и разместено, включително нишите и техните обитатели. Българският книжен и медиен пазар е построен така, че за някои неща търсене и предлагане не могат да се срещнат. Но ще мине време и всичко ще си дойде на местата: в края на тунела вече проблясват съответните нишани.
Въпросът е дотогава да опазим вестника. Всяка година бюджетът му се скърпва по трудно предвидим начин, едва ли не благодарение на чудо свише: на един или друг спонсор му хрумва по трудно обясними причини да даде малко пари...
Решихме, че в тази кампанийност има нещо обидно за всички нас, читателите на "Култура", и че е редно съдбата на вестника да се реши от онези, които смятат, че той е смислен.
Не търсим спонсори, нито благодетели, а по стар български обичай - спомоществователи. Това са странни, не-съвременни същества, които не желаят да си отбиват от данъците, нито да си правят реклама, а просто искат да помогнат на "Култура", на културата.
Поговорката казва: помогни си сам, ще ти помогне и господ. Но аз съм фен на другата истина, формулирана от класиците Ленън и Джо Кокър - истинският начин за помагане е with a little help of my friend.
Каним ви на бенефис на вестник "Култура" в "Червената къща" на 22 март от 18.00 часа!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
