Изящество в разнообразието

 
Тя е много млада, красива и лъчезарна. Усмивката не слиза от лицето й. Чарът й обаче се проявява неустоимо, щом запее. Овладян, подвижен и по-младежки свеж лирико-колоратурен мецосопран. Светлина Стоянова е от най-новото поколение оперни певици, но концертът в Камерна зала „България” с пианиста Марио Ангелов - може би първата й самостоятелна сценична изява на софийска сцена, е прекрасна заявка за успешна и значима артистична кариера. Само преди година бе отличена с трета награда от близо 150 участници от цял свят на престижния международен оперен конкурс Le Grand Prix de l'Opera на Букурещ. Завършила е Кралската консерватория в Глазгоу, Шотландия, при Клеър Ширър, където понастоящем придобива втора магистърска степен по вокална интерпретация.
Вечерта започна с Росини, Малер и Чайковски, премина през Хендел, де Фая, Моцарт, Пипков, Бърнс, Глинка, Пуленк, за да завърши отново с Росини и Шуберт. На пръв поглед, твърде разнопосочна и нееднородна, тази антологичност обаче придоби естеството на летен пъстър букет, където всичко има значение. Може би не само жаждата да покаже и докаже моженето в множество стилове, техники и похвати е било водещо при програмирането, а именно стремежът да се разкрият вокалните цветове, емоционалната многоликост и способността за нюансиране. Стоянова демонстрира и отлично усвоена дикция. Онова, с което обаче впечатлява, е не само добрият диапазон, но и стремежът към стилова адекватност, логичност на интерпретацията и деликатно нюансиране. Въпреки очевидната си вокална гъвкавост (а е известно колко тежък и трудно подвижен е един мецосопранов глас), Стоянова не търси самоцелен вокален блясък, а напротив, съсредоточава се в спецификата и детайлите. Ако при Росини безспорно отдава приоритет на виртуозността и блясъка на височините, лекотата в преходите и грациозността при портаментите и руладите в „Италианката в Алжир”, в закачливата вихрена ария на Розина от „Севилския бръснар” и най-вече в невъобразимо бравурната неаполитанска тарантела, то при двете песни от Малер - „Не се опитвай да ме откриеш в песните” и „Ако ме обичаш, защото съм красива”, както и при арията на Олга от „Евгени Онегин” на Чайковски, водеща е красивата мека вокална линия на мелодичната фраза. Много елегантна с търсене както на вокална обемност, така и на изящество, е знаменитата Хенделова ария из операта „Ксеркс” Ombra mai fu, подкупващата градация от полуглас се разгръща в тъмни виолово-виолончелови тембри, за да постигне скръбно упоителната сладост на тази разтърсваща изповед. Като своеобразен акцент на програмата се оформи и вокалният цикъл на Мануел де Фая „Седем испански народни песни”. Именно тук Стоянова е вокално безупречна, намира особено плътни и здрачни цветове в гласа си. Не мога да отмина и много емоционалното, пронизано като че от светла тъга изпълнение на Пипковата „Нани ми, нани, Дамянчо” с красива окръгленост на тона и раздиращи придихания. Много красива е и песента на Марио Ангелов, която Светлина поднесе като поздрав към съпругата му. Разбира се, като бис с червена роза в ръка, Стоянова изпълни задължителната „Хабанера” от „Кармен”.
Концертът на Светлина Стоянова, запомнете това име, е младежко обещание, което демонстрира дързост, но и майсторство. И няма как да не постигне нови успехи.