Pro Тръмп

 
Доналд Тръмп излезе от Парижкото споразумение за климата. Ще се опитам да обясня защо това е напълно правилна постъпка и защо учението за Глобалното затопляне е най-голямата афера на нашето време, в сравнение с нея мощите на Николай Угодник[1] или някаква анексия на Крим са детска игра.
Привържениците на това учение твърдят, че човекът е причината за затоплянето и че по това съществува „научен консенсус”, а всеки, който се съмнява в това, е купен от ExxonMobil, и че да се отрича този факт е все едно да се отрича Холокостът. Това обаче е лъжа.
Първо, такъв консенсус няма. Второ, истинската наука няма никакво отношение към консенсуса. Формулата E=mc2 не е изработена в резултат на консенсус. А в резултат на откритие. Към консенсус се прибягва, когато трябва да се докаже, че „всички трябва да вярват в Триединния Бог” или че „всички трябва да строят комунизъм”. Както отбеляза по този повод Майкъл Крайтън, „консенсусът е първото убежище за негодяите. Това е начин да избягаш от обсъждането, като кажеш, че въпросът е вече решен”.
Привържениците на учението казват, че климатът на Земята е започнал да се отклонява от нормата. Лъжа. За климата няма никаква „норма”. Единствената норма за климата е промяната.
Животът на Земята съществува от 3.8 милиарда години и през цялото това време климатът на Земята се е променял. В историята на Земята е имало периоди, когато на полюсите е можело да се отглеждат краставици. Дори по време на историята на съществуването на човека като вид климатът се е променял в по-широки граници, отколкото сега.
В един момент от плейстоцена нивото на моретата е било с 4 – 6 метра по-високо, а по Темза живеели хипопотами. При климатичния оптимум на холоцена летните температури в Сибир са били с 2 – 9 градуса по-високи. Преди хиляда години температурата е била същата като сега. „Вероятно сега е толкова топло, колкото и преди хиляда години”. Последното изречение е цитат. От един от стълбовете на учението за глобалното затопляне, палеоклиматологът Кейт Брифли. Но не е цитат от публични изказвания, а от разкритата от хакери преписка: той и колегите му обсъждали как да подправят научните данни.
Всеки разговор за причините за климатичните промени трябва да започва с изброяване на факторите, които влияят на климата. Факторите са твърде много. Например, климатът на Земята зависи от наличието на суша на полюсите. Ако на двата полюса няма суша, на Земята е много по-топло. Ако има и на двата, цялата Земя ще замръзне.
На климата влияе запрашеността на атмосферата. Преди 250 милиона години започнали траповите изригвания в Източен Сибир, температурата паднала и в морето измрели 95% от видовете.
Ще кажете, това е отдавна минало.
Всъщност, колебанията на температурите между средновековния климатичен оптимум преди 1000 години и Малкия ледников период през ХІV – ХVІ в. не се обясняват нито с изригвания, нито със суша на полюсите.
Причината за тях е Слънцето. Слънчевата активност се колебае на големи периоди от 1500 г. и малки периоди – на 30 г. Спокойното слънце води до захлаждане, активното – към затопляне.
Поразително е, че в нито един доклад на IPCC (Международната комисия за изменение на климата) няма да намерите изброяване на причините, от които зависи климатът.
Защо? Работата е там, че от момента, в който човечеството е започнало да регистрира температурата и да наблюдава слънцето (приблизително последните 4000 години), 30-годишните колебания на температурата на Земята са съвпадали с 30-годишните слънчеви цикли.
Температурата през ХХ век е растяла от 1900 до 1940 и е спадала от 1940 до 1970 (тогава даже ни плашеха с Глобално застудяване). И започна да расте от 1970 г. Когато ви казват, че температурата е растяла през целия ХХ век и към края е пораснала почти с един градус, това е лъжа. Температурата през ХХ век се е колебаела заедно със слънчевата активност. Графикът на слънчевата активност и средната температура на Земята започнаха да се разминават в началото на 90-години.
Тогава бе създадена IPCC. Не ви ли се струва странно, че първо е бил създаден международен бюрократичен орган, чието влияние зависи от признаването на глобалното затопляне за заплаха за човечеството, и чак след това графиките започват да се разминават?
Знаете ли кой е разработил теорията за глобалното затопляне? Всички научни теории, ще се съгласите, са създадени от учени: Нютон, Макс Планк, Айзенщайн. Кой е този Нютон, който първи се е сетил, че Земята се затопля и това е предизвикано от човека? Кой е този титан на мисълта, който е казал, че затоплянето на климата не е норма, а повод за административно регулиране?
Отговор: този титан на мисълта се нарича IPCC. По такъв начин теорията за зависещото от човека глобално затопляне е първата в света научна теория, създадена не от учен, не от група учени, а от бюрократичен институт.
IPCC беше създадена през 1988 г., за да реши: Опасно ли е текущото затопляне или не. Причинено ли е то от човека? Може ли да се борим с него или е невъзможно? Ако комисията беше отговорила на поне един въпрос с „не”, бюрократите, нейни членове, щяха да останат без работа.
Комисията отговори на всичките три въпроса с „да”.
[...]
Значи ли казаното, че човечеството не е заплашено от екологична катастрофа?
Разбира се, че е заплашено. Човекът като вид променя природата, а като следствие тези промени водят до екологични катастрофи.
Например, пред очите ни човекът уби Аралско море. Голямата част от едно от най-големите езера на планетата се превърна в солена пустиня; на мястото на процъфтяващи рибарски селища сега е зона на екологично бедствие. Но пресъхването на Аралско море не е свързано със затоплянето. То е свързано с отбиването на водите на Сърдаря и Амударя.
Същото става с връх Килиманджаро. Известно е, че ледниците на върха му се топят. Алармистите обичат да привеждат този пример в потвърждение на теорията за глобалното затопляне. В действителност обаче, температурата на върха вече няколко десетилетия остава непроменена. А защо се топи ледът? Защото бедното африканско население изсича гората.
И връх Килиманджаро, и Аралско море чудесно илюстрират това, което е най-голямата лъжа за глобалното затопляне.
Екологичните катастрофи са възможни. Екологичните катастрофи са реални. Нещо повече, цели цивилизации в историята на човечеството са ставали жертва на екологични катастрофи. Двуречието, люлката на човешката цивилизация, се е превърнало в безплодна пустиня в немалка степен в резултат на такива катастрофи, предизвикани от засоляването на почвата, настъпило вследствие на пренаселване и примитивно напояване.
Но там е работата, че всички екологични катастрофи са локални, а главната причина за тях е невежеството, пренаселеността и нищетата. В Северна Корея, където населението няма какво да яде, то разорава склоновете на планините и, лишени от горите, те се сриват надолу. В Хаити, където няма електричество, населението е изгорило, за да приготвя храната си, всички храсти и затова всеки по-силен тропически дъжд там предизвиква свлачища, които убиват хората.
А адептите на глобалното затопляне, вместо да се борят с главната причина за екологичните катастрофи – невежеството и бедността – се борят против единственото лекарство за тях – Прогреса.
Новая газета, 5 юни 2017
 


[1] Очевидно се има предвид масовото поклонение в Москва пред мощите на Св. Николай, донесени от Бари. Бел. ред.