Скромно вълшебство

 

„Патерсън“ (Paterson), 2016, Франция/Германия/САЩ, 118 минути, режисьор и сценарист Джим Джармуш, продуценти: Джошуа Астрахан и Картър Логън; оператор Фредерик Елмс, художник Марк Фрийдбърг, в ролите: Адам Драйвър, Голшифте Фарахани, Частън Хармън, Бари Хенли, Уилям Харпър, Масатоши Нагасе.
Разпространява НДК
 
Три години след „Само любовниците остават живи“ (вж. „Култура“, бр. 42 от 2013), Киномания докара новото медитативно предизвикателство на любимия Джим Джармуш. И вече е на екран.
Колкото предишният му филм бе екстравагантен, толкова новият е скромен. Колкото живеенето на онези му герои да беше епатажно, толкова живеенето на тези е банално, макар и не съвсем. Всъщност, има допирателни между двата филма: любовта, потребността от изкуство и невъзможността да мигнеш пред екрана. Последното е валидно за всеки филм на Джармуш.
Патерсън (Адам Драйвър) е млад, върлинест шофьор на автобус 23 в градчето Патерсън, щата Ню Джърси. Живее в малка къща с красавицата Лора (Голшифте Фарахани) и английския булдог Марвин. Преди да потегли с автобуса, Патерсън пише стихове в таен бележник. Вдъхновява се от тривиалността наоколо. Лора е обсебена от черно-бялото – боядисва така всичко в дома им, оцветява така сладките си, такава е и китарата й „Арлекин“. Мечтае да пее кънтри в Нашвил. И непрестанно повтаря на Патерсън да ксерокопира стиховете си. А той вечер след работа се отбива в местния бар. И разхожда кучето. Веднъж среща момиченце при старите фабрики, което му казва чудно стихотворение. И се оказва, че то има близначка. И още близнаци се мярват във филма. И още куп неща се случват, включително и с кучето Марвин, преди съдбовната среща на Патерсън с японски поет (Масатоши Нагасе), влюбен в родения в Патерсън Уилям Карлос Уилямс и поемата му „Патерсън“. Прочее, и Алън Гинзбърг е оттам.
Джим Джармуш ни показва двойката от понеделник до понеделник – рутинни действия, мекота, сърдечност... Любовно е без секс. И Патерсън , и Лора настояват да надскочат живота си. Трогателни са. Адам Драйвър е перфектният отнесен и изряден Патерсън, Голшифте Фарахани се разтваря в хиперактивността на Лора. Разказът е построен върху повторяемостта – колкото по-често, толкова по-смешно. От нищо и никакви всекидневни детайли, смесени с неравни стихове, водопад, жалка архитектура и монотонност, Джармуш изгражда магичен свят, чийто ритъм напомня блус. Създава вдъхновен антипод на скуката, където паузите въздействат като музика. Визията е призрачна, на режим, пъстро есенна, а светлината гали лица и места, слива ги, разделя ги... Живописно е. Толкова е магнетичен, че не искаш да напуснеш света на „Патерсън”. Той е кинематографичен аналог на стиха на Уилямс „Смисълът на живота е в самия живот”.
С извънредната си простота и вълшебно проникновение новият филм на Джармуш препраща към ранното му кино и особено към „Мистериозният влак” (1989) – чрез японеца, дошъл на поклонение пред любимия си поет, както навремето младите му сънародници отидоха в Мемфис заради Елвис Пресли. Но той, покрай повтарянето на „А-ха”, сторва и нещо приказно.
Много важно е „Патерсън” да се гледа на кино. Иначе ще изгуби от очарованието си. Както казва самият Джармуш, „Нещата се променят, изразните средства се променят, но не мисля, че някога ще се промени смисълът от гледането на кино на голям екран”.
Ако „Само любовниците остават живи“ е моят вампирски серотонин, „Патерсън” е моят поетично-ироничен серотонин.
Този филм е поредното доказателство, че Джим Джармуш е алтернативният метафизик на киното.