Доналд Тръмп в нас

 
Майкъл Д’Антонио. „Доналд Тръмп: Искам всичко”. Превод от английски Мирела Бъчварова. Изд. Милениум, С., 2016
 
Остават броени седмици до края на президентската надпревара в САЩ. Опасността Тръмп е надвиснала на американския хоризонт и затова в битката се включиха – както беше в края на надпреварата преди втория мандат на Обама – максимално популярни фигури от света на изкуството. Извън предвидимите гласове в политическото пространство не се чува никой друг да подкрепя Тръмп. Изглежда, че никой не го харесва, и така е било винаги от началото на участието му в тази кампания. Върху него не са престанали да се сипят обиди и подигравки – дотам, че един известен водещ на телевизионно предаване го нарича Гъз фон Смешник, а друг му предлага пет милиона долара, ако успее да докаже, че не е „ембрион, заченат, докато майка му е правила секс с орангутан“. И все пак, въпреки всичко, Тръмп направи немислимото: достигна до резултати, които никой не си е представял. Така се появява необходимостта да потърсим отговор на загадката. Кои са онези милиони хора, сякаш невидими в публичното пространство, които гласуват за него? Каква е тази ирационална сила, която движи техния избор? Какво е Тръмп: комично наперен, маниакално самовлюбен, издокаран като петел в смокинг, нерядко бърборещ несвързано като клоун сноб-богаташ или нещо друго, много по-голямо и представително за нашето време?
Майкъл Д’Антонио, известен американски журналист и сценарист, се опитва да отговори на тези въпроси с книга, издадена още миналата година. Журналистическият нюх на човек, който е получил наградата Пулицър, му помага да надуши явлението зад фактите. Тогава, когато „редовите политици, учените и журналистите недоумяват на какво се дължат успехите на Тръмп“ и „малцина разбират психологическата предистория на стремежите му“, Д’Антонио решава да тръгне от самото начало: чак от онзи момент през 1885 година, в който дядото Фридрих Друмпф стъпва на американска земя. Разказът, който следва на триста страници голям формат, е истинска история на американското общество, взето в представителната извадка на хората, които населяват Ню Йорк, и фокусирана в най-американската от всички американски теми: как от нищо се става богат.
Няма съмнение, че авторът на книгата е извършил огромна подготвителна работа. Повествованието изглежда като мрежа от факти, спомени и разкази от всякакъв вид. Тя оплита безброй имена, афери, процеси, скандали… Едно име, едно събитие водят към друго, другото към трето и така до безкрай. Читателят научава любопитни подробности, всяка със своя история, но така вплетени в нашето ежедневие, толкова „естествени“, че отдавна сме се отказали да подозираме социалното им начало. В основата на книгата лежи поредица от шест интервюта, в които Д’Антонио се среща с Тръмп и след това анализира както поведението на интервюирания, така и своето собствено преживяване на статист, вмъкнат в чужд филм. И все пак целта му си заслужава. Може би, както казва един от синовете на Тръмп, Ерик, „Няма по-типичен американец от него“? И още по-далече: „Дали Доналд Тръмп не е продукт на епохата си, оформен от актуалните течения в културата и икономиката?“ Така стигаме до най-интересното в книгата на Майкъл Д’Антонио. „Във времена, в които хората пускат в социалните мрежи снимки на сандвича си, преди да го изядат, вече не можем да приемем, че непрестанното ангажиране на света със себе си е признак на нещо сбъркано.“ В края на 70-те години Кристофър Лаш описа „културата на нарцисизма“ като дълбока криза на съвременната духовност. Напоследък обаче психиатри изказаха предположението, че нарцисизмът, доскоро смятан за патологично състояние, се е превърнал в стратегия, способна да донесе голям успех. И наистина, дали във времето, в което процъфтяват именно технологиите, даващи възможност на милиони хора да говорят за себе си в първо лице, Доналд Тръмп е някакво изключение? Дали „Тръмп“ не е нещо във всички нас?