Системно мислене за по-добра образователна система

 
Как да променим образованието, вместо да го „реформираме” безкрайно? Така бе озаглавена публичната лекция на Явор Джонев от платформа „Наука и изкуство”, която той изнесе неотдавна в Софийския университет.
Лекцията на Джонев бе посветена на основните принципи на системното мислене, което, според него, е от ключово значение за положителната трансформация на сегашната образователна система. Лекторът спомена, че има изследвания върху 12-те начина за промяна поведението на една система, като четирите най-ефективни са (отзад напред): 4. промяна на правилата на играта; 3. самоорганизация; 2. промяна на целите и 1. смяна на парадигмата. Именно заради първия по ефективност начин Джонев смята, че за образователната система най-полезно би било системното мислене да смени парадигмата на аналитичното мислене.
Джонев помоли присъстващите в залата да изброят проблемите в образованието, а след това ги обобщи в едно - образователната ни система е елитарна. Много голямо внимание е фокусирано върху малък брой деца; отличниците и медалистите от олимпиадите са на върха на образователната пирамида, докато всички останали са недообразовани. Фундаменталният умствен модел, който води до тази елитарна система, е свързан с обществените ценности, при които успехът в живота зависи единствено от състезанието с цел взимането на по-голямата част от ограничения ресурс. Според Джонев обаче, ако състезанието отпадне и започне съвместната работа, може да се помисли и за увеличаване на ресурса.
Това е възможно, когато се вземат предвид и обратните връзки на влияние – основен компонент при системното мислене, различаващ го от аналитичното.
При аналитичното мислене фокусът е върху разчленяването на проблема и върху изследването на отделните му елементи, докато при системното мислене най-важно е да се проучат ефектите от взаимодействията на различните елементи.
При аналитичното мислене се интересуваш от детайла, а при системното – от цялостното поведение на системата. Освен това, когато искаш да осъществиш някаква промяна в дадена система, при аналитичното мислене модифицираш една променлива в системата и чакаш да видиш какво ще се случи, докато при системния подход модифицираш множество променливи и взаимовръзки.
Друга разлика е, че при аналитичното мислене се предполага независимост от времето, докато при системния подход се знае, че всяка промяна в системата зависи от времето и почти всичко е необратимо.
След това Джонев показа как при досегашното мислене на образователната ни система се наблюдават два модела, които й влияят отрицателно. 1. При модела на усилващата се обратна връзка (с нагледен пример - надпреварата във въоръжаването между САЩ и СССР) се получава така, че в началното училище, когато учителят следва графика с учебния материал, учениците все повече и повече изпускат нишката между отделните уроци и в крайна сметка, напълно се отказват да учат по дадения предмет.
2. При взаимно балансиращия се модел пък се получава така, че в единия случай учителят повишава реалната оценка на ученика с цел да го стимулира, а в другия – изкуствено поставя ограничения върху неговото развитие, тъй като при сегашната образователна система отличният успех е свързан с някакво точно фиксирано ниво на знания.
След тези примери лекторът нарисува модел, базиран на системното мислене, чието приложение в образователната ни система би довел до добри резултати. 
Той започна с графика, изобразяваща определено ниво на знания и методи за тяхното прилагане. Тези методи или инструменти имат положителна взаимовръзка и постигат практически резултати. Колкото са по-добри тези резултати, толкова повече нараства практическото знание. А повишеното ниво на практическо знание води до повишено ниво на изследвания. Те, от своя страна, водят до по-наситено ниво на теоретично знание, а то повишава капацитета за действие. Той пък усъвършенства практическите методи и инструменти, с които боравим, за да постигаме резултати – т.е. по-високо ниво на практически знания, на изследвания и на теория.
В България, коментира Джонев, някои от описаните по-горе връзки просто не съществуват и трябва да се създадат или възстановят. Накратко казано, българските учители трябва да се научат да оценяват интервенциите си спрямо крайните ефекти.
Накрая Явор Джонев сподели, че през септември 2016 г. се очаква да тръгне първото училище, реализиращо на практика неговите идеи.
Явор Джонев е съосновател на софтуерната компания „Сирма Груп” и на Института за прогресивно образование. Той участва във внедряването на системата за учене на математика JUMP Math и работи за изграждане на нов модел на общностно училище в България. Своята идея за ново училище Джонев споделя във вестник „Култура” още през 2005 г. (бр. 44).
Лекцията му в края на октомври бе организирана от Културния център на СУ съвместно с Фондация за изследвания в областта на науката и изкуството “Rе:” и Клуб за наука и изкуство „ЗаЕдно“.