Дисни трилър или жестока приказка за съвременните Хензел и Гретел

 

Предупреждавам – този спектакъл на Пловдивския театър не е за хора със слаби нерви, за хора, които недолюбват хорър, трилър, не им е любопитен съспенсът... Режисьорът Стайко Мурджев определя жанра му като „черна комедия”. Лично аз го възприех повече като „трилър” и по-малко като „Дисни” Спектакълът е за нашите страхове – в миналото, настоящето и бъдещето. Детството ни е наслоило необясними загадки и страхове без отговор, настоящето е агресивно, бъдещето на човечеството – страшно и опасно. Казано без ирония. С автора Филип Ридли и режисьора Стайко Мурджев сме на едно и също мнение - всеки има такива страхове, кой не изпитва подобни страхове.
Стайко Мурджев не е мазохист, макар че прави понякога преднамерено, като предупреждение, жестоки спектакли – „Когато гръм удари”, „Крал Лир”, „Коварство и любов”... Младите въобще обичат страшни приказки. Може би, защото се страхуват и едновременно с това се противят, противопоставят се на страховете си, опитват се да ги преборят, назовавайки ги, показвайки ги... Какво се пееше в онази детска песничка? „Беше тихо, беше тъмно, човек на стълбите видях...” В спектакъла я пеят всички, всеки един от четиримата персонажи – братът и сестрата Пресли и Хейли Стрей, създали си някакъв ефимерен шоколадов рай, но и двамата пришълци отвън, пуснати в рая неразумно от любопитния брат. Пеят я по един и същи начин. Тя е като разделителна завеса между отделните епизоди, при отделните врътки на сюжета.
Стайко Мурджев държи едновременно на „Дисни” и на „трилър”, на двете части на заглавието. Той е избрал много точно екипа си, съмишлениците си. Мариана Йотова е актриса, сякаш лишена от преживявания, но много технична. Тук в ролята на Хейли тя е на мястото си като механична кукла, която ближе палеца си за успокоение. Истинско откровение са нейните трима млади колеги. Стилиян Стоянов (братът Пресли) е онзи млад актьор, когото видяхме в ролята на слугата Освалд в „Крал Лир” – много гъвкав, пластичен вътрешно и външно актьор, а Дамян Тенев пак там беше в ролята на Едмънд и дори предложен за „Икар 2013” за поддържаща роля. Тук той играе Вила Кавалие, човека с мускули и маска заради обезобразеното му лице, човек-заплаха за всяка сигурност. Неочакван и различен, бих казала силно интригуващ е Христо Пъдев в ролята на Козмо Дисни. Какъв е този перфектен американец, който дори е нарисувал косата си, направил е маска на темето си, за да бъде идеален, безукорен, някак си целулоиден, шоумен, чийто специалитет е яденето на... хлебарки, змии и мишки. Христо Пъдев, когото знаем от „Албена” и „Островът на съкровищата”. Но това не е „Островът на съкровищата” на Стивънсън, тази приказна къщичка напомня отдалечените от магистралата самотни хижи на Хичкок, където се случват страшни неща. Автор на сценографията и костюмите е Петър Митев, музиката е на Петър Дундаков. Всички те са един екип, който смело се преборва за вниманието не само на младата публика. Добре свършена работа.