Рим, един друг сериал

 
На фона на досадната реклама на „Под прикритие“, по ТВ 7 се излъчва един друг сериал – „Рим“, в който няма шумни каскади, но пък има добре премислено действие, добра актьорска игра и великолепен сценарий. Разбира се, парите, които HBO и BBC са отделили за направата на сериала, не могат да се мерят с българските – 100 милиона долара, но авторите изобщо не залагат на тях, за да рекламират продукта си. Бруно Хелър, изпълнителен продуцент и един от сценаристите на филма, подчертава нещо съвсем различно: „Рим е бил ярко оцветен, изпълнен с жестокост, енергия, динамика и хаотична мръсотия. Арена на безмилостно съществуване и яростна надпревара, дом на малоброен елит и множество бедни… Милостта се е считала за слабост, жестокостта за добродетел, а най-важни са били личната чест и верността към самия себе си и към семейството”.
Това е, което привлича в сериала – той не идеализира един от най-известните и популярни исторически периоди, нито пък неговите деятели, а ги представя реалистично, дори бих казал на моменти натуралистично, с директен и суров стил. Юлий Цезар, Марк Антоний, Октавиан Август, Цицерон, Катон, Брут – всички те са не просто сухи имена от книгите по история, а живи хора с цялата противоречивост и несъвършенство на човешкото. Особено впечатляващи (поне за мен) са два женски образа: на Атия Юлия (Поли Уокър), племенницата на Цезар – коварна, хитра, жестока, безскрупулна и развратна, чието съперничество със Сервилия (Линдзи Дънкън), бивша любовница на Цезар и майка на Брут – обсебена, страстна, праволинейна, в първия сезон на сериала се явява пружината, задвижваща действието. Значителна част от него заемат и двата централни плебейски персонажа – на Луций Ворен (Кевин МакКид) и Тит Пулион (Рей Стивънсън), заимствани от сценаристите от едно описание на галските войни от Юлий Цезар. Едновременно съперници и приятели, техните перипетии сред безпътния и брутален Рим постепенно се превръщат в основна канава на сериала, а историческите личности, за които всички знаем – повече в тяхно допълнение, отколкото в централни герои. Това е още един плюс, според мен, за филма – той бяга от всеизвестното, за да ни покаже неизвестното. Рим на всекидневието, Рим на клоаките, Рим на катакомбите – един много различен Вечен град…
„Рим“ губи през 2006 съревнованието със сериала „Изгубени“ за статуетката Златен глобус. Фактът успокоява – журитата, изглежда, се провалят по цял свят, не само в България. Макар че идва в България със закъснение от 5 години (все пак е излъчван по HBO, но за този канал се изисква специален абонамент), решението на ТВ 7 да го предложи на българския зрител е достойно за похвала (стартът бе на 20.VII.2011). Разбира се, беше неприятно, когато заради едно доста семпло и глупаво предаване – „Комисията „Павлов“, телевизията реши да не показва два, а само по един епизод, но все пак не го спря изцяло (защото и на такива недоразумения сме били свидетели). Всъщност, с „Рим“ получаваме възможността да видим един друг вид кино – не мистерийно и леко хорор като „Изгубени“ (мисля, че сериалът още тече по някой от каналите на AXN), нито екшънно и много мутренско като „Под прикритие“, а интелигентно и познавателно. Защото „Рим“ може да се гледа и като образователен филм – все пак, киното е доста по-плътно и въздействащо изкуство от литературата, въпреки че има и книги, които ни запознават сравнително добре с всекидневието на римляните. („Един ден в древен Рим“ на Алберто Анджела е една от тях, изданието е на „Колибри“, а преводът – на Юдит Филипова.) И си мисля, че създателите на сериала в работата си са се водили от нещо, важно за всяко изкуство, за телевизиите също – че целта им не е само забавление, а и възпитание. Същностна максима, която българските телевизии отдавна са забравили.
За голямо наше съжаление…