Деветте кръга

 

По време на „Малкия сезон” на „Сфумато” имаше и други представления на млади театрали. На едно от тях попаднах: „Деветте страни на желанието” на Хедър Рафо в странното и привлекателно пространство, наречено „Склада”, на улица „Бенковски”, там, където преди години имаше печатница, книговезница и други подобни предприятия. Сега пространството е опразнено и съзнателно оставено някак недодялано, първично и подпомагащо съсредоточаването върху действието в избрания сценичен ъгъл от голямото хале на третия етаж. Именно там младата възпитаничка на НБУ Невена Гачева ни показа своя моноспектакъл по пиеса, която сама е превела и - фактически – сама поставила и оформила (на плаката коректно е отбелязано „С художествената подкрепа на Валентин Ганев”).
Пиесата е съставена от 9 монолога (на осем иракчанки и една американка). Това е политически текст, който не се бои да навлиза, да изследва защо и как ставаме нетърпими, войнствени, жестоки. Но това са монолози на жертвите на тази нетърпимост. Те обитават само спомени, останали вещи от миналото (обувките са като експонати в един храм-музей на спомена «от преди»). И въпросът не е, че се сблъскват различни култури, защото онова, което ни свързва – твърдят авторката и спектакълът, е много повече... Деветте героини имат сходни и съвсем разбираеми мечти, копнежи и прости жизнени ценности.
Спектакълът не може и не иска да заобиколи темата за тероризма. Но търси корените му в доведените до крайност привърженици на каузи, на които персонажите са отдадени.
Ето с такива сериозни и наситени с болка теми ни занимава Невена Гачева. Играе на метър-два от публиката, някак до крайност съсредоточена и отдадена, преминава от образ в образ с едно преобръщане на традиционната черна иракска дреха. Може би би могла да потърси по-голяма освободеност, по широк диапазон на изживяванията. Но и сега ние я гледаме вторачено, сдържайки шокираността си, някак обезверени в преодолимостта на ситуациите, за които ни разказва с толкова интимност и вяра в човека.
Колко ценен е този опит на нашия театър - да се заеме с нещо така актуално и важно. Невена Гачева ни гледа и ни пита: Нима всичко това е допуснато от теб, от нас? Въпрос, от който боли.