Енигматичният Димитър Димов

 

“Ахилесовата пета”, документален, България, 2010, 54 минути, сценарист и режисьор Станислава Калчева, оператор Иван Тонев, продуцент Христо Христов, музикално оформление Мариана Вълканова, звукорежисьор Благомир Алексиев, художник Айсидора Зайднер, монтаж Светослав Владимиров.
Премиера – 22 юни 2010 в Дома на киното
 
В навечерието на 101-ата годишнина от рождението на Димитър Димов (25 юни 1909 – 1 април 1966) най-сетне се появи филм, достоен за важното му място в българската култура. Самото заглавие, взето от незавършения му роман “Ахилесовата пета”, е знак за отказ от баналния юбилеен панегирик (филмът, както се досещате, е посветен на 100-годишнината на писателя, но...). Подобно на “Един български глас в Европа”, посветен на Петър Увалиев, или “Неизвестното за световноизвестния” - на Николай Гяуров, Станислава Калчева отново е потърсила оригинален художествен подход към представянето на значителна българската фигура.
Началото е ударно – камерата обикаля множеството книги и лабораторни стъкленици из празния апартамент, където нищо не е покътнато от смъртта му, а зад кадър гласът на Димов от любителски запис методично повтаря френски думи и спрежения. Веднага става ясно, че така се е готвел за фаталното пътуване в Букурещ.
И филмът е не трафаретен портрет на Димитър Димов, а софистицирана мозайка от интериори и лица, спомени за него, архиви и фотоси, дискретни възстановки с Димов-детето и майка му... “Ахилесовата пета” е внимателно изследване върху енигматичния свят на писателя ерудит. За него пред камерата говорят Анна Свиткова (уредник на къщата-музей “Димитър Димов”), съпругите му Лиляна Димова (третата) и Лена Левчева (втората), голямата му дъщеря Сибила Димова, кумата Малина Поплилова (жена на Александър Поплилов), проф. Ангел Тодоров (студент и асистент на проф. Димов), литературният критик Михаил Неделчев, Никола Корабов (режисьор на екранизацията по многострадалния роман “Тютюн”), Диляна Ковачева (преподавател в университета в Гренада), търсеща “мост между Испания и България”. С видео от Франция се включва и сестра му Людмила Генева, “превеждана” поради преклонната си възраст от своята дъщеря Аглика Иванчева, а от запис - и гласът на покойната му първа съпруга Нели Доспевска. Различните гледни точки върху Димитър Димов с неговите корени, талант, произведения, модерност, изследвания, мании, фрустрации, влияния, навици, тегоби, примирения, цигари са заснети и монтирани деликатно като парчета субективност (на моменти бъбриви и патетични). Но, потопени в лаконичната мъдрост на собствените му текстове, играещи ролята на “ръкописни” интермедии, епизодите от “Тютюн” и “Осъдени души” и адекватната музика, те се превръщат в индикатор за постепенното обективизиране на ДимитърДимовата уникалност. В изящен микс от вчера и днес, конструиран като вълнуваща полифония, се оформя съвременната рецепция върху творчеството и личността на писателя в неговото сложно време. Отдавна не ми се е случвало да не искам филм да свършва. И финалът му е внезапен.
Необяснимо ми е отсъствието на Теодора Димова в “Ахилесовата пета”, но не и това на имената на участниците – хронично не само за филмите на Станислава Калчева, а за документалното ни кино изобщо.
Дали заради Световното по футбол, концерта на “Металика”, дъжда или слабата реклама, в Дома на киното публиката не бе многобройна. Дано поне наесен “Ахилесовата пета” бъде излъчен по някоя от националните телевизии. Филмът може да почака – и без това е закъснял. Но пък трябва да се види.