Зелена пропаганда

Чайковски, песен за „Берое“, Моцарт, запис на агитката, Дунавско хоро, Рахманинов, старозагорски рок, „Македонско девойче“... Няма друга станция в ефира или виртуалното пространство, която да предлага толкова хаотична селекция от мелодии, стилове и гласове. Такава плейлиста не се е случвала никога преди, дори и в най-анонимните виртуални радиопрограми, които не се рекламираха публично и узнавахме имената им случайно от някой форум. Но парадоксите не са свързани единствено с плейлистата: Радио Beroe оnline предлага 24-часова програма; стриктно спазва закона и не излъчва „комерсиалните песни, които се държат от ПРОФОН“ (тъй като все още не може да си ги позволи); мълвата за появата му се разпространи твърде бързо.

В началото на октомври група ентусиазирани запалянковци на старозагорския отбор „Берое“ обявяват на официалната страница на клуба, че са създали собствена радиостанция: ‛В последните седмици свършихме доста работа зад кулисите, за да направим радиото реалност... Радио Beroe Online ще излъчва непрекъснато в денонощието, като в следващите седмици на сайта на радиото ще бъде фиксирана и програмната схема. Предвиждаме разнообразни и интересни предавания... Нововъведението ще бъде независимо и не е свързано по никакъв начин с футболния клуб нито финансово, нито по друг начин, което гарантира пълната свобода на словото в него. Реализацията е изцяло дело на привърженици на отбора, които са решили да отделят част от свободното си време за каузата...“. Слоганът на станцията също провокира усмивка – „Зелена пропаганда“. Каузата „радио на любимия отбор“ съвсем неочаквано ангажира множество тийнейджъри в града и новата медия изненадващо бързо придобива популярност. В интернет дори се появиха неофициални информации, че „точно 100 бяха слушателите на най-младата радиостанция в България при първото отразяване на мач на живо“.

Разбира се, на това първоначално ниво грубите грешки са повече от журналистическите постижения: Радио Beroe Online обговаря себе си с тривиални гръмки фрази, плейлистата му е ужасно хаотична, предаванията в програмната схема са твърде малко. Но появата му във времето на „незаинтересования млад слушател“ е феномен, който преобръща няколко трайни представи за българската медийна среда. Предполагал ли е някой, че футболни фенове ще имат търпението да поддържат и създават собствено радио? Как една любителска младежка редакция съвсем точно се ориентира, че медията й трябва да е с „лице на изцяло местно радио - с музика от България, ярка насоченост към старозагорци“ при толкова агресивна централизация на ефира? Как отговорно декларира, че спазва закона от самото си създаване? И защо една немалобройна слушателска общност има толерантността да слуша, рекламира и подкрепя станция, която очевидно към момента не предлага професионална програма, но има амбицията да се променя?

Точно такова радио не очаквахме, но изникването му след „доста работа зад кулисите“ заслужава адмирации. Явно някъде из форумите, градските паркове или във Facebook все още щъкат младежи, за които идеята да създаваш Радио, да идентифицираш общността си чрез Радиото и да правиш репортажи по skype все още не е компрометирана и изхабена. А появата на мащабната алтернативна медия съвсем не е за пренебрегване.