Защо Култура не отрази концерта на Мариза?

Отговорът на този въпрос този път е много прост. Което не значи, че почива на логични, на разбираеми действия. Преди събитието организаторите му от Класик ФМ раздадоха баджове на журналистите и същевременно разпродадоха „догоре“ цялата зала „България“.След което пък, очевидно видели се в чудо, взеха решението да не пускат хората, на които бяха дали баджове. Това е фактът. А той поражда някои мисли, свързани с професионализма и етиката.

Не е етично да губиш времето на човек, който иска да си свърши работата - най-напред го разхождаш до офиса си, за да вземе журналистически бадж, при това без място, а после му съобщаваш, че не може да влезе в залата. Дори у нас този тип отношения почиват на някакъв вид колегиалност и професионално разбирателство. За мен в случая нещата бяха още по-неприятни, защото тъкмо поради своеобразието и интимната, тиха природа, поради музикантския вкус и култура на изпълнителката, поканих по-специален автор. Композиторът Георги Арнаудов прие да пише в ‛Култура“ за изкуството на Мариза, разбира се, в контекста на фадо-философията и фадо-традицията. Часове преди концерта при поредното ми питане дали всичко е наред (защо ли?), ми бе съобщено, че баджовете не важат. И, ако обичам, да проявя разбиране!!!

Никак не е професионално, дори за България, след години на мениджърство, да демонстрираш, че не правиш разлика между критика, информация, реклама и пр. жанрове. Че слагаш знак за равенство между креативната рефлексия върху един музикантски акт и информацията, че Мариза го ‛е ударила на шопинг в София“, че е ‛взривила залата“ или че е ‛била облечена в...“, което пък разкрива един, меко казано, учудващ манталитет, нали? Дори и днес, в комерсиализирания свят, сайтът на всеки концертиращ артист продължава да публикува цитати от отзиви на критици и на професионални музиканти. Което означава, че самите артисти и импресарските агенции държат на тях.

Мисля, че шефът на Класик ФМ, Васил Димитров, който има диплома за музикално образование, би трябвало да знае, че критиката завършва процеса на концертната изява. И би трябвало да научи служителките си да не правят неприлични предложения. Ето едно такова неприлично, според мен, предложение (цитирам): ‛Значи Георги Арнаудов да чака на задния вход на зала ‛България“, аз ще го вкарам.“ След което бях призована отново да проявя разбиране. Проявих го и обещах разговорът да не остане между нас. Аз си спазвам обещанията.