След двайсет години

Отново става дума за изкуството и живота, или за живота на един любовен миг и изкуството, което превръща този миг в дълъг живот, във вечност. Тоест за познатия и любим на сцената вечен сюжет от началото на XX век. Това е сюжетът, към който се връща Шишковиц в своята пиеса.

‛Нима щеше Шницлер да напише новелата си ‛Госпожа Берта Гарлан‛, ако не беше любовната му история с госпожа Фани, нима щях аз да напиша своята пиеса, ако не беше новелата на господин Шницлер?‛, пита господин Шишковиц. Ето тази течаща през времето връзка с изкуството и живота на Виена от началото на века може да се види съхранена в представлението на Фрайе бюне от Вииден.

На сцената има три светли плетени бамбукови стола и малка масичка. Подобаващ интериор за камерната история на госпожа Фани и за пътуването на този малък австрийски театър.

След двайсет години живеещата в провинцията Фани посещава Виена и своя някогашен обожател, поета Шницлер, вече известен и търсен виенски автор. Жена му Олга Шницлер е оперна певица. Приятелят й, пианист и композитор, посещава често дома на Шницлерови. Пристига Фани и интригата в дома на Шницлер потегля. Фани пише стихове и свири на пиано, деветнайсетгодишната й дъщеря Сиси също пише стихове и иска да стане актриса – Виена изглежда обещаваща успех (и до днес) за всички, свързани с изкуството персонажи. Звучи Малер.

Артур създава на Фани усещането, че още я обича и една прекрасна виенска нощ с него я кара да види бъдещето различно. Но от пристигналото от него писмо разбира, че уговорената среща за следващия следобед няма да се състои. Той вече пише ‛Госпожа Берта Гарлан‛. За нея краткият миг на срещите с Артур са целият й живот, а за него - следващото произведение, животът на изкуството му, неговият живот.

Ето тази история показва представлението на Шишковиц в класически разработени от актьорите характери и диалози. Всяка сцена е отделена от автора в сцена-фрагмент в духа на Шницлер. Актьорите също акцентират както момента на появата си на сцената, така и излизането от нея – иззад кулисите или от залата. В диалозите мълчанието, подчертаният жест на реакция, интонацията очертават характерите и настроението – все неща от един тук забравен класически театър на образа и историята, който обаче не те залива с реки от психология, тежки театрални претенции или изключителни послания. Особено леко и енергично създават образите си Юлия Резингер (Олга) и Мария Шустер (Сиси).

Гералд Шишковиц е не само автор и режисьор на тази история, той е и директор на малкия театър. Представлението му, изиграно тук с подкрепата на Австрийското посолство, показа с една любовна история от живота на прочутата Виена от началото на миналия век как функционира политиката на малък театър извън Виена в съхранение на собствените театрални традиции.