Български съкровища блестят в Рим

В деня на св. Валентин Рим и Италия изразиха своята любов към България. В ‛Залата на знамената“ в президентския дворец Куиринале се откри изложбата ‛Български съкровища от неолита до Средновековието“. Мястото на експозицията съвсем не е случайно. То е израз на личния интерес на италианския президент Карло Азелио Чампи към българската култура и история, проявен още по време на гостуването му в София през пролетта на миналата година, когато вижда част от изложените находки. На тържеството освен него присъстваха българският президент Георги Първанов, министрите на културата на двете страни - Роко Бутилионе и проф. Стефан Данаилов, посланика г-н Калудов, директора на Архитектурния институт Васил Николов, археологическа делегация, водена от проф. Китов. Над 50 експоната, намерени през последните 2 години от наши археолози в различни гробници, ще украсяват за месец Рим и желаещите да се запознаят с тях ще им се възхищават безплатно. Луис Годар, археолог и съветник в Президенството по съхраняване на културното наследство, който откри изложбата, заяви, че ‛това е нова страница в европейската и световната археология“. Всички съкровища напускат за пръв път България, а някои от тях (единия златен ритон и наколенника) дори не са показвани и у нас. Предметите са от злато, сребро и бронз и датират между пети и трети век преди новата ера. Сред най-ценните предмети в съзнанието остават бронзова глава от втората половина на ІV в. пр. Хр. на тракийския цар Севт III от династията на одрисите, основател на Севтополис, на власт в ранния елинизъм; златна корона с маслинени листа; две колиета от края на ІІІ в. пр. Хр. с почти 15 000 малки златни пръстенчета; погребална маска от V в. Погледът се плъзга по погребални чеизи от гробници на принцове, намерени при разкопките в ‛долината на тракийските царе“, златни украшения и пръстени, ризници в позлатен бронз, брони от масивно злато, доспехи с изящни орнаменти. Покорената от Рим Тракия и нейните царе губят автономия, богатство и блясък. Вече идват други символи, както показва мраморната статуйка на Калигула, с която се закрива изложбата. И напомня за Спартак – тракийският роб, станал гладиатор и противопоставил се на Римската власт. Присъстващият на събитието проф. Иван Маразов подчерта знамичостта на изложбата за разкриването на тракийската цивилизация, почти непозната за италианците.

Рим, специално за Култура