Изложбата ‛Учебни стажове“

На 12 януари в Катедрата ‛История и теория на архитектурата“ при УАСГ бе показана изложбата ‛Учебни стажове“. Текстът по-долу е словото при откриването на изложбата. (Публикуваме го с малки съкращения.)

Драги приятели, колеги, дами и господа,

Някои от присъстващите тук минаха през стажовете на катедрата или им предстои да го направят. Не знам какво помнят те от своите стажове, за мене стажовете са щастливо време в моя живот, равномерно разпределено през петилетките и след тях. Поне една седмица всяка година всеки член на катедрата води група студенти, за да ги запознае на място с архитектурни паметници, нови обекти, интересни хора или интересно строителство. Всеки даскал налива в главите на своята група толкова информация, колкото те могат да поберат. Заедно с информацията се опитва да гради професионален речник, зачатъци на критично мислене и преди всичко – отношение към родната страна – история и природа, архитектура и топонимия, стара, нова и най-нова култура. Стажовете са времето и мястото, където занаятът се предава от ръка в ръка, а по-точно – от глава в глава и от сърце в сърца. Няма задочно обучение по архитектура.
За тридесет години обиколихме България нашир и длъж в неповторимата компания на 20-годишните. Още тридесет години преди нас същото са правили други хора – нашите учители. Това оставя следи. Една нищожна част от материалите от стажовете на Катедра ‛История и теория“ е зад мен и пред вас. Това тук са няколко примера от огромен архив само от последните 5 години, само от 25 селища и манастира, само тези, които се оказаха под ръка.
Стажовете имат учебна цел, но едновременно с това, дори - може би преди всичко - са начин на общуване между преподавателите и студентите, различен от аудиторния. Каквото сме имали да кажем – казали сме го не само в час, казали сме го на полето, в кръчмата и на улицата. Това, което сме получили от нашите преподаватели в подобни условия, се опитваме да издължим на нашите студенти.
Тази изложба има явни, но и скрити цели. Тя трябва да покаже колко стажовете на катедрата са важни за образованието. Благодарение на най-младите прподаватели катедрата лани излезе за първи път масово в Европа. Стажовете вече могат да се водят по цялото Средиземноморие и от Скандинавия до Мала Азия. В такъв един прекрасен и вълнуващ момент държавата-мащеха казва – няма пари за вашите разходки. Дали няма? Цялата стара сграда на ВИАС, където през 1966 всички се побирахме без проблеми в същия състав, днес е пълна с администрация. Новата даваме под наем, прекрасната сграда се скапва пред очите ни пуста и празна, вместо да я поддържаме достойно сами, вместо да я напълним с труд, наука и смях.
Тази експозиция няма претенции за художествена изложба – тя е документална. Подборът има за цел да покаже кое може да бъде обект на вниманието на архитекта, който наблюдава живота. Отговорът е – всичко.
Тясното общуване със студентите, освен радост, е повод за тревога:
- Студентите са все по-малко любопитни – любопитството е задължително за архитекта. Те стоят по-дълго в кръчмите и дискотеките, отколкото по разкопките и обектите.
- Студентите спят главно през деня – светът на формите се опознава на светло. Трудът и сексът спорят рано сутрин. Повечето не знаят това.
- Студентите нямат състезателен дух – 15 години не бяха достатъчни да преодолеят 45 години уравниловка.
- Студентите не са дръзки и напористи – мутрите им взеха страха. Днешните студенти не смеят да пристъпят там, където пише ‛частна улица“, дори когато имат сериозно числено превъзходство. Дори когато зад оградите няма нищо лично, опасно, тайно или неприлично.
- Студентите са аполитични. Младите нямат възгледи. Къде остана ‛зоон политикон“ на демокрацията?
- Студентите са гладни – кошмарно е да гледаш как 20-годишен мъж поменува цял ден с геврек, за да има пари да си плати нощувката.
- Студентите са неграмотни – не приличат на начетените си родители, каквито бяха те на същата възраст.
Не че ние прокопсахме...
Всички тези безпокойства не личат на изложбата. Обективът избягва упадъка, съзнанието го игнорира. Това не може да продължава вечно. Архитектурата е занаят с претенции.
Цел на тази изложба е да покаже, че позицията, която вижда света красив, може да се преподава и изучава. Следователно – и задачата да създаваме красота с личното си участие, под наше ръководство - е изпълнима. Това убеждение е фундаментът на материята, която катедрата преподава. Ние сме горди, че служим на тази катедра. Безразличието на нашите ръководители отряза от учебната програма часове и семестри от основните въвеждащи предмети на катедрата. Последиците могат да се сравнят с онези, които сполетяват некърмените деца. Всеки бивш студент едва в практиката си дава сметка, че е такъв, какъвто е, в зависимост от първото мляко, засукано от катедрата.
Като неочакван подарък тази изложба съдържа доказателства колко красива жена е българката. Колко разнообразна, мека, духовна и нежна е нейната хубост. Нашите ежегодни обиколки из България съчетаха присъствието на тази хубост с впечатлението от страната, от ‛територията“. Учебните стажове на катедрата са времето и мястото, където намираме времето и повода да мислим същото, което най-достойните българи на ХІХ век са формулирали пределно просто. Че най-важното нещо в живота ни е да обичаме България.
Останалото идва от само себе си.