Денят на българското кино

13 януари е вече официалният Ден на българското кино, узаконен с Указ на Министерския съвет. Това е датата на премиерата на първия български игрален филм ‛Българан е галант‛ (1915) на Васил Гендов. 90-годишнината от събитието бе отбелязана миналата година в Театъра на българската армия (бивше кино ‛Роял‛) по идея на шефа на Националния филмов център проф. Александър Грозев (вж. ‛Култура‛, бр. 2 от 2005).
Споменът за онова представление-недоразумение все още не бе изтрит, когато получих покана (като член на СБФД) да участвам в номинирането на по 3 заглавия (игрални, документални и анимационни), създадени през 2004-05, и за цялостен принос. Поводът - Гала вечер на българското кино на 13 януари 2006 и връчването на награди на НФЦ за първи път. Доста се смутих, тъй като СБФД си има свои награди, а пък филмите не са чак толкова много, но участвах.
И така, на 13, петък, отидох на събитието. Залата се напълни бързо с филмови хора, само че по сцената се мотаеха младeжи с камери и бутафория (т.е. възстановка на хаоса на българската снимачна площадка), та се наложи досадно дълго да гледаме собствената си визия като публика. Ефектът бе смазващ - сякаш не сме в 2006, а някъде в 50-те. И концепцията на тазгодишното тържество не бе по-свежа: напомпан текст на конферансиета (Койна Русева и Иван Радоев), жалки ‛танцувални‛ скечове, познати откъси от български филми, Дони и Нети с хита им ‛Този филм‛ (на фона на едноименния клип), каскадьорски акцент… Най-смислената част от тазгодишното представление бяха форшпаните на незавършени български филми: ‛Маймуни през зимата‛ на Милена Андонова, ‛Неутрална зона‛ на Андрей Слабаков, ‛Бунтът на L‛ на Киран Коларов, ‛Пазачът на мъртвите‛ на Илиян Симеонов, ‛Летете с Росинант‛ на Джеки Стоев… Не стана ясно защо сред тях на първо място се оказа отдавна излезлият на екран ‛Принцът и просякът‛ на Мариана Евстатиева-Биолчева.
И така, първите награди на НФЦ за българско кино са вече факт. Отрупаният с международни призове ‛Лейди Зи‛ на Георги Дюлгеров спечели в игралната надпревара с ‛Изпепеляване‛ на Станимир Трифонов (‛Златна роза‛) и ‛Откраднати очи‛ на Радослав Спасов (Награда за женска роля на Весела Казакова от Москва). Документалният дебют (също с международно признание) ‛Георги и пеперудите‛ на Андрей Паунов победи ‛България: база данни‛ на Юли Стоянов и ‛Любовта е…‛ на Иван Тонев. Анимационният филм ‛Тик-так‛ на Борис Десподов изпревари ‛Акватория‛ и ‛Черно на бяло‛ на Андрей Цветков и ‛Сиво‛ на Иван Русев. Министърът на културата Стефан Данаилов в минорно настроение връчи Наградата за цялостен принос на проф. Христо Христов. Залата дълго аплодира на крака учителя на много режисьори.
Александър Грозев обяви още 2 отличия: на БНТ за заслуги в създаването и разпространяването (?!) на български филми и на в. ‛24 часа‛ – за родната му DVD-колекция.
Жалкостта на набързо скалъпената церемония бе пометена от шумния купон във Военния клуб. Отдавна не бях виждала толкова български кинаджии накуп във вихъра на танца.