Български  |  English

За Изер и българските му прочити

Три години след провеждането в София на т. нар. Изерова конференция вече е факт и сборникът, който събира повечето от докладите, четени на нея. Необяснимото закъснение на сборника, което не може да се оправдае нито с липсващо финансиране, нито с отсъствие на издателство ("Фигура", както винаги, прецизно си е свършило работата), обаче може да бъде видяно и като предимство, защото три години за проблематика като сърфирането из киберпространството, не е никак малко време. Затова и всичко онова, което в самото начало на новия век звучеше като апокалиптични пророкувания или неясни утопии, днес - погледнато от дистанцията на времето - получава по-трезва и спокойна оценка. В този смисъл забавянето има ефекта на наместващо прогнозите и страховете, като за наместването допринася и предговорът на Александър Кьосев, който снабдява текстовете с нов контекст, показващ какво се случва с е-културата и е-поколенията в момента. И, разбира се, закъснението на сборника не е фатално и заради важността на поместените текстове, заради много силното и чуждо, и българско присъствие. В крайна сметка като цяло от "Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет" се е получил един сборник на европейско ниво и това на фона на доста странните и събиращи какви ли не текстове сборници, които се издават в България, натрапчиво прави впечатление
Освен увода на Александър Кьосев, Изеровият сборник има още два подстъпа, които снабдяват с контекст включените текстове. Става дума за въведението на Огнян Ковачев, което обглежда всяка една от статиите и очертава връзките помежду им, както и за текста на самия Волфганг Изер. Последният говори за сблъсъка на интерпретациите, видян от гледна точка на сменящите се перспективи - от какво значи текстът към какво прави той; спира се на рецептивната теория и обяснява защо един и същи литературен текст може да значи различни неща за различни хора в различни времена; акцентира върху това какво ни се случва като читатели, върху въздействието, което литературата упражнява върху читателите и констатира, че литературната творба не е документален отчет на съществуващото, а е по-скоро преподреждане на една вече разпознаваема реалност.

Първият раздел на сборника носи заглавието "Четенето и читателите". Тук водещ е текстът на Хилис Милър, който през Изер чете Пруст. Българските статии са разнопосочни - Клео Протохристова поставя въпроса за книгата и четенето в мултимедийната ситуация, за езиковото и визуалното и провежда аналогията между прехода от безписмено към писмено в древността и динамиката на ставащото в съвременността, опирайки се на двойката книга-четене. Текстът на Богдан Богданов обглежда теориите на Изер, Яус и Гадамер, набляга върху функционалността, върху ползването на текстовете и поставя въпроса за последствията от четенето, при които читателят се сдобива не само с нови идентичности, но и с действителност... Михаил Неделчев разсъждава върху старомодния читател и досега му с мрежата, а Юлия Стефанова типологизира различните читатели, изхождайки от ключовите литературоведски школи през ХХ век и акцентира върху битието на посттоталитарните читатели.

Вторият раздел е съсредоточен върху конкретни прочити на творчеството на Изер. Тук един от водещите текстове е този на Габриеле Шваб, която интерпретира естетиката на негативността на Изер. От различни ъгли - философски, литературоведски, литературни - четат Изеровата теория Станфорд Будик, Димитър Камбуров, Добромир Григоров, Винфрид Флук, Джон-Пол Рикелми.

Третият раздел "Литературата и новите медии" пита що за текст е филмът (Хенаро Таленс), разсъждава върху присъствието на Шекспировите сонети в мрежата и обяснява подриването на жанра (Евгения Панчева), теоретизира върху хипертекста (Фернандо Кабо Асегиноласа), мотивира панфикционализацията на реалността (Боян Манчев).

В четвъртия раздел "Ретроспективи, интроспективи, перспективи" се дебатират принципите на образованието и преподаването, видовете култури, типовете читатели в променената съвременна ситуация.

А в последната част ("Отложеният край на Гутенберговата епоха") Стенли Корнглод задава феноменологията на електронното писмо, Огнян Ковачев описва готицизирането на мрежата, Биляна Курташева следи електронния подпис, а Александър Кьосев гради новата философия на виртуалните общности.

И накрая - сборникът се запомня и с прекрасната си корица и цялостния си графичен дизайн, в поредното прекрасно изпълнение на Кирил Прашков.
още от автора


 
Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”