Български  |  English

Докосване, светоусещания и въртеливо движение

Една събота по Mezzo гледах суфийски песни от Сараево: седнали в кръг, дванадесет аскетични мъже в зелено и бяло прославяха своя бог на своя език и ми бяха дълбоко небезразлични заради светлината, която излъчваха, и лекотата, с която заедно правеха да се случва нещо прекрасно. Една сряда по RFI слушах двама водещи да говорят от центъра на София за суфийската традиция на български и не само нищо не изпитах, но и нищо не разбрах.

Моята привързаност към Калин Йорданов и Никола Ляпчев датира отпреди години и се дължи на тяхното неделно предаване за средновековна музика "Салтарело" по същото радио. Моето недоумение спрямо тях покълна и разцъфна, откакто слушам "Отделна реалност" (сряда от 16 часа): колкото "Салтарело" е структурно улегнало и здраво стъпило на великолепен постамент като средновековната музика, толкова "Отделна реалност" е колебливо, празно и предвзето - независимо от хубавата обща идея и вероятно тъкмо поради нея. За неслушаемостта му допринасят хлабавите връзки между музика и текст, натрапчивата липса на сюжетна линия в рамките на предопределените му 55 минути времетраене, ученическото старание слушателят да се замеря с дреб от имена и реалии, сякаш информацията е количествено, а не качествено събитие, пристрастието към изтъркани културологични клишета, обилно епитетираните автоанонси в началото на всяко предаване, пълната безпосочност, която увенчава помпозната претенция на често употребявани от водещите думи, като "култура", "мистика", "древни пластове", "послание", "провокация", "традиции", "митологични цикли", "интегриране в социума", "светоусещания", "човешко пребиваване в нашия свят", "вселенски движения" и т. н.

Това "предаване, което се докосва до чувствителността на хората от различни културни зони, от различни традиции и пътища, не на последно място - до техния сблъсък с алтернативни светове...", говори за рая и ада унило и назубрено, сякаш рецитира абзаци от учебника по география за 7-ми клас. Осведомеността, която Калин и Никола се мъчат да демонстрират, нито помага на слушателите, нито увлича, а постоянното им "докосване" до цивилизации и какво ли още не си остава на равнище споменаване, далеч от задълбочаване или пристрастие. Всяка последна сряда "неувяхващата традиция" им повелява да правят изцяло музикални предавания ("гмуркане в странстване на крилете на музиката"). Последното такова съдържаше не повече от 4 минути включвания на водещите, при които не стана ясно друго, освен името на предаването и призивът ("нашето традиционно послание"): "да продължавате да търсите, да не се отказвате, да следвате намерения от вас път със сърце".

Културологичният ексхибиционизъм като всеки ексхибиционизъм предполага удоволствие, преобладаващо у онзи, който говори, така че ми е съвестно да препоръчам за слушане тази "Отделна реалност", обзета от откровения в духа на "още архаичният човек е осъзнал факта, че е твърде лесно да се спуснеш по течението на реката", "екстаз е спорна дума, която може да бъде овладяна като термин само посредством личния опит", "самият Изток е място, където се раждат много мистични учения", "танцът е сакрален акт, абсолютна игра, а въртеливото движение - част от ритуала", "мюсюлманите са изключително чувствителни към звуците", "терминът "ацтеки" е едно научно нововъведение, защото тези култури са определяли себе си като "мешика"... По-скоро, ако ви се тъне в "океана на вашата душа", се гмурнете в което и да било от другите едночасови предавания-занимавки на RFI (в делничен ден от 12 и от 16 часа): "Книжни тигри" на Йордан Ефтимов (литература), "Рефлексия" на Катя Атанасова (реклама, градски екстериор), "Пространство P. S." на Виргиния Захариева ("едно предаване, което внимава в човека"), "Червената къща" на Цветелина Йосифова и Десислава Гаврилова ("изкуството, културата, събитието на седмицата"). Освен винаги прекрасната музика, може и нещо да чуете.
още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”