Български  |  English

Отново Макдона

Черепът на жената на гробаря или Бившият присмехулник на малкия град

Пиесата, поставена от Пламен Марков на камерната сцена на Народния театър, е част от "Лийнанска трилогия" на Макдона. И третата от този автор, с която среща българската публика. Тази статистика има значение, доколкото недвусмислено показва встрастяването на режисьора в драматургията на Макдона. Усилието му да проникне в света на младия ирландски драматург. Натрупаният вече опит е видим в постановката на "Черепът на жената..." Колкото и да изглеждат различни трите му спектакъла, те населяват широката територия на реалистичния или по-точно психологическия театър.

В представлението на Пламен Марков са очертани ясно характерите на всеки от персонажите. Динамизирана е интригата. Този подход (пред)оставя на актьорите сами да потърсят нюансите в образа и покажат собственото си въображение и технически способности. Автентичността на Златина Тодева (Мериджони Хънлън), загадъчната невротичност на Стоян Алексиев (Мик Доуд), наивистичната комедийност на Николай Урумов (Томас Хънлън) и неуравновесените емоционални пристъпи на Калин Яворов (Мартин Хънлън) превръщат "гробищното следствие" в интересен разказ. В малкото градче Конемара, потискащата заблатеност на живеенето е пестеливо, ясно представена чрез различния актьорски изказ. Този начин на представяне на "Черепът на жената на гробаря", както и точната, пръстена (като цветова гама) фактурна среда, талантливо уловилите чрез материите характера на персонажа костюми на Невена Белева, превръщат това представление в най-доброто от цикъла "Макдона" на Пламен Марков.

И в тази пиеса продължава изследването на Макдона на парализираната общност в малкия град (тук Конемара), в която отчаянието на жителите ги обвързва в ожесточени взаимоотношения. Действащите лица са обсебени от минали преживявания, кинообрази, ексцесивни пристъпи - все, за да компенсират и преодоляват нетърпимостта на лепкавата скука и безизходица, липсата на вълнуваща всички бъдеща перспектива. Дали е комедия? Дали е трагедия?, питаше с един свой разказ Томас Бернхард. Това тук не е така важно, макар че все се пише за "трагикомизма", за "черния хумор" или "черната комедия" на Макдона. По-важното е, че този млад драматург, с вкус към добрата, оригинална интрига, отново (пре)насочва вниманието към отделния субект и междуличностните отношения. И предоставя на театъра, позабравил добрата сюжетна пиеса през последните десетилетия на миналия век, отново възможност да фокусира вниманието върху преживяванията на индивида.
още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”